Криза в жанра...

Пак влязохме в новините на световните агенции. И пак с простотии. Не че опитът да убиеш някого е простотия, напротив, показва колко надалеч от цивилизацията е милият български народ, но след потреса на станалото почват да се появяват простотиите. Като в оня виц за компютрите, които не били един милион, а сто хиляди, и не били компютри, а компоти, и не били купени, а върнати. След драматичните кадри как Ахмед Доган се опитва да бие нападателя (въртяни от Сашо Диков до полуда!) следваха други драматични кадри, в които яки мъже налагаха като в каубойски филм същия този нападател. То не бяха юмруци, ритници - храброст и безумие! И щеше да е много смешно, ако не стана малко тъжно! Криза в жанра...
Просто пролича оперетният характер на българската политика. И журналистика! Лошият бил с досие, пълно с най-неприлични факти. Неприлични за един български политик! Или пък... кой знае! Жертвата пък е известен като "лисицата" в българската политика. Обигран до така степен, че мнозина веднага заподозряха театър в това, което се случи. Театър или не, случката показва нещо много важно - в българската политика цари разврат, и то в такава степен, че дори вечният многознайко Бойко Борисов млъкна като попарен. Защото Ахмед Доган не е кой да е. Поне аз знам за две главни управления на българското разузнаване. Говори се, че някога са го готвили да работи като резидент в братския СССР или в братските САЩ. Това преди да създаде Движението за права и свободи, което неизменно присъства във властта от толкова години.
Ахмед Доган се оттегля от политиката, но едва ли някой вярва в това. По тази причина покушението срещу него е покушение срещу българската политика. Независимо какви са приказките на това момче Октай Енимехмедов. Разбира се, че никой няма да му вярва, защото това, което стана на трибуната, не е обикновено сбиване в селска кръчма. Защото няма убийство на български политик (а те са десетки!), чиито истински мотиви да са били разкрити.
Спомнете си за Андрей Луканов. Напротив, медиите, сякаш истински лишени от усета за човечност, но иначе с трагикомично усещане за автентичност, вадят кадри, които на моменти минават всякакви граници на човечност и морал. Спомнете си пак за трупа на Луканов.
Каквито и да са причините, лошото е, че тези неща се случват в България, за която всички се надяваме, че е поела по хубав път. И пак всички ние в името на този хубав път търпим несгодите, които от време на време просто ни задушават. И такива саморазправи просто ни карат да се чувстваме жалки и измамени. Независимо дали харесвам даден политик, аз не желая такъв край на кариерата му. Защото приемеш ли такова разрешение на политическите проблеми, значи самият ти вече имаш психически проблеми. В началото на ХХI век човечеството би следвало да бъде по-разумно, защото векът на халюцинациите, какъвто беше ХХ век, вече отмина.
Не би следвало обаче да отминава наказанието. Защото чувам, че въпросният момък щял да бъде съден за дребно хулиганство. Което пак ме навежда на мисълта за оперетния характер на цялата история. Ама те патроните били газови, газов бил и самият пищов и нямало нищо страшно. Как да няма нищо страшно?!? Значи ако бяха стреляли по Бойко Борисов или Цветан Цветанов - за народа загуба велика!
Аз в никакъв случай не съм фен на Ахмед Доган, но съм фен на правосъдието. Мога ли да разчитам тогава, че ако някой стреля по мен или по децата ми, макар и с газов пистолет, ще получа правосъдие?!? Затова аз настоявам Октай Енимехмедов да бъде съден и да понесе наказанието си. Иначе как можем да се чувстваме всички останали хорица?
Уверен съм, че това ще мине и ще се забрави. Нали си имаме поговорка: "Всяко чудо за три дни!" Макар напоследък все повече да се сещам за другия вариант на поговорката: "Всеки три дни - чудо!" И единият, и другият са верни, и единият, и другият подсказват едно примиренческо мислене и вероятно са родени край тигана с пържунките и каната с червеното вино. Дето се ражда и онази, другата приказка: "Преклонена главица, сабя не сече!"
Мъдрост, мъдрост, мъдрост!
После се чудим откъде идват тези простотии и все на нашата глава! Ами от акъл - откъде другаде... А жанра е оперетата!
Такива работи...