Хронология на въпросителните
/ брой: 20
Помните ли, че за героите на прехода имаше мода с ланци по врата и с ярки копринени костюми? Сега изглежда парвенюшко, но тогава не беше така. Та това да не би да е било преди векове, за да го забравим? Колко изискани са същите им носители днес! Стига да са оцелели! А какво ли от съвремието ще бъде смешно утре? Там е въпросът. Особено за онези, които така ефектно подиграват миналото, без да се замислят какви биха били те, ако живееха в него. Затова не правим и плах опит за ретроспективна прогноза. Нали се вторачваме сутрин и привечер във вестници и телевизии. От тях търсим интригуващата новина и бликащата истина. Въпреки че понякога театрално симулираме досада от тях. Особено тогава, когато не ни изнася. Ние сме хищни за махленски сплетни. Това ни развлича и засища битовата ни злоба. Кой кого е излъгал, какви пари е взел, какъв е бил преди като големец, какви послушници е назначил, какво е натрупал като свещен борец срещу корупцията. Плюенето е на мода и тя скоро няма да спре, защото се харчи! Колко селективна е тази наша българска памет! Как удобно е да забравяме, все едно че нищо не е било. Да си перде спрямо миналото си е част от неумолимите императиви за политическа кариера. Не само за по-далечното. След години преклонение и покорство можеш да застанеш на престрибунката и да оплюеш най-живописно тъкмо този, който така страстно си славел преди дни!
А помните ли в нощта след изборите за 40-о народно събрание? Газиран водач на партия с фашистка парола, която не притеснява никого, бе попитан дали е посетил наскоро психиатъра си. Тогава не одобрявахме този въпрос. На мига лидерът нервно си тръгна, усърдно последван от свита, половината от която го напусна само след месеци. Е, намериха се други последователи. Днес същият вожд е почтително слушан от цвета на медийния елит, които са преки или идейни наследници на онези, които така ефектно се подиграваха с него. Кой от тези контрагенти се е променил, че да бъде обяснена тази забележителна светска промяна? Никой! Алеко Константинов много подиграваше нашенската журналистика, но не знам изследване по този въпрос.
Какви ли ще са неофициалните предварителни условия за бъдещия ни президент? Едно от тях следва да бъде да не е замесен досега в политиката, но и в бизнеса. Не само пряк богаташ, но и косвен. Как ще открием такива житейски състояния, които в нашето общество не се приемат за качество. На неделното представяне на книгата на Георги Първанов именит журналист бил казал: "Не е важно какво са казали, важно е кои са били там!" Виж ти. Намирам, че е много по-важно какво е казано. Затова и досиетата от ДС не са толкова важни. Блоковото разделение по територии си отиде, но блоковото мислене триумфира и се развива. Кой можеше да предположи, че двадесет години след рухването на Берлинската стена този път от глъбините на демокрацията ще се възобнови фразата: "Който не е с нас, е против нас?!"
Има хиляди причини да обясниш и дори оправдаеш всякаква принадлежност. А все пак, отблъскващо е да си бил в агентурни картони под смешни имена и после да си яростен антикомунист и демократически нравоучител. Ако такава принадлежност подлежи на разни тълкувания, толкова трудно ли е да се отворят книги, списания, речи и вестници, за да си припомним преди 1989 г. кой какво е писал. Често със същото слагаческо старание, само че социалистическо. Така че агентурна близост има не само в картоните.
Излиза, че е по-добре да се късат листата, а не корените на процес, подлудил света с истинския и въображаем ужас. Но хората се стараят да вярват... Така е по-удобно! "Пред разпад ли е българската държавност?" - пророчески попита наскоро телевизионна водеща. Такива въпроси с отговори постоянно са задавани у нас след 1879 г. С него отново немеем пред нерешената дилема - отразяват ли журналистите обществено-политически явления, или ги предизвикват!