Един осъществен проект
/ брой: 246
В преведената на български език книга на Норман Дейвис "Европа във война" е цитирана фраза, която внася съмнение спрямо всякакви окончателни исторически присъди. Някъде към средата на 60-те години на миналия век питали Джоу Ен Лай какво е значението на Френската революция от 1789 г. Той отговорил: "Рано е да се каже!" Тази мисъл е толкова ефектна и мъдра, че вече я приписват и на други. Идеята за историческата дистанция като предусловие за оценка често е неприемлива за любителите на актуалното четиво. Но тъкмо тя преобладава над всички други идеи за историята изобщо. Онова, което ни изглежда като революция, може да е просто един епизод от еволюция. Онова, което ни се струва необратимо, може да поднесе изненади като реставрация.
Поради такива условни съображения, анализ на промените, настъпили в Европа и света след 1989 г., предприеха най-напред преките участници, мемоаристи, социолози, политолози, журналисти и писатели. Най-пестеливи и предпазливи останаха професионалните историци. Намирам, че такава сдържаност имаше основания. Защото едно събитие изглежда различно, като текущ наратив, и съвсем друго състояние, когато е видяно в неговите исторически проекции. Защото за много от съвременните драми ще бъде разказвано по друг начин след по-продължително време. Включително и за трагедията с близнаците в Ню Йорк.
Ето, че накрая държим в ръце един двутомник, който е резултат от продължителен сериозен анализ на сериозни изследователи по сериозна тематика. Това е двутомният сборник "Изследвания по история на социализма в България". Тук всяка констатация е защитена с документи, всяко предположение - с варианти, всяка личност е разгледана в динамичния план на своето време. Първият том маркира времето от 1891 до 1944 г., докато втората част обхваща периода от 1944 до 1989 г. Книгата се издава със съдействието на фондация "Фридрих Еберт" - бюро България, и е подготвена в Центъра за исторически и стратегически изследвания от редакционен екип под общото съставителство на д-р Евгений Кандиларов и редакторство на д-р Таня Турлакова. В двата тома срещаме утвърдените имена на Нора Ананиева, Витка Тошкова, Искра Баева, Димитър Генчев, Ваня Стоянова, Наталия Христова, Йордан Баев, Милен Куманов, Евгения Калинова, Луиза Ревякина, Трендафил Митев, Румяна Христиди, Владимир Мигев и др. Първият том е издаден през 2008 г., докато вторият е обнародван съвсем скоро - тази година. Всичките доклади и в двата сборника са снабдени с богат и разностранен научен апарат, където срещаме посочени не само документални, но и архивни източници. Накрая има и кратка информация за авторите. Някои от тях имат полемичен характер.
От сборника виждаме идейната еволюция и практическото приложение на идея, която е част от "измите" на XIX в., а и резултат от неговия интелектуален климат. Преодоляна, най-сетне, е скуката на монотонното изграждане на теми, периоди и бюрократични събития, виждаме един жив процес на зараждане, начало и реализация, който е неравен и с различни последствия, но далеч не е нито изкуствен, нито само натрапен, както се опитват да ни убедят. Можем да установим с позитивна изненада, че някои тогавашни политически лидери след 1945 г. са проявявали, особено при срещи с чуждестранни дейци, една неочаквана осведоменост и дори ерудиция, която тогава изглеждаше малко вероятна. Същото се отнася и до вече банализираната фраза "защита на националните интереси", която при блоковата система и съюзнически задължения можеше да бъде и изразена, и категоризирана само като "нюанси" в политиката. Но все пак е съществувала. Обратно на предположението за всеобща подчиненост и всеобщо безличие.
Хронологията е проста и разбираема. Първият том анализира теоретичните измерения на една теоретична идея, която има общо исторически характер. Той представя нейните български носители или техните опоненти. Вторият, по-обемист, което е естествено, разглежда приложението на тази идея, като очертава общите черти и специфични особености на нейния прагматичен опит в България. Изданието не е хронологическо или тематично повествование. В някои отношения това разочарова. Но отделните негови разработки, представени като статии или доклади, покриват почти цялата история и същностната характеристика на българския социализъм в различно време и променливи обстоятелства.
Така че си струва да обърнете внимание на тези две книги. Предполагам, ще се зачетете в тях. Защото ще откриете, че научавате нещо, за което сте си въобразявали, че знаете всичко.