Дилемата на нашето бездействие

Ростислав ДИМИТРОВ

"Понякога ми харесва да убивам, а друг път го правя по задължение. Задълженията като цяло, тези на един наемник, са сведени до минимум. Нали си има "мозък", който да мисли. Ние сме наемни мускули и правим това, в което сме най-добри. Ако кажат да убиваме - убиваме, ако кажат да бием - бием, ако кажат да ограбваме - ограбваме..." Това са мислите на един наемник.
Така са нещата при нас. Започнахме с мутри, преминахме към "интелигентно отнемане", докато накрая стигнахме до политиците. Не съм много сигурен дали подредбата е в хронологичен, възходящ или низходящ ред. Знам обаче, че в почти всяко издание може да откриете информация за новите босове на българската мафия и отраслите й. Не би било възможно да убегне това на медиите, тъй като добрата емисия не предполага пропуски сред бивши и настоящи подземни светове.
Демократична, полицейска или престъпна, държавата - това сме ние. Тъй като сме се обединили в пасивно бездействие, фактите са факти, за да бъдат приемани като такива. Дали ще ги наричат "дебели вратове", СИК, ВИС, "Наглите", "Октопод", с имена на политици или с други псевдоними, в основата на всички силови групировки стои нещо, наречено "дилемата на затворника". Без значение дали се източват субсидии, дали се отнемат неправомерно недвижими имущества или се предприемат действия с гибелен характер, рано или късно нещата излизат наяве. Образува се пукнатина, процепът се превръща в дупка, а точно в тази тъмнина се спотайват и скритите истини. Тогава същинската работа започва. Добре познато ни е, че добрата координация и осведоменост сред престъпния контингент е важна съставна част при изграждане на империята. Само така при евентуален теч положението може да бъде овладяно и стабилизирано.
Тук идва ред на "теорията на игрите". Теорията на игрите е клон от приложната математика, по-точно - дял на изследване на операциите, който изучава стратегическите математически модели и вземането на решения при конфликтни ситуации. Конфликтни са ситуациите, при които има две враждуващи страни с противоположни цели. Така резултатът от всяко действие на едната страна зависи от начина на действие на противоположната страна. Нещо подобно на отношението адвокат - подсъдим, полицай -престъпник, преследвач - беглец. С други думи - игра на котка и мишка. Участващите в конфликта страни наричаме играчи. Възможни са и коалиции, които действат като един играч и разделят общата печалба - в случая да бъдат оправдани и пуснати на свобода. Много важна е стратегията на съответните страни, предоставена от името на наетите адвокати, която трябва да се придържа към правилата на играта. Това представлява система от условия, които определят възможните действия на играчите, редуването на ходовете, а също и резултата, до който довежда дадена съвкупност от ходове.
Така стигаме до дилемата на затворника. Всичко написано по-горе е необходимо, за да бъдат асимилирани следващите редове. В теорията на игрите дилема на затворника се нарича вид игра от отворен тип, т.е. игра, в която един участник може да спечели или загуби, може всички да спечелят, а може и всички да загубят. Дилемата на затворника е психологически модел на поведение. Да предположим, че двама души, извършили престъпление, са заподозрени и биват разпитвани в отделни помещения. Ако и двамата мълчат, при липса на доказателства няма да бъдат осъдени, т.е. ще спечелят. Дилемата обаче на всеки един е следната: "Ако аз си мълча, а другият си признае, то той ще получи по-малка присъда, защото съдейства на правосъдието, а аз ще имам по-тежка, защото не съм признал." Има обаче и друг вариант - ако и двамата признаят, и двамата ще бъдат осъдени. Всеки от тях, без значение дали става въпрос за двама души, трима, или коалиция срещу някого, може да избере да си мълчи и да се надява и другият да мълчи, или да си признае (за да има по-малка присъда) и да се надява другият да упорства с мълчание. Дилема може да има също, ако някой чувства живота си застрашен от предоставените доказателства. Това определено обяснява многото престрелки и убийства на свидетели по важни дела у нас.
Дилема има, защото има престъпници. Има ги, дори в излишък, за да подтикнат NY Times да коментира положението в България. Някога сме се ширили на три морета, сега сме разделени от няколко влиятелни персони.
Така е било преди, така е и сега. Но дали така ще бъде и занапред?

* Авторът е 23-годишен, живее в Дания