Да знаеш как да станеш от масата
Някакво утешение е, че само след няколко десетки часа Росен Плевнелиев най-сетне ще напусне държавната софра
/ брой: 13
"Il faut savoir quitter la table lorsque l'amour est desservi" ("Трябва да знаеш да станеш от масата, когато любовта е отсервирана"). Така пееше незабравимият Шарл Азнавур. По някакво парадоксално съвпадение, в рамките на месец само, трима президенти показаха, че не знаят как с достойнство да напуснат масата.
Като патриоти, да започнем с наш Плевнелиев. През последната седмица той гастролира в медиите по-често и от Бойко Борисов. Макар и все още действащ, Плевнелиев се присъедини към бившите президенти на Румъния, Естония и Латвия, и бившия премиер на Швеция в писмо до Доналд Тръмп да си събере акъла, да "помисли, преди да избере грешната страна", т.е. разбирателство с Русия, и да заеме "твърда позиция".
После в пространно интервю си писа шестица, каквато - директно казано - никой от неговите предшественици не заслужавал. Сетне се вживя в ролята на ментор на новоизбрания български президент как да пилотира държавния самолет. Дръпна му ушите за еретични мисли от рода на "Крим е де юре украински, но де факто - руски" и му рече, че "трябва да се питат хората за това какво да е бъдещето на Крим". Извади съкрушителните доводи, че не хората трябва да се питат как и къде искат да живеят, а да се направи справка какво е решил по въпроса съдът в Хага и да се имало предвид, че споменатите еретични мисли "не се споделят от нито един европейски лидер", т.е. слушай брюкселските и вашингтонските ментори, както ги слушах аз. И това само за седмица. Какво ли ни очаква още, докато "стане от масата" най-сетне. Да приготвяме предварително като Цецка Цачева кърпичките, за да бършем сълзи на раздяла.
Не успя да стане достойно от масата и Барак Обама. Вместо да слуша симпатичната си съпруга Мишел, се върза на акъла на болезнено амбициозната и отмъстителна Хилари, и, играейки по свирката на добре известни политически и бизнес кръгове, чиято кандидатура тя беше, тръгна да "наказва" Москва за греховна намеса, повлияла върху резултата от президентските избори. Доказа се, и то от компетентните американски служби, че обвиненията са неоснователни. Без да говорим, че и за прословутите хакнати записи, компрометиращи Хилари Клинтън, се обсъждаше не съдържанието им, а начинът за получаването им. Никаква разлика от случаите с "Мишо Бирата", "двете каки" и "ти си го избра Цацаров" на наш Бойко.
И ако за Плевнелиев и Обама като смекчаващо обстоятелство може да се приеме, че не знаят френски и не са слушали "Il faut savoir quitter la table", то това е непростимо за Франсоа Оланд. Вярно, че той е още действащ президент, макар и до такава степен провален като наш Росен, че се отказа да се бори за втори мандат. Едва ли обаче ще го огрее по-благоприятна светлина, ако продължава с показни, лишени от всякакъв практически смисъл, прояви. През миналата седмица събра в Бамако, столицата на Мали, трийсетина африкански държавни и правителствени ръководители, "за да обсъдят сътрудничеството между тях". Това би било донякъде разбираемо, ако бяхме някъде около 1960 г., когато голяма част от тези африкански страни се освобождаваха от френското колониално владичество и обявяваха независимостта си. Но в 2017-а?! Е, фотоапаратите щракаха, камерите снимаха, ще останат за внуците Оландови албуми със снимки с африкански лидери в живописните им бели галабеи и дядо им в средата по костюм.
Още по-внушителна групова снимка си направиха представителите на седемдесет държави, които Оланд събра на 15 януари, "за да бъде подновена подкрепата на международната общност за усилията за намиране на решение на палестинско-израелския проблем". Решаването на този проблем се точи от 1948 г. насам, имаше някаква надежда в началото на 90-те години на миналия век, когато Ясер Арафат, Ицхак Рабин и Шимон Перес си стиснаха ръцете, за което Рабин се прости с живота, убит от ционистки екстремист. И ето, че като истински "dеus ex machina"* френският президент избира 15 януари 2017 г., за да събере "международната общност, за да..." Не било по тикви, ами по кратуни, казват по нашенско.
Израелският премиер Биби Нетаняху не е най-харизматичната личност, но е адски прав, като окачестви говорилнята, инициирана от Оланд, като "безполезна" и "последни гърчове на вчерашния свят".
За нас някакво утешение е, че само след няколко десетки часа Плевнелиев ще стане от масата най-сетне. Е, и това, че все пак не му отстъпват по неделикатно държание на софрата президентите на САЩ и Франция.
* deus ex machina - в античния театър боговете се спускат с кран (machina) от небето, за да сложат край на безизходна ситуация