Боже, колко фантазия си дарил

Неотдавна Ройтерс публикува обширна кореспонденция от София, провокирана от чалга концерта, организиран на площада пред храм-паметника "Александър Невски". Една от най-авторитетните световни агенции анализира многопосочно явлението "чалга", отбелязвайки, че то е преляло и в политиката. Между другото се споменаваше, че не е било изненадващо, "когато партията на Борисов ГЕРБ отпразнува победата си на изборите миналото лято в поп-фолк клуб. Освен това премиерът е главен герой в една поп-фолк песен и въплъщава фигурата на силния мъж в много други".
В интернет форумите естествено се появиха десетки коментари, сред които не липсваше и дежурното в подобни случаи, че написаното от Ройтерс е поръчково. Интересно как авторът на този коментар си представлява процеса на поръчването на такава публикация от Ройтерс. Може би Станишев вдига телефона на директора на световната агенция и му нарежда да омаскари българския премиер като чалга герой! Станишев или който и да било друг може да поръча такова нещо единствено, ако преди това е извадил кеш няколко десетки, ако не и стотици милиони паунда и е купил агенцията.
След като има хора, които допускат, че поръчкови публикации, уронващи по някакъв начин престижа на Б.Борисов, може да се появят в Ройтерс, никак не е за чудене, че коментар в същия дух открих по повод напечатаната в ДУМА на 22 юни моя статия. Авторът, регистрирал се като "АйБиеМ", ме гълчи, че се глумя с фантазмите на Бойко Борисов за едва ли не световна конспирация за проваляне напъните му да изведе България до спасителен бряг. "И в ръководството на твоята партия има много такива, тъпи като тебе, защото те са те накарали да напишеш това, нали? Е, те може би са по-зле от тебе. Ти поне го правиш за пари, а те - от глупост", убедено каканиже АйБиеМ, който е озаглавил коментара си "Боже, колко мъка си пуснал да крета по света, Боже!" Прав е, че Господ понякога прекалява, но то е с озаряването на свои избраници с божествено просветление: за това как се организират световни конспирации за проваляне на N-ското правителство за национално спасение; или как Станишев се разпорежда на Ройтерс каква да бъде темата на кореспонденцията им от София; дори за това как Константин Иванов е бил призован в среднощна доба, на 20 срещу 21 юни, на инструктаж на "Позитано", където му е разпоредено каква да бъде темата, заглавието и размерът на статията му, която трябва да се появи в ДУМА на 22 юни.
    Боже, Боже, наистина прекаляваш понякога с даряването с фантазия. Сигурно в представите на моя АйБиеМ, някъде в подземията на "Позитано", денонощно функционира някакъв секретен команден център, в който се стича информация от Вашингтон, Париж, Брюксел, Москва, Горно Камарци, Сливенски минерални бани, Агенцията за поддържане и проучване на нивото на река Дунав и спалнята на  Мартин Димитров, и се взимат стратегически решения каква рокля да облече Корнелия Нинова за утрешното заседание на парламента, какви провокационни въпроси да се зададат на министър Анна-Мария Борисова от протестиращите с бъбречни заболявания и на коя страница на ДУМА какви статии да се появят и от кои автори. И през ум не може да им мине на такива АйБиеМи, че Тошо Коруев може и без инструкции от "Позитано" да пише за бита и душевността на родопчани; че политиците (не само от БСП) си сверяват часовниците за сигналите от Брюксел по написаното от Георги Готев, а не обратното; че нямам нужда да ме учи как да пиша за Близкия изток примерно Кирил Добрев, защото той вероятно още не е бил роден, когато аз съм бил единственият българин, изкачил се и от двете страни - израелската и сирийската - на демаркационната линия на Голанските възвишения.
Било е някъде в средата на 90-те, тогава все още ме канеха от "Хоризонт" да коментирам близкоизточната криза. Излизам от студиото и ме догонва колежка, с която сме работили преди това в една редакция в радиото. "Коста, сигурно ви е много трудно сега в ДУМА, шепне съчувствено тя, предполагайки, че всичко се съгласува с Висшия съвет на БСП, че върху главите ни валят указание след указание, че ни теглят ушите за, не дай си Боже, изкривяване на партийната линия. Опитах се да й обясня, че никога не съм се чувствал така свободен като журналист, както тогава, в "Дума" на Стефан Продев, че когато седнем на чаша вино вечер, докато чакаме да тръгне броят, главният редактор не ни разпорежда какво да пишем, а ни говори за Иво Андрич или за Казандзакис, или пък ни разказва спомени от младостта си в Банишора или за кореспондентството си във Виетнам. Продев даваше акъл на който искаше да го чуе на "Позитано"(където не всички го долюбваха), а не обратното. Жан Виденов официално беше заявил, че "Дума" не е неговият вестник, а когато Кольо Добрев или Първанов идваха в знаменитата "Червена бабичка" - кафенето на последния етаж на Полиграфическия комбинат, - то беше, за да чуят за проблемите на журналистите, а не да им дават акъл.
Такава беше атмосферата в "Дума" допреди 12 години, когато работех там, сигурен съм, че и сега тя се е опазила от явлението "поръчково писане". Поне на мене никой никога не ми е поръчвал статиите, които ми публкуват от време на време във вестника. На "Позитано" през живота си не съм стъпвал (готов съм да се подложа на детектор на лъжата, уважаеми АйБиеМ), а като напиша нещо, го пращам по електронен път във вестника. В редакцията не бях стъпвал поне от 2 години и преди месец отидох да си получа хонорарите. И да светна АйБиеМ и по този явно глождещ го въпрос -  припомням думите му "Ти го правиш за пари"... За публикуваните за година в ДУМА мои около 20 статии получих сума, равняваща се на 1/6 от месечния доход на което и да е просяче, опериращо в района на Сточна гара.