Антон Страшимиров - бунтовният дух

Боян БОЙЧЕВ

От редактора
Скъпи читателю! В приложението за литература, изкуство и култура ще си спомним за големия писател Антон Страшимиров, от чието рождение се навършват 150 години. Ще представим и новата книга на Светозар Казанджиев "Най-съкровеното". А за настъпващото лято нека се настроим с едно ведро стихотворение на Вилдан Сефер.
Приятно четене!

Ако попитате младите хора кой е Антон Страшимиров, повечето ще вдигнат рамене в недоумение, малка част ще посегнат за информация към телефона. Може би някои (с интерес към театъра) са гледали "Свекърва" - най-известната му пиеса, играна по родните сцени стотици пъти. Но колко са чели "Хоро"?
Причините да е недостатъчно познат на читателите днес се крият във времето ни, когато творци като него с неспокоен бунтовен дух, с ярка гражданска позиция и критично социално мислене са недолюбвани и премълчавани. Преди години бе включен в учебниците по литература, но сега името му се споменава единствено мимоходом, като част от литературния процес, и нищо повече. Затова радостен е фактът, че съвсем скоро издателство "Български писател" ще преиздаде емблематичния му роман "Хоро". С надеждата днешните читатели да го преоткрият.
А си струва. Защото Антон Страшимиров е сред явленията в съвременната българска литература. Един от първите модернисти, автор на разкази, повести, драми и романи, в които се стреми да обхване в художествени рамки пълния хоризонт на съвремието си. Определят го като писател - художник на нравите, бита и времето. И още - ярък публицист, обществен деец.
Роден е във Варна на 15 юни 1872 г. Едва навършил тринадесет години, заминава за Добруджа, където работи какво ли не - келнер, словослагател, бояджия, книговезец... Учи в Разградската гимназия, а след това - и в Садовското земеделско училище. Четири години (от 1890 до 1894) учителства из Варненско и Бургаско. Година по-късно е в швейцарската столица Берн и в местния университет посещава лекции по литература и география.
Завръща се в България през 1898 г. и става гимназиален учител във Видин, а по-късно и в Казанлъшкото педагогическо училище. Но му забраняват упражняване на учителската професия заради "непристойно поведение" към властимащите - влиза в тежък сблъсък с кмета. Интересува се от политика, първоначално е повлиян от идеите на т.нар. народнически социализъм. Друга идея, която приема присърце, е за свободна Македония, дори се записва в четата на Яне Сандански.  
През 1902 г. Антон Страшимиров става депутат от листата на Радикалдемократическата партия, после народът още два пъти му гласува доверие да го представлява.
Политическите възгледи на писателя се отразяват и в неговото творчество. През 1889-а публикува първото си стихотворение в шуменски вестник, в което недвусмислено заявява: "Мъчно, тясно ми е - простор ми дайте." Първият му разказ - "Дулчев", излиза три години по-късно в пазарджишкото списание "Лъча". През годините редактира различни вестници и списания, на други активно сътрудничи. Основни теми в ранните разкази на писателя са отруденият, беден живот на българските селяни и техните битки със силните на деня. В други творби акцентът е върху междуличностните конфликти и психологическите преживявания, върху драмата на интелигента, породена от духовната криза в обществото. Но безспорният връх в Страшимировото творчество - връх, днес скриван зад мъглата на политическата конюнктура, е романът "Хоро". Това е протестът на достойния творец срещу жестокостите и зверствата на българските властници при потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г., за които самият писател казва: "Клаха народа, както и турчин не го е клал!" В този трагичен момент Антон Страшимиров е с народа си, при страданието и покрусата. Може би няма в световната литература друга творба, толкова ярко изобразяваща ужаса на насилието и гневно отричаща го. Няма друго такова хоро, играно от полудели от мъка жени върху труповете на невинните жертви!
През 1925 г. сътрудничи на Гео Милев в издаването на сп. "Пламък", но успява да избегне трагичната участ на поета. През същата година брат му Тодор Страшимиров, депутат от БКП, е убит от засада в центъра на София, защото си е позволил да разобличи от трибуната на Народното събрание репресиите и зверствата на фашисткия режим. По този повод писателят пише най-краткия некролог, изпълнен със скръб и мъка: "Убиха и брат ми Тодора. Бог да пази България!"
Антон Страшимиров публикува "Хоро" през 1926 г. Малко по-късно през същата година романът е забранен от цензурата. При конфискацията писателят заявява: "Аз съм този, който ви открих психологията на народа си. И аз ви казвам: кастов дух в България не можете насади! Време е умът на ръководните слоеве да не стига само до върха на сабята."
Днес романът не е забранен, но услужливо е "забравен" от институциите и властимащите...
До последния си дъх писателят си остава бунтар по дух. И няма сила, която да го сломи. През 1933 г., когато нацистите завземат властта в Германия, Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и Екатерина Каравелова създават Комитет за защита на евреите, но властта забранява и преследва дейността му, за да... не се меси във вътрешните работи на такава велика нация, каквато е немската...
Антон Страшимиров обаче е напълно сломен след смъртта на съпругата си Стефка. Умира във Виена на 7 декември 1937 г. след неуспешна сърдечна операция.