А някои разчитат на шибаняците

"Интелигентни са някъде около 5-6 процента от хората, тъй че изборната ми кампания е насочена към шибаняците, благодарение на което  събирам маса гласове."
(Жорж Фреш, френски политик, цитиран в книгата на Иван Стефанович  "La caste des 500. Enquete sur les princes de la Republique")

Жорж Фреш е ветеран в политиката (роден е през 1938 г.), член на Социалистическата партия, многократно отстраняван и възстановяван в нея и в ръководството й, известен с пиперлията си език. Неведнъж му се е налагало да "уточнява" какво е искал да каже и как засегнатите от думите му "не са го доразбрали", но до извинения и взимане думите назад не е стигал.
За разлика от Божо Димитров, който вземе, та  изтърси нещо, което му е дошло в момента на езика (това за "народа шибаняк" наскоро, по-рано за 20-те милиарда, които да получим от Турция, за да не й пречим за влизането в ЕС), пък после си посипва главата с пепел и се извинява и оправдава под  смръщените вежди на Бойко.
Защо бе, господин министре, ето че и в една Франция, страната на Волтер, Юго, Верлен, Сент Егзюпери, Марсел Пруст и Жан Пол Сартр, един печен политик определя 95 процента от сънародниците си като "шибаняци" (така съм го превел за благозвучие, защото в действителност употребената от Фреш дума на български звучи нецензурно). И после, с какво е по-обидна квалификацията на народа ни като шибаняшки, след като шефът ти дълго преди това се жалваше от калпавия човешки материал, с който трябва да борави в политическата си дейност? И дали и той, само че интуитивно, а не като Жорж Фреш осъзнато, не е разчитал на гласовете на шибаняците, а не на някакви си там 5-6 на сто интелигенти? Което в края на краищата се оказа печелившо...
И още. Ако г-н министърът си направи труда да погледне коментарите в интернет на неговата изцепка за шибаняците, може с удивление да установи, че над 50 процента от участниците във форумите са категорични: да, шибаняци сме, прав е Божидар Димитров. Избързваш с извиненията, Божо, електоратът на партията, под чието крило ти се приюти, си пада по словесните кьорфишеци, по хашлашките лафове, по демонстрациите на мъжкарско помпане на мускули и непукизъм. Тези мурафети добре се котират в медиите, които се надпреварват да ги огласяват и онагледяват за радост на почитателите на сеира. А дали със сеир се пълни хазна, насърчават инвестиции, развива икономика и въобще се управлява държава, е въпрос скучен и десетостепенен.
Вие сте ми мили, но българите са ми по-мили, заявява премиерът на поканените от него чужди инвеститори и им размахва заплашително пръст. Следват овации: "Рече им го право, куме, та в очи", "Така де, какво ще им цепи басма, европейци с европейците му!". Какво значение има фактът, че чуждите инвестиции за 6-месечието в сравнение със същия период от миналата година са намалели със 70 на сто и че някакви си там американски експерти предупреждават, че "за инвеститорите в страната (България - б.а.) сегашните управляващи са непредвидими и в отношенията им с властта липсва сигурност". Важно е да ръсим ефектни лакардии и да не се правим на по-интелигентни, отколкото сме, защото доста от въпросните шибаняци точно такива ни харесват, както личи от форумите в интернет, пък за батака, в който вкарваме държавата с непремерени приказки и действия, вината ще стоварваме върху световната криза и тройната коалиция.
Седесарите искали незабавна оставка на Божидар Димитров, че много гафове му се насъбрали. Да не би електоратът им да се е увеличил, като техният Мартин Димитров фъфли високопарно и няма как да прави гафове в тази разкрачена поза!
Така че, Божо, възприеми стратегията на Жорж Фреш, плещи си - каквото на акъла, това и на езика, 5-6-те процента интелигенти, дето се обиждат на "шибаняци", са пренебрежим електорат.