Горещниците

Трите поредни християнски празника - Св. Кирик и Св. Юлита, отбелязван на 15 юли, Св. Мъченица Юлия (16 юли) и Св. Марина (17 юли), според традицията и народния календар са известни като най-горещите дни на лятото.
Св. Юлита била от рода на римски царе. Тя живеела като вдовица с единствения си тригодишен син Кирик в гр. Икония, област Ликаония. Посветила се на вярата в Христа, кръстила сина си и го научила на вяра и молитва. По време на голямото гонение на християните майката и синът били заловени. Управителят се опитал да погали Кирик по главичката, но детето отвърнало глава и извикало: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И започнало да драска управителя с ръчичките си, като отвръщало лице от него. Управителят се ядосал и блъснал Кирик. Детето паднало, ударило главичата си в каменните стъпала, обагрило мястото с кръвта си и предало Богу дух. Майката - Юлита, се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч в 304 г.
Св. Мъченица Юлия била родом от Картаген. Произхождала от бележит род. Родителите й били християни. От тях тя получила добро християнско възпитание. След превземането на Картаген от персийците малката Юлия попаднала между пленените. Тя била купена от търговец, който бил езичник от Сирия и много настоявал тя да се откаже от християнската вяра. По време на голям езически празник на остров Корсика, където присъствала заедно с тъговеца, Юлия не взела участие в поклонението на езическите идоли. Жителите на острова се разгневили. Юлия била подложена на страшни изтезания. Накрая била разпъната на кръст. Това се случило през IV век.
Честването на тези три празника у нас е свързано с

борбата на селяните с градушките

Според народните схващания в Северна България тези дни се наричат още "Чурлига", "Пърлига" и "Огнена Мария", а в Южна България - "Люта", "Чурута" и "Опална Марина". По някои места се срещат наименования като "Горесци" (напр. Врачанско, "Чуруци" (Македония - Охридско, Велешко, Битолско), "Германовци" и "Блъсъци". Според традицията и вярванията за най-горещ се приема първият или последният ден. По време на грещниците не бива нищо да се работи по нивите. Прието е, че ако в тия дни някой отиде да жъне, снопите ще му се запалят. Поради това нито на полето, нито вкъщи на домашното огнище не се пали огън. На някои места има изключение - работи се, за да не се появяват обриви и рани по тялото.
В Пловдивския край св. Кирик се почита като лечител на болни очи, а в Тетевенския се тачи като пазител на добитъка от болестта "огници". Освен това той се чества и като светец на гръмотевиците и дъжда.
    Съгласно традициите по време на горещниците се гадае

какво ще бъде времето през зимата

и по-специално през трите зимни месеца. Ако през първия горещник слънцето пече силно, месец януари ще бъде топъл и дъждовен. Според поверието, щом човек се изкъпе през горещите дни в топли минерални извори, няма да го хващат болести през цялата година. Той ще бъде здрав и няма да боледува. В Пиринския край болните се къпят в топли извори или с топли билкови отвари. А после на плодно дръвче край извора болният връзвал нишан - конец или парцалче от дрехата, за да се "върже" и болестта.
Третият горещник е в чест на св. Марина. Тя е дъщеря на езически жрец, в Антиохия Писидийска, живял през III в. Девойката била възпитана от баща си в идолопоклонничество. Твърде малка, само 12-годишна, Марина се отдава в неподкупна вяра в Христос и неговото учение. Девойката не се страхувала да изповядва името на Божия син, макар да знаела, че може да бъде подложена на гонение и мъчения. Това е времето на големите преследвания и гонения на християните. Била подложена на жестоки и страшни мъчения заради това, че изповядвала християнството. В някои източници се съобщава, че пръв неин гонител бил собственият й баща, който бил поклонник на идолите. Щом баща й Едисей разбрал, че дъщеря му се е отдала на Християнската вяра, я намразил и започнал да се отнася с нея твърде грубо и жестоко, престанал да я счита за своя дъщеря. Когато срещнала около града управителя на източните страни Олимврий, пристигнал да съди християните, приказната красота на девойката поразила управителя и той искал да я вземе за жена. Марина спокойно заявила, че вярва в християнския Бог и иска да служи само на него. Искала и вярвала в светото кръщене. Благочестивата девойка била навършила едва 16 години, когато, заловена от войниците, била повикана пред съда и измъчвана. Накрая управителят я осъдил на смърт. Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинския Бог, а не да се кланя на бездушните идоли. След това се помолила за всички. Според преданието раните й били горени с огън. Изказва се предположението, че именно поради това тя била наречена "Огнена" или "Опална Марина". На нейния празник жените не работят. В чест на св. Марина стопаните гасят стария огън в огнището, като запалват "нов" или "жив огън". Този огън обикновено се добива от двама братя близнаци или от мъже с еднакви имена, които са единствени в селото. Събличат се голи в полунощ и започват да търкат една в друга две сухи пръчки от леска (лешник), липа или хвойна, докато се възпламенят. След това с тях се запалва голям и буен огън, който се прескача от селяните. През този огън те прекарват домашните си животни за здраве. Всички присъстващи на тържествения ритуал вземат от жарта на "новия" огън и с нея

разпалват домашното огнище

Според народните вярвания св. Марина е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да се отнесе към групата на светците градушкари. Това са св. Герман, св. Вартоломей, св. Елисей и св. Илия, Видовден. На всички празници, посветени на светци покровители на градушките, гръмотевиците и пожарите, се спазва строга забрана. Горещниците, които принадлежат към тази група, не правят изключение. През тези три дни не се извършва никаква селскостопанска дейност. Забраната важи и за къщната (домашна) работа. Не трябва да се пере и мие. Поради страх от пожар стопаните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб. Ако някой наруши забраната, градушка или пожар ще унищожи реколтата. По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче, когато годината е кишава и много дъждовна.
В някои райони на страната вечерта на 15 юли, т.е. на първия ден от трите празника, се гаси огънят от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техните имоти от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник (17 юли). Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17 се пали един общ огън. От него всяко домакинство подновява огъня в своето огнище. Този ден е празник и за занаятчиите, използващи огън - ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Стопанките им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии и в махалата, за да е спорна работата на мъжете през годината и да имат късмет.
В някои източници се съобщава, че в областта на Странджа, Родопите и по поречието на реките Струма и Места св. Марина се почита като господарка на змиите. На празника й жените не бива да работят - не бива да пипат конци и въжета, не режат и не плетат, за да не ги хапят змии. Ако видят змия, прокълнават я: "Нека света Марина да те умарини!" Особено силен е култът към светлината в Странджанския край, където името на светицата носят много параклиси и лековити извори. В този край св. Марина се почита като Лефтерски (момински) празник. В района на Малко Търново има пещера със силно стеснен проход. Според поверието на местното население през този проход могат да преминат само "чистите" девойки с неопетнена чест. Течащата в пещерата вода се смята за лековита. Освен това св. Марина в Странджанския край се тачи и като сестра на гръмовержеца св. Илия. На местните икони тя е изобразена с кошница, от която се подават змийски глави.
В района на Стара планина горещниците се почитат като начало на периода на седянките. Обредното "заклаждане" на първата моминска седянка се характеризира с интересни разнообразни действия, ритуали и изказвания, в които за основа служи

любовната магия

По време на трите дни на горещниците момите събират съчки и влачат след себе си тиквени стебла, "за да се събират и влачат ергените по тях"'. Надвечер отиват на седянките с хурките си. Изпращат една от момите да налее прясна вода от воденицата, тъй като там водата се върти и така "ергените ще се въртят по тях". После девойките дават тайно на ергените да пият от същата вода за любов. Запридането на прежда от хурките често се съпровожда от словесна любовна магия. Девойките се питат една друга "Какво предеш". Отговаря се: "Запридам ергените от Горната махала до Долната!" А вечерта преди да легнат, момите поставят в комина мокър конец, "за да съхнат момците по тях, както съхне конецът". Понякога пъхат хурките си в мравуняк, "за да пъплят ергените по тях, както пъплят мравките".