Да разцелуваш кралица Елизабет

Канонадата започна още при церемонията по встъпването на Радев на президентския пост. Образецът на благовъзпитание, несъмнено шлифовал аристократичните си маниери в околностите на Бъкингамския дворец, забележителният с гостоприемството си собственик на хотел "Козият рог", подслоняващ пазителите на южната граница срещу смешни цени от няколко десетки лева, напусна възмутен полагането на президентската клетва, защото се губело от драгоценното му време. Последваха инсинуации в смисъл, че народните избраници ги чака изпитанието да слушат сричане на писани текстове от някакъв, дето не е минал школата на изисканото парламентарно красноречие. Е, "някаквият" ги опроверга още в самото начало, когато при приемането на поста от предшественика си, произнесе стегната и съдържателна реч, докато Плевнелиев, както обикновено, четеше обичайните си празнословия. И оттогава все така: при представяне на служебния кабинет, на чествания на официални празници, публични събрания, международни срещи президентът Радев говори не просто на коректен български /рядко явление сред професионалните ни политици/, а красноречиво, стегнато, убедително.
Онзи, дето се разбирал с простите, защото самият той бил прост,

тръгна да си мери генералските пагони,

с които беше удостоен по целесъобразност със звездите на доскорошния командващ българските ВВС. Звезди, извоювани със смелост, майсторство и самоотверженост там, горе, в небето. И както дядо Либен и Хаджи Генчо, които в "Българи от старо време" умуваха ингилизите ли са по-майстори или московците, специалистът по всичко, нарочен включително и за футболист и тенисист, захортува за военни приоритети, нали е генерал. То вярно, че у нас вече само професорите са повече от генералите, но това е друга тема.
Подминаваме внасянето на проектозакони недоносчета, на които президентът основателно налага вето. Подминаваме и срамните дори за махленските клюкарски одумвания на ръста и костюмите на съпругата на президента. И то от същия тоя дето най-просташки напусна парламентарната зала при встъпителното слово на новоизбрания държавен глава. Някога едно френско списание публикува репортаж със заглавие "Болните, които ни управляват" /"Ces malades qui nous gouvernent"/. Заради такива индивиди, като визирания може сполучливо да го перифразираме "Простаците, които ни управляват".
Не бива да обръщаме особено внимание и на някои медии, които водят съвсем явна "анти-Радев" кампания. То Иво Сиромахов ли не се прави на "заспал президент", то един провинциален сайт ли не оригиналничи всекидневно, наричайки  президента "льотчика". На собственичката на този сайт бихме препоръчали да се запознае с теорията, произтичаща от учението на Фройд за сексуалността. На български не е възприет терминът "fantasme", едно от обясненията на който накратко е "фиксация върху сексуално желан обект". Сексуално желаните обекти на въпросната личност очевидно се отнасят към категорията "мъжкари": навремето въплъщение на такъв мъжкар беше Алексей Петров, сега очевидно е Румен Радев... Но да оставим такива мечтатели да си живеят с фантазмите, а простаците, които ни управляват, да безчинстват с бабите по границите.
Нещата придобиват по-сериозен и неприятен характер, когато "Дондуков" 2 дава

реални поводи за недоумение и критики

Макар че техни автори очевидно са служители от различни звена на президентството, негативите обира лично президентът. Такъв беше неотдавна законопроектът за "уседналостта" в изборния процес. А съвсем пресен е случаят с гафовете покрай посещението на президента и придружаващите го лица във Ватикана. Може би случаят беше злонамерено преекспониран, но е факт, че в делегацията не беше включено, каквато е била неизменно практиката, духовно лице. И последвалото, още по-голямо недоразумение, че съставът на делегацията е съобразен с волята на Светия престол.
Ако за вътрешна консумация може само добродушно да се усмихнем на възторга, с която някоя баба се хвърля да целува Бойко Борисов, то невъзможно, немислимо е примерно, гостуващ политик да се хвърли да прегръща кралица Елизабет, колкото и да я харесва като жена. Впрочем защо пък не: след като, примерно е ръгал неприятна му бабичка, защо да не разцелува някоя, която му се нрави.
С риск да ме обвинят в носталгия по гадното социалистическо минало, ще открехна особено по-младите, че тогава такива гафове като тези с Ватикана бяха невъзможни. Защото имаше специална структура Единен държавен протокол, който имаше точно разписан правилник за държание, действия, облекло и т.н. при всички случаи, на всички нива, във всякакви сектори. Дългогодишен негов директор беше доктор Джибров, който беше въвел железен, съобразен с международните практики ред, без никакви импровизации и волности. На архивните снимки от официални посещения можеше Тодор Живков да не е излязъл подобаващо, но не и Доктора с рехавия си перчем и каменно изражение, следящ дали точно се спазват изискванията на протокола.
Жалко, че Доктора ни напусна и вече не може да даде акъл на протоколчиците при президентството. Та да си спестят в бъдеще всякакви излагащи държавния глава и страната гафове.