Свобода за Асанж

Миналата седмица американските власти най-после получиха това, което искат вече няколко години - британски съд склони да разреши екстрадицията на Джулиан Асанж в САЩ, където да бъде съден. Максималната потенциална присъда за предявените му обвинения от американската държава е 175 години. Очевидно целта е този човек никога повече да не види свобода. Престъплението? Чрез сайта си "Уикилийкс" Асанж показа на целия свят грозната реалност на американските военни интервенции, която рязко контрастира с обявените пред обществеността хуманитарни цели като свобода, демокрация и човешки права. Оказа се, че "добрите" не са баш добри. Показването на истината не може да бъде простено от американския естаблишмент и до днес.

Още от самото начало е ясно обаче, че "Уикилийкс" прави това, което прави всеки нормален журналист - съобщава информация. Самата информация е предоставена от Брадли Манинг - по това време служител в разузнаването на американската армия и част от контингента в Ирак. От изтеклите данни става ясно, че целите на американската инвазия не са такива, каквито ги представят американските власти, но и че се прикриват сериозни военни престъпления като убийства и издевателства над невинни цивилни граждани. Помните вероятно снимките от затвора "Абу Гариб", където американски командоси се гавреха с безпомощните иракчани, без да им мигне окото.

Свобода на словото? Колко наивно...

През годините "Уикилийкс" си изгради репутация на достоверен източник - никой не отрича техните разкрития. Нещо повече - те бяха публикувани и от почти всички големи световни медии. Това е прословутият принцип за "свобода на словото", който САЩ много обичат да използват срещу други държави. Именно затова процесът срещу Асанж, както и цялостната атака срещу него и "Уикилийкс", е просто фарс. Въпреки че Асанж е заплашен от 175 години затвор, най-високата присъда по такова дело до момента е била 63 месеца. Очевидно тук не става дума за правосъдие, а за опит да се ликвидира заплахата и на обществото да се поднася само такава информация, каквато е угодна на настоящата власт във Вашингтон. А че това желание се споделя и от републиканци, и от демократи, вече няма голямо съмнение. Преследването на Асанж започна при Обама, бе подкрепено от Хилъри Клинтън, а след като президент стана Тръмп, обвиненията не само не отпаднаха, а станаха повече и по-тежки. Сега Джо Байдън продължава същата линия на репресия.

Първото обвинение всъщност дойде от Швеция, където Асанж бе обвинен в сексуални посегателства. Няма голямо съмнение обаче, че и това дело е било част от играта, тъй като, макар и години по-късно, обвиненията бяха свалени и до същински процес така и не се стигна. Поставен в ролята на обвиняем и притеснявайки се от евентуални действия на британското правителство, Асанж бе принуден да се скрие в посолството на Еквадор в Лондон. Посолствата се ползват с дипломатическа защита и местната полиция няма правомощия там. Докато Рафаел Кореа бе президент на Еквадор, всичко беше нормално. Той обаче бе заменен от Ленин Морено, за когото изобщо не може да се каже, че оправдава малкото си име. Едно от първите му постижения като държавен глава бе да сключи сделка с МВФ, а има сериозни основания да се смята, че Асанж е бил разменна монета в преговорите. При всички случаи обаче резултатът бе, че австралиецът загуби убежището си и бе въпрос на време да бъде физически изведен от посолството. Това се случи на 11 април 2019 г. и оттогава Асанж е в британски затвор.

Двойните стандарти на американската демокрация

Междувременно стана ясно, че след години на изолация здравето на Асанж се е влошило значително. Стана ясно и че той има жена и две деца, на които все по-рядко се позволява да го виждат. Случаят "Асанж" е и ярко доказателство за това, че Америка иска едни правила за себе си и други - за останалите. Както написа китайската агенция "Синхуа" в материал по темата - ами ако Асанж беше китаец и екстрадицията му се искаше от китайското правителство? Можем да си представим каква щеше да е реакцията на Запада. Веднага щяха да се активизират куп правозащитни организации, а Китай щеше да е подложен на кръстосан огън от всички страни. Тук такова нещо не се наблюдава. Въпреки че за Америка отдавна се знае, че има една от най-нехуманните системи за лишаване от свобода.

Именно това беше причината искът на Вашингтон да бъде отхвърлен, тъй като при влошеното здраве и лошите условия в американските затвори рискът за Асанж е твърде голям. Сега обаче американците обещават специално отношение и това изглежда е наклонило везните в тяхна полза. Но може ли да се вярва на държава, която вече над 10 години обещава, че ще сложи край на "Гуантанамо" и все не го прави? Ако за британското правосъдие това е достатъчно, за милиони хора по света не е.

В подкрепа на Асанж се обявиха различни политици, културни дейци, спортисти и др. При всяко заседание на съда пред него имаше протести. Нищо от това не разколебава Вашингтон в сляпото му желание да накаже по възможно най-тежкия начин един човек, който просто казва истината. Нека се върнем на аналогията с Китай - ако това беше китайски журналист, щеше да е ежедневно възхваляван за смелостта си. Когато обаче на показ е собственото ти мръсно бельо, нещата рязко се променят. Именно този двоен стандарт прави Америка да изглежда все по-неадекватна на световната сцена, а имиджът ѝ все повече избледнява. Това обаче не е наш проблем. За световната общественост е по-важно друго - свобода за Джулиан Асанж!

Стела Морис, майка на двете деца на Асанж, при поредния протест срещу неговата екстрадиция

Снимка БГНЕС