Не е за деца

Още при самото създаване на "Детска Евровизия" на всички беше пределно ясно, че конкурсът ще е копие на музикалната надпревара за възрастни. Надали обаче някой е предполагал до каква степен тези очаквания ще се потвърждават отново и отново. С всяко издание на уж песенното състезание за подрастващи таланти на преден план излизат детайли, които упорито разкриват, че форматът изобщо не е за деца.

Все повече песни, изпълнявани от престижната сцена, засягат теми, присъщи най-вече на хората с опит, минали през какви ли не перипетии. Любовните трепети, преодоляването на трудностите в живота, борбата за личната свобода са само част от съдържанието на текстовете, които по никакъв начин не могат да бъдат наречени типично детски. Явно авторите им изобщо не се сещат какво вълнува малчуганите, но пък не се свенят да екстраполират собствените чувства и търсения върху подрастващите, на които всичко тепърва предстои.

Факт е също, че все повече представители на държавите си, изпратени на "Детска Евровизия", са тийнейджъри. И година или две след участието в "малкия" конкурс се изпращат и на състезанието за големи. Талантът наистина няма възраст. Но е нелепо детската психика отрано да се обременява с игрите и тегобите на възрастните. Малчуганите и без това неволно копират поведението и на родителите си, и на своите приятели, и на музикалните идоли.

И още нещо. За първи път в историята на надпреварата бе даден шанс на всяка страна да подкрепи собствените пратеници на конкурса. И ясно се видя, че дори такъв вот може да бъде спечелен от Армения, чието население не надвишава три милиона души. Но пък страната в последно време е във фокуса на общественото внимание поради възобновените военни действия на границата ѝ с Азербайджан. А октоподът на подобни акценти има доста дълги пипала, често стигащи до най-различни знакови събития, включително - до музикални. Оказа се, че и до детски...