Несръчен опит за ревизиране на историята

По предложение на ренегата-комунист Желю Желев и бившия комсомолски секретар Петър Стоянов правителството на ренегата-комунист Бойко Борисов реши да обяви 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Датата 1 февруари е избрана, защото именно на 1 февруари 1945 г. е била изпълнена смъртната присъда на осъдените от Първи състав на Народния съд регенти, министри, депутати, военни, общественици.

В това решение трябва да видим

несръчен опит за ревизиране на историята. 
Народният съд у нас бе легитимен продукт на започналия още преди края на Втората световна война процес на наказателно преследване на военнопрестъпниците. Обединените срещу силите на Оста държави, представлявани тогава от САЩ, СССР и Великобритания, предупредиха овреме  военнопрестъпниците от нацистка Германия и нейните съюзници, че ще отговарят за извършените от тях злодеяния. И само няколко месеца след края на Втората световна война в Нюрнберг започна своята работа Военният трибунал срещу главните военнопрестъпници от Германия. Подобни съдилища бяха създадени във всички страни, в които бяха господствали фашистите. Нямаше как такъв съд да не бъде създаден и в България.
България бе

верен съюзник на нацистка Германия

На 13 декември 1941 г. тя обяви война на САЩ и Великобритания и окупира значителни части от Югославия и Гърция. Вътре в страната правителството обяви безогледна война на антифашистките сили. Бяха избити хиляди партизани и ятаци, бяха опожарени хиляди къщи на участниците в антифашистката съпротива. България бе подложена на жестоки бомбардировки, при които загинаха хиляди невинни граждани. Само при една от бомбардировките на София, тази  на 10 януари 1944 г., "черния понеделник", бяха разрушени  3500 сгради и убити повече от 400 души. Приети бяха и закони от нацистки тип, какъвто закон бе например Законът за защита на нацията.  11 343 евреи от "новите земи", намиращи се под администрацията на българското правителство, бяха предадени на нацистите, за да бъдат унищожени в газовите  камери на Аушвиц (Освиенцим). Виновниците за сполетялото народа и страната ни бедствие трябваше във всички случаи да бъдат наказани. И те бяха наказани от еднотипния с Нюрнбергския трибунал Народен съд. 
Съвършено несъстоятелно е твърдението, че Народният съд е дело на комунистите. Народният съд бе създаден с Наредба-закон на правителството, в което участваха четирите най-големи партии в страната: БРП(к), БЗНС, БРСДП, "Звено". Приета единодушно от всички членове на правителството, тя бе политически одобрена от регентския съвет, в който освен  комуниста Тодор Павлов участваха буржоазните  демократи Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Тя бе приета и със съгласието на Съюзническата контролна комисия. По-късно Народният съд бе преутвърден от клаузите на сключения с България мирен договор през 1947 г.
Заслужава да се подчертае, че създаването на Народния съд бе едно от програмните искания на БЗНС. В излезлия на 14 септември 1944 г. бр. 1 на в. "Земеделско знаме" е публикуван "Позив на м-р Никола Петков", в който позив са изложени "най-важните идеи, които са ядката на земеделската платформа". В позива намираме т. 7, която гласи буквално следното: "Народен съд за  всички, които са ограбвали, потискали, измъчвали и безчинствали с българския народ, и за тези, които обявиха война и изправиха страната ни пред нова катастрофа".
Държавата ни за съжаление се опозори, като допусна да се подложи на безогледна ревизия присъдата на Първия състав на Народния съд. На 26 август 1996 г. Върховният съд на Република България по предложение на гл. прокурор Татарчев прие решение, с което "отменя изцяло от 1 февруари 1945 г. по н.д. №1/44 г. на Първия тринадесетчленен състав на Народния съд и прекратява производството по това дело." По този начин България се оказва  единствената държава-съюзник на нацистка Германия, в която няма осъдени военнопрестъпници от времето на Втората световна война.
Антикомунистическата истерия, разпалена от ренегатите-комунисти, прие нови измерения. След като отрекоха в България да е имало фашизъм, след като оневиниха фашистките военнопрестъпници, сега антикомунистите решиха, че могат да поставят и знак на равенство между фашизма и комунизма. Едно безнадеждно глупаво намерение.  

Фашизмът и комунизмът са диаметрално противоположни

явления. Фашизмът е сам по себе си човеконенавистничестка теория и практика, възникнали в началото на ХХ век. За фашизма човекът изобщо не е ценност. Той е подчинен изцяло на интересите на определена социална група, овладяла върховите позиции. В своята най-злокачествена форма - нацизма, той разделя човечеството на висши и нисши раси, при което висшите раси трябва да господстват над нисшите раси. Нисши раси са славяните, евреите, циганите и всички други неарийски раси. Фашизмът е глобална опасност за цялото  човечество.
Комунизмът сам по себе си е човеколюбие. За него всеки човек е висша ценност, която предопределя поведението на всички социални системи.Той е израз на вековния стремеж на хората към социална справедливост. Той е неунищожим, въпреки усилията на реакционните правителства той живее и ще продължава да живее в обществената съвест. Много теории ще отидат в забвение, комунизмът, напротив, ще съпътства неизменно човечеството като негова върховна надежда.
Комунизмът и фашизмът са толкова различни, колкото са различни Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Роза Люксембург, Владимир Ленин, Салвадор Алиенде, Георги Димитров, Христо Ботев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Франк Томпсън, от една страна, и  Хитлер, Гьобелс, Гьоринг, Мусолини, Франко, Салазар, Александър Цанков, Богдан Филов, ген. Христо Луков, убийците на децата от Ястребино, от друга. Извън класацията остават такива политически нищожества като Желю Желев, Петър Стоянов, Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Сергей Игнатов, Николай  Младенов, Волен Сидеров  и други тем подобни особи...
Усилията да се уеднаквят комунизмът и фашизмът търсят опора в

допусканите при изграждането на социалистическото общество извращения

Извращения, разбира се, имаше, но коя велика идея би могла да се осъществи, без да се допуснат още в самото начало грешки и заблуждения. При това никоя идея не може да се смята за компрометирана от несполучливия опит да бъде превърната в социален факт. Макар и да претърпя провал в страните от Източна Европа, социалистическата система остава все пак единствената алтернатива на безчовечния капитализъм. А комунистическата идея остава все така велика въпреки низостта на някои, които се опитаха да я подчинят на своите лични интереси.
Тези разсъждения се отнасят не  единствено за комунистическата идея.
Християнството е без съмнение една възвишена нравствена система, която вече векове наред владее душите на милиони хора. Но защо трябва да си затворим очите пред факта, че с тази най-човеколюбива нравствена система бяха свързани ужасяващи престъпления? Човечеството преживя - все в името на Христос  - и небивали вартоломееви нощи, и чудовищни инквизиции, и безброй изгорени на кладите еретици. Но нито едно от така извършените  престъпления не е в състояние да накърни нравствената извисеност на Христовото учение. Християнството остава една велика кауза, въпреки - нека повторя фразата, използвана по-горе -  низостта на някои, които се опитаха да я подчинят на своите лични интереси.
Но тъй върви световната история. Дребни човечета се въртят в краката й, опитвайки се да попречат на нейния естествен ход. Няма да успеят, но това не ги прави по-малко опасни. Нека не забравяме това!