Наказание за бедността
/ брой: 78
Идеята на зам.-кмета на София Иван Сотиров за принудително ипотекиране на тези панелни жилища, обитателите на които не плащат за санирането им, вероятно ще предизвика много коментари. И да се надяваме, че повечето ще се пишат на политическата сметка на Сотиров, защото подобни предложения са нещо като лакмусова хартийка за социалния расизъм, който все повече избуява сред десните политици в България.
Сотиров, разбира се, действа от благи подбуди. Без ирония, така е. Но начините за постигането им са, меко казани, странни. Гражданите от панелките не могат да бъдат обвинявани и още по-малко санкционирани за това, че не желаят да ги ремонтират. Те не само че желаят, г-н Сотиров, те направо искат да ги напуснат и сигурно лично ще ги и взривят след това. Стига да има къде да се преместят. Но в сегашната икономическа ситуация в България това е невъзможно. Обитателите на панелните комплекси в голямата си част нямат никакви финансови възможности да участват в предложените от вас програми за санация. И това положение ще се задълбочава. Гетата ще западат още повече, независимо какви заплахи отправяте към хората в тях. Впрочем вие добре разбирате това.
Пътят за излизане от ситуацията е в нова държавна програма за строителство на социални жилища, които да подменят сегашните панелни комплекси. И върху това трябва да се мисли сега, докато все още имаме време в запас. След 20 г. ще бъде късно.