In memoriam
Майсторът
На Тодор Коруев
/ брой: 65
Случи се на лъжковден. Ненадейно. Просто звънна телефонът и... не повярвах, че тъкмо той и тъкмо в този ден ни е напуснал. Познаваме се от поне 35 години, в които работехме заедно; заедно създавахме явлението ДУМА, заедно изживяхме ритниците на времето и на предателите; заедно печелехме битки, губихме приятели, драли сме си очите от професионален несговор и сме се прегръщали сетне от обич. То не е работа, то е съдба. Не са много личностите, за които може да се каже, че са журналисти по природа, по дух, по съвест, сърце и ум. Казват, че няма незаменими хора. Лъжа е, има. Тодор Коруев е един от тях. Думаджия с главна буква, лице на Продевия вестник.
Малко е да се каже, че е талантлив. На 28 години завежда "Културния отдел" на в. "Вечерни новини", после - в. "Работническо дело", кореспондент в Прага и Москва, заместник главен редактор на ДУМА. Продев никога не загуби вяра в думите, от него се учех на отговорност пред словото, казва Тодор Коруев. Правеше се от ДУМА история, модерен европейски ляв вестник, но винаги защитаващ националния интерес.
Тодор Коруев е от малцината, които имат право да споделят с хората себе си, защото неговата мисъл и перо съчетават невероятна ерудиция, честност, истинско (а не изиграно) родолюбие, преданост към идеята, дълбока вяра в българина. Непримирим биткаджия срещу социалните каверни, срещу предизвиканата разруха на България, срещу арогантността на управляващата върхушка, срещу унизяването на българщината. Докато беше в редакцията, никога не се държеше като началство, после - докато вестникът можеше да си позволи да има колумнисти, откъртваше от душата си всяка седмица своята колонка - винаги по горещо събитие, с много пластове смисъл във всяка дума, ярки, с живи препратки от европейските и световните мислители, от Иван Хаджийски и народопсихологията, през родопските плетеници към днешния ден, умеещ майсторски да извади философия от обикновените събития. А книгата му "Горещи думи", в която събра свои интервюта с известни личности, може да служи като настолен наръчник на млади колеги как журналистът трябва да говори със събеседника си - честно, със знания, с разбиране, без да си криви душата, но с уважение.
Семката ми е от Момчилград, казваше често Тодор и това означаваше всичко. Той познава Родопите и хората на Родопите като самия себе си. Мисля, че като журналист Тодор Коруев е достатъчно известен, но тепърва предстои да се наложи като писател. Един от най-талантливите ни съвременни творци. "Тия дни крачнах до Смолян" - не отидох, не прескочих, а крачнах! Когато излезе книгата му "Овньо льо вакал, каматан...", в писателските среди го нарекоха Певец на Родопите и Патриарх на овчарите. Книга, изпълнена със страст, цветни образи, митология, етнография, фолклор, с човечност и... българщина. Струва ми се обаче, че като писател Тодор Коруев предстои да бъде открит от широката публика извън професионалните литературни среди.
Напусна ни на лъжковден, на първи април. Не успя да завърши поредния материал, който пишеше за ДУМА - за новоизлязлата книга на Анжел Вагенщайн... А като че вчера надникна през вратата на редакционната стая: "Как я карате, чешити?"...
Поклонението е днес в тесен кръг от 12 ч. в Пазарджик, погребална агенция "Кронос"