Първи май
Игнат Раденков: Повече от всякога ни трябва солидарност в защита на онеправданите
Митът, че това е комунистически празник, много допада на новите капиталисти, които ограбват труда на хората, казва знаменитият строител
/ брой: 84
ИГНАТ РАДЕНКОВ е легенда в българския строителен бранш. Роден е на 15 септември 1938 г. в с. Свидня, Софийско. От 1961 г. е в строителството, известен е като един от най-добрите в сектора и до днес. През 1983 г. е отличен със званието "Герой на социалистическия труд". Строителната бригада, която оглавява, има обем на строителство колкото в десет тогавашни окръга. Бригадата е построила повечето от къщите в Стражица след голямото земетресение през 1976 г., както и хотел "Черно море" във Варна, курортите "Златни пясъци" и "Дружба" и много други. Днес Раденков е и активен общественик, председател е на Обединеното гражданско сдружение - Варна.
- Игнате, целият ти живот е само труд, какво е за теб Първи май?
- Тъй като тотално отричаме времето преди 1989 г., отрекохме и Първи май, и него нарекохме комунистически. А той е възникнал от необходимостта на времето в края на XIX век, в Чикаго, където работниците са си отвоювали правото на труд. Първи май си беше истински празник, чакахме да си облечем чистите и спретнати дрешки, да излезем, да се видим с приятели. Нямаше нужда да се отстояват някакви права, защото право на труд и работа имаше всеки, заплащането беше прилично, хората бяха сигурни. Отбелязвахме този ден като чист празник, от работническа солидарност и от протести в защита на труда просто нямаше нужда.
А сега е повече от необходима солидарността на безработните, на нископлатените, на ощетените, онеправданите. Точно сега трябва да се махне митът, че това е комунистически празник, защото този мит много допада на новите капиталисти, които ограбват труда и се гаврят с младите хора, с работници и т.н. Първи май като никога трябва да бъде ден на солидарността, ден на протеста, за да може да обедини хората в отстояването на правата им.
- В предишното време имаше звание "Герой на социалистическия труд", т.е. уважение за това, че човек е работил за тази държава и има принос за развитието й. Сега има ли уважение към хората, които работят за държавата и влагат труда си за нейното добруване?
- Никакво уважение! Днес "героите на труда" са мачовци, маргиновци, мафиоти. Няма уважение към онези, които издигнаха заводите, които ги въведоха в експлоатация, за да носят печалба за държавата. Имаше истински герои, които отдаваха силите си за страната и признанието към тях беше стимул и за останалите да се стремят към градивното. А сега - и вестници, и телевизии, и всичко е в техни ръце, на мафиотите. Някой да говори за труд, за всеотдайност? Няма такова нещо. Всички тези неща потънаха, останаха на заден план. Излязоха напред бандитите.
- В какво влагаш труда си в момента?
- Това, което градихме, подобряваше бита на хората. С това съм свикнал. Социален човек съм. Пряко съм ръководил много голяма група от хора, наблюдавал съм тези процеси. И се хванах, колкото можах, в гражданското движение. Страшна корупция е навсякъде, където бръкнеш - мафия, ортаци, източване на нашите данъци, на милиони от публичните средства, схемите са едни и същи. С такова нещо не мога да се примиря. Човек трябва да се бори за правдива кауза.