Репортаж
Холандецът, който търси каузата за България
Имате уникална връзка със земята си, казва Патрик Смитьойс, създател на първия частен резерват у нас
/ брой: 198
Някога, много отдавна, съдбата е подарила на България райска земя, с уникална природа и покоряваща енергия. Отново съдбата, хилядолетия по-късно, събира България и един холандец. За да превърне тази среща в любов и мисия. Патрик Смитьойс спасява от лапите на строителния бизнес природен резерват край София, превърнат в сметище и нарочен за атрактивен туристически комплекс. Днес Шаварите камп е първият частен резерват у нас, с уникални по рода си флора и фауна, където бъдещето и миналото се срещат и се омагьосват взаимно. Смитьойс се е превърнал в един от неформалните лидери на мнение в България с нестихващия си ентусиазъм и граждански каузи, които прегръща и реализира със завиден успех. Той е сред инициаторите и основните участници в кампанията срещу златодобива в Трън. Създател е на безплатно компютърно училище в Самоков, а отскоро популяризира платформата "Свободните", която събира историите на успели българи, хора визионери, открили своята кауза за бъдещето на България. Посреща ни в детския скаутски лагер Шаварите камп, за да ни разкаже къде намира вдъхновение и коя е поредната му мисия, с която се надява да обедини българите.
Патрик Смитьойс е от хората, които оставят следа - в ума ти, в сърцето ти. След разговор с него нещичко все човърка мислите ти, някаква сладка тъга изписва усмивка на лицето ти. Тази, която усеща родителят, откриващ собствените си кривини в характера на упоритото си дете.
Холандецът, който вече 20 години живее в България, изумява с лекотата, с която навлиза дълбоко в народопсихологията ни. От всяка негова дума прозира искрена обич към България. С рядко срещана трезвост при преценката на по-тъмните страни от манталитета ни и на онези черти, които ни правят уникални.
Историята на Патрик у нас започва някъде в началото на 90-те години. Пристига в България като бизнесмен, търговец на дрехи и открива плетачна фабрика. След известни перипетии и работа на загуба се прехвърля в строителния бизнес и паралелно с това се запознава с бъдещата си съпруга Стефка. България бавно, но сигурно се превръща във втората родина на Патрик - той буквално се влюбва в природата тук, а днес е убеден, че това е най-красивото кътче от планетата.
Може би точно сетивата на холандеца, които са отворени към природата, го карат да се заеме с нещо почти неразбираемо за повечето българи - да преобрази проект за атрактивен хотелски комплекс в частен природен резерват. Патрик буквално спасява уникално за България природно кътче - своеобразен оазис, образуващ се на мястото, където р. Искър се влива в язовир "Искър". Местността е Шаварите - влажна зона, единствена по рода си в Северозападна България, с уникални видове птици, земноводни и растения. Площ от около 600 дка е била превърната в огромни рибарници, а след това препродадена на холандски инвеститори с проект за атракцион с кейове и къщи върху вода. Типичните за българската реалност спънки при разрешителните за строителство обаче носят главоболия за бизнесмените, но всъщност спасяват райското място. Патрик Смитьойс е привлечен като човек, познаващ икономическата среда у нас и който би могъл да задвижи нещата. Разбирайки за какво уникално кътче става въпрос, той успява да убеди партньорите си да загърбят първоначалните си планове и да инвестират в спасяване на природата. Трудно, но с огромно желание Шаварите се превръща в първия у нас частен резерват. Местността оцелява и днес там са се завърнали онези почти загубени за родната екосистема видове.
През 2017 г. отваря врати "Шаварите камп" - детски лагер, в който малчуганите се докосват до дивата природа, срещат се "очи в очи" с видри, черни щъркели, чапли, жаби и всякакви насекоми. Почти всеки ден в Шаварите пристигат автобуси с детски групи. Всичко е направено с акцент към природата и уникалността на терена - дървени мостове, които почти плават във водата, въжени тролеи над блата и папрати, лодка с весла, разхождаща се сред водни лилии.
Някак неусетно Смитьойс превръща деловия разговор в искрена приятелска беседа. Нахлупил е червена бейзболна шапка и на краката си е нахлузил гумени чизми. Работи наравно с всичките си служители и ако ги видиш заедно, трудно ще познаеш кой е началникът. Поема групите с децата, пренася чували с отпадъци, подкарва трактор, когато има нещо за довършване сред буйната растителност, пали барбекюто за гостите на резервата...
Всеки човек има хоби и нещо, което го прави щастлив. За мен децата, идващи тук, са точно това, споделя Патрик, докато вървим покрай папрати с човешки бой и дъхава трева с цвят на злато. Малко по-късно оттам притичват нетърпеливи детски крачета. Малчуганите, водени от опитни рейнджъри, ще седнат в лодка за първи път. И това ги прави едновременно шумни, задъхани, но и предпазливи. Край едно от мочурищата е издигната дървета стена с миниатюрни отвори - място, от което птиците в Шаварите могат да бъдат наблюдавани и изучавани. Често детската глъчка ги плаши, но пък редовно тук идват орнитолози и студенти, на които мястото предоставя уникални възможности за изследване.
Популацията на риба също е за завиждане в Шаварите. Патрик не крие, че неведнъж е получавал препоръки да направи и рибарник. Аз тези хора не ги искам тук, на перфектен български отсича холандецът. И с дълбока въздишка прехвърля разговора към сметището, което е заварил на мястото преди преобразяването му. Близо 80 камиона със строителни отпадъци бяха извозени от бившето рибарско селище, преди булдозерите да изкопаят нови канали и езера. Но боклукът остава и днес голям проблем за Шаварите. Течението носи много плаващи отпадъци: бутилки, джапанки, стиропор, ботуши от язовира към резервата и всяка година събираме с доброволци над 100 чувала боклук от бреговете на резервата. Българите имат прекалено много природа, за да ги впечатли и да ги накара да я закрилят, продължава размислите си Смитьойс. В думите му обаче няма упрек. Чете се по-скоро тревога за ежедневието, оплетено в битови проблеми и безпаричие.
Българите имате уникална връзка със земята си. Това наистина го няма на много места по света. Традиция и корени, които ви карат да се връщате към родината, казва холандецът. В тази дълбока връзка открива и надеждата за бъдещето на България. Сплотяващата брънка, заложена в гените, която не може да бъде унищожена.
Вдъхновителите на съвременна България
Трябва ли да си живял извън България, за да оцениш предимствата на родината и да поискаш да си част от промяната? Да, категорично, убеден е Патрик Смитьойс. Разказва за вдъхновящи срещи с такива българи - инициативни, уверени, борбени, свободни от оковите на мрънкащото нищоправене. Решил е да събере идеите и проектите им в платформата "Свободните". И вече го прави. Събира на едно място хора с кауза, които вече са успели да постигнат промяната в своята сфера. Хора, визионери, мислещи наднационално и проектиращи идеите си десетилетия напред. В "Свободните" всеки може да номинира такава личност вдъхновител. Призивът на Патрик е българите да се замислят и да се огледат около себе си за личности, знаещи и почтени, които биха могли да помогнат за голямата промяна в държавата.
Обречени сме без обща кауза
Говорим си за "системата" и за това можем ли да я променим отвън, с антисистемни призиви и с отказ да сме част от нея. Не можем, убеден е холандецът, който през целия разговор използва "ние", когато споменава българите и България. Хората мислят, че държавата ще се промени от долу на горе. Няма как да стане. Няма как да стане и с протести на парче - всеки да е недоволен в своята си област, но да не е съпричастен към проблема на другия. Обречени сме без обща кауза! Патрик споделя своето решение - грандиозен граждански референдум, който да начертае общите проблеми, около които да се обедини не само властта, но и обществото. Програмно правителство с железен мандат, което да работи по разписаните каузи. Хората обаче не са свикнали да бъдат питани. Това е дълъг процес, който се гради стъпка по стъпка, добавя холандецът. Убеден съм, че ако има достатъчно информация, ще има и достатъчно компетентни мнения. Демокрацията, продължава Патрик, е труден процес, не се случва от днес за вчера.