Дянков, ами ако не те пуснат?

Дойде време и Дянков да заговори за мемоари. Щял да пише книги, ако не бъдат преизбрани управляващите начело с Борисов. Това ще прави обаче не у нас, а в чужбина, където бил "доста уважаван". Кой ще чете тези "счетоводни трилъри" е отделен въпрос. Най-вероятно ще ги разпространяват служебно сред членовете на ГЕРБ. Ала кой ли вече вярва на "родния Балцерович"?
За каква финансова дисциплина говори господинът, след като се налага със законодателни промени депутатите да му отнемат възможността да преразпределя вече приетия от Народното събрание бюджет? И нека каже само през последните 3 години колко пъти и под чие давление е нарушавал бюджетната дисциплина? Да не говорим за пренасочените средства от здравната каса. Или за парите от пенсионните фондове. Впрочем, ако държеше на думата си, Дянков отдавна трябваше да е хвърлил оставка като доказателство за несправяне с работата си. Още с издънения и актуализиран бюджет през първата година от мандата му.
Но не би. Господинът мечтае за втори мандат. А присъствието му тук било само заради Борисов. Що за държавна политика провежда и ще провежда човек, който се чувства временно пребиваващ и с готовност веднага да се изнесе, след като изгуби властта?!
"Сега поне се върши нещо" - ето го един от любимите рефрени на днешната авантюристична власт. Да, върши се - фалират стотици малки и средни фирми, а чадърът над монополите ги прави по-безскрупулни отвсякога. Частните изпълнители са на колене, принудени да затъват в борчове и да се молят за парите си заради задържане и неплащане на държавните и общински задължения, и то за свършена вече работа. Възрастни хора изнемогват от глад и болести, безработни се самоубиват от недоимък и дългове към разни институции, младите бягат навън... В същото време корупцията цъфти, а бездарни чиновници и "калинки" най-нагло си раздават бонуси. 
Дълъг е списъкът от "заслуги" на Дянков. Същият този Дянков, който вече не крие, че амбициите са му някъде другаде, не и в България. По-важно е обаче дали ще му бъде разрешено да се оттегли така лесно от потъващия кораб. Защото да провалиш икономически една държава, се оказва твърде лесно занимание. А за това трябва да се носи и отговорност.