Да внесем прокурори от Германия

Нашата Конституция определя Република България като правова държава. Определението на правовата държава е само по себе си много просто: една държава само тогава е правова, когато на действащите в нея правни норми се подчиняват всички - както гражданите, така и държавните служители от всички възможни степени. Но това, което намираме в теорията, не всякога намираме в практиката. Смущаващо много са случаите, когато системата от правни норми, изправена пред високопоставен държавен служител, се самоизключва. Така правовият интерес на държавата отстъпва пред неправовия интерес на отделната личност.
Тези дни от Берлин пристигна съобщение, което показва какво наистина означава една държава да е правова. Правосъдните органи на ФРГ решили да потърсят наказателна отговорност от Кристиан Вулф, който допреди близо две години бе държавен глава (президент) на държавата. На 16 февруари 2012 г. прокуратурата в Хановер е поискала от парламента да отнеме имунитета на замесения в редица корупционни скандали Вулф, за да може да предприеме съответно разследване срещу него. Оказал се в политическа изолация и загубил общественото доверие, Вулф на следния ден подава оставката си като президент.  
Срещу Вулф са били издигнати редица  обвинения, но накрая се оказва, че той ще   отговаря само за 754 евро, с които неговият приятел Давид Грьоневолд през 2008 г. платил за негова и на жена му нощувка и вечеря в Мюнхен. И така, ще съдят Вулф за 754 евро (за каквото и да са те там дадени).  
Съпоставям този случай с корупционните скандали у нас и изпадам в безнадеждност. В корупция и в редица други тежки нарушения на законността са обществено уличени най-отговорни представители на държавната власт у нас, но все още срещу никой от тях няма постановена осъдителна присъда. Няма да говоря за президента Плевнелиев, чието битие е потънало в корупционна мъгла, доколкото срещу него няма все пак достатъчно безспорни доказателства. Но няма как да отмина онзи, когото съдбата, сякаш за да се подиграе с нас, направи министър-председател на страната ни. За този човек няма, както вече всички разбираме, нито морал, нито право. Възвел в право собствения си произвол, той с наслада наблюдава неспособността ни да му се противопоставим.
Представяте ли си какво би станало в Германия, ако се разбере, че президентът или канцлерът е предоставил правителствения самолет на свои приятели, за да отидат някъде да ритат топка? Би избухнал огромен скандал, помитащ всички замесени в него. У нас случаят бе посрещнат с отчуждено безразличие. Че какво пък чак толкова е станало! На някои дори им ставало весело.
А как смятате, би реагирала германската общественост, ако би й станало известно, че един министър-председател, един министър и един прокурор са водили разговор, какъвто са водили нашият министър председател Б. Борисов, министърът на земеделието М. Найденов и  прокурорът Н. Кокинов? Не се съмнявам, че още на другия ден и тримата щяха да бъдат изхвърлени като мръсни котета от държавната сцена.
Но след водевилите идват и тежките престъпни посегателства. През декември 2003 г. г-н Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР, разпореди да се изстрелят 15-20 противотанкови гранати срещу дребния престъпник Тодор Димов (Чакъра), укрил се във вилата си край Харманли. Имаше 101 начина да се изолира и залови Чакъра, без да се посяга на живота му, но нашият храбър главен секретар прие решението да ликвидира проблема, като ликвидира човека. Извършено е несъмнено тежко престъпление, но и прокуратурата, и съдът отказват да предприемат наказателно преследване срещу автора му. Едва след като съдът в Страсбург осъди държавата ни да заплати обезщетение на близките на убития Тодор Димов, Върховният касационен съд реши да възобнови делото за смъртта му. Но вече почти година мина оттогава, а по това дело все още няма никакво движение.   
През януари 2011 г. министър-председателят Б. Борисов нарежда по телефона на шефа на митниците Вальо Танов да прекрати започналата служебна проверка в бирената фабрика на г-н Михаил Михов. За всеки юрист е несъмнено ясно, че в случая г-н Борисов е извършил престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс. Като длъжностно лице той е нарушил служебните си задължения с цел да набави за "другиго" (М.Михов) имотна облага. За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, а ако деянието е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение (например министър-председател), наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.
За така извършеното от г-н Борисов престъпление сезирах прокуратурата, но отговорите, които получих както от градската, така и от апелативната прокуратура, бяха по същество бягство от отговора на въпроса дали г-н Борисов, нареждайки на В. Танов да прекрати проверката в бирената фабрика на М. Михов, е извършил престъпление.
Дълбоко съм убеден, че ако в Германия канцлерът или който и да е друг високопоставен държавен служител би извършил престъпленията, които у нас извърши Б. Борисов, ефективната намеса на съдебната власт и в частност на прокуратурата би последвала незабавно. Няма как да е другояче. В Германия имат прокурори, у нас имаме чиновници, наречени прокурори. Не зная кой   в Германия е главен прокурор, но зная със сигурност, че той не се нарича Цацаров. Г-н Цацаров е запазена българска марка. Той е човек, който знае кому какво да даде. Даде ни Цветанов (донякъде), за да не даде Б. Борисов. Успява да е впечатляващо обективен. Въздаде справедливост на протестиращите, които бяха нападнали парламента, но въздаде справедливост и на полицаите, които защитаваха парламента, като все пак не пропусна да отбележи, че те, полицаите, не бивало да попречат на протестиращите да изразят цялата своя ненавист към намиращите се в сградата на парламента депутати.
Силно се боя, че с нашите собствени прокурори трудно можем да станем правова държава. Ето защо предлагам, след като внасяме толкова много стоки от Германия, да внесем оттам и необходимите за едно истинско правосъдие прокурори. Може да ни излезе скъпо, но пък ще си струва.