Да направиш фирма сега е самоубийство

Георги Чернев е роден на 1 май 1958 година. Завършил е френската гимназия в София и "Международни икономически отношения" в УНСС. От 1986 до 1990 г. е началник на маркетинговия отдел на "Тежко машиностроене" - Перник. След 1990 г. се занимава с бизнес. Бил е заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата (БТТП). Сега е председател на Софийската търговско-промишлена камара.

Цитати:
"Трябва ниските доходи, например доходи до 400 лв., да са необлагаеми"
"Чиновниците в ЕК получават високи заплати и са си създали изкуствен свят, който е по-добър от този при социализма"


- Г-н Чернев, изразихте подкрепа за идеята, лансирана от експерти на ИПИ, че при предстоящите дебати около Бюджет 2013 фокусът трябва да падне върху стимулиране на заетостта, а не върху вдигането на доходите. Не могат ли да се търсят начини за стимулиране и на заетостта, и на доходите?
- Расте безработицата, пада заетостта. Това отдавна не е новина. Най-добрият вариант е "висока заетост и високи доходи". За съжаление, тенденцията е "намаляващ заетост и намаляващи доходи". Дебатът за заетостта е ключов. Той трябва да се води ежедневно. Вместо необявената война на чиновниците срещу малките и средни предприятия /МСП/, трябва да има Диалог. Вместо обгрижване от страна на администрацията, една малка фирма, която е на един месец, получава за "Добър ден" две глоби по 5000 лв. Това не е бизнес среда, а глобаджийница и раздаване на бонуси. Примерът е истински. Как при тези обстоятелства да расте заетостта? Кой ще създаде новите работни места, ако мачкаме МСП? По тази тема съм поискал среща с премиера. У нас, такава е реалността, само той може да промени нещо.
- Статистиката постоянно отчита ръст на средната работна заплата у нас, но вие знаете, че това е заради увеличаващата се безработица и спадащата заетост. Реално с ръста на цените и на косвените данъци това също води до обедняване, вашият коментар? 
- Да, така е. За съжаление ръстът на заплатата е съпроводен и с вдигане на цените. По-скоро заплатите едва догонват инфлацията. Това важи и за държавните служители. Не ми се ще да коментирам за "ръста" с отрицателен знак на пенсиите.
- Ако цената за стимулирането на заетостта е свързана с отстъпки и стимули за бизнеса, но с по-нататъшно орязване на някои сегашни права на заетите, като например по-ниски ставки за осигуряване, отпадане на минималната работна заплата, отпадане на платения годишен отпуск и т.н. - това няма ли да ощети едни за сметка на други?
- МСП се нуждаят не от отстъпки и специални стимули, а от обгрижване. Да направиш фирма в този момент е самоубийство. Вместо обгрижване получаваш глоби и санкции. Да, трябва да има санкции, но къде е грижата? Защо чиновници и бизнес се изправиха един срещу друг? Защо чиновниците си разписаха по законите бонуси от глобите за бизнеса?
- Вярвате ли, че при сегашната кризисна ситуация бизнесът би инвестирал в нови работни места? Има редица други фактори, които тласкат към повече рязане на разходи и към нови съкращения. Опитът и у нас, и навън показва, че бизнесът предпочита да инвестира в собствената си сигурност, за да се подсигури в кризата, а не да рискува.
- Днес бизнесът съкращава работни места. Това е последният ресурс, ако иска фирмата да оцелее. За съжаление сме свидетели на съкращаване на цялата фирма. Виждаме празни офис сгради. Дори големи фирми напуснаха България. Бизнесът в момента инвестира във влогове. Няма по-изгодна инвестиция от това да сложиш 500 000 лв на влог.
- Според новия проектозакон за инвестициите се обмислят някои стимули за големи компании, като например държавата да възстановява частично осигурителни плащания за новоразкрити работни места. В момента например тя строи довеждащата инфраструктура до новопостроените мощности. Вашият коментар?
- Знам за такива примери в съседна държава, която не е член на ЕС. У нас това няма как да стане по две причини - първата е ЕС, а там е трудно да се пробие с подобна мярка, и второ - какво ще стане с МСП. В момента не големите фирми, а малките и средните са големият работодател и резервите за нови работни места са там. Но вие виждате какво е отношението към тях.
- А как гледате на идеята да се въведе паралелно с тези стимули и т.нар. данък богатство или данък лукс за доходи над определен лимит?
- Считам за популизъм данък богатство. Доказано е, че с подобни данъци в хазната много пари няма да влязат, напротив - ще излязат, защото ако сега хората имат интерес при ниски данъци да легализират доходите, то при високи данъци ще е обратното. Говорил съм със синдикалисти. Те не са против плоския данък, а са против това, че с него обложиха и ниските доходи. Трябва ниските доходи, например доходи до 400 лв., да са необлагаеми. Знам, че някой ще възрази, че така и богатите ще си пишат такива доходи, но това не е сериозно.
- Ако стимулираме заетостта, а оставим доходите ниски, няма да излезем от порочния кръг според мен, защото при растящите цени потреблението ще продължи да се свива, това  рефлектира и върху икономиката. Вашето мнение?
- Големият проблем на една фирма днес е потреблението. Свиващото се потребление принуждава фирмата да съкращава хора, да влошава качеството, да намалява инвестициите и в крайна сметка да хлопне някой ден кепенците.
Как да се стимулира заетостта? Хубав въпрос, който извиква ежедневна дискусия на премиера с браншовите организации. Имам една идея - да се провежда веднъж на всеки три месеца среща на една браншова организация с ресорните министри. На следващата среща да се отчита дали има напредък и така да се върви напред в тунела, докато се види светлината.
- Трябва ли да се намеси държавата в овладяване по-нататъшния скок на цените на горивата, или е по-добре да чака някакво общо решение на Брюксел по този въпрос? Имам предвид по-конкретно намеса за сваляне на ДДС, защото за него, за разлика от акциза, не се иска разрешение от ЕС.
- ЕС започва да се превръща в спирачка както пред цялостното си развитие, така и пред отделните икономики. Има много примери в тази посока. Един от тях е акцизът на горивата. Сега, когато се очаква до дни да започне войната срещу Иран, горивата ще достигнат скоро 4 лв. Кога и кой в ЕС ще вземе решение да се намали акцизът, за да се компенсира вдигането на световните цени на горивата? Чиновниците в Брюксел са по-скоро вредни както за ЕС, така и за отделните икономики. Техните решения спъват, а не съдействат за конкурентоспособността. Те са се откъснали от реалността. Получават високи заплати и са си създали изкуствен свят, който е по-добър от този при социализма.
- Но само преди ден не друг, а финансовият министър Дянков заговори за замразяване със закон на цените на някои стоки? Какъв ще бъде ефектът от подобна мярка?
- Няма как това да се случи. Това означава да се замразят цените на тока и на горивата. България е отворена пазарна икономика, т.е. ние сме силно зависими от външните цени както по линия на вноса, така и за износа. А тези цени са пазарни.
- Промени ли се отношението на банките към бизнеса в кризата и как? Условията по отпускане на кредити станали ли са по-сложни и трудни?
- В тези трудни за МСП условия бизнесът се ориентира към депозити в банките. Няма алтернатива на депозитите. Печалбите в бизнеса са ниски и рискови, а депозитите са сигурни. Банките затегнаха кредитирането както за бизнеса, така и за физическите лица. Сега е трудно за бизнеса да си рефинансира кредитите. Трудно е и на физическите лица. Кредитният регистър, дори и за 80 лв. задължение, прави проблем отпускането на нов кредит. Наличието на неплатени данъци също е проблем. При тези обстоятелства е важно бизнесът и банките да обсъдят някои промени в закона - защото бизнесът не трябва да спира, задълженията и данъците трябва да се плащат. Един пример: ако в момента една фирма продава имот за 100 хил.лв., то тя първо трябва да си погаси задължението към НОИ, което е за 30 хил. лв., и чак тогава може банката да кредитира купувача. Това е странно. Фирмата продава имота, за да си плати задължението, но се оказва, че не може да продаде имота. Проваля се сделката и от това губят всички: НОИ, банка, продавач и Купувач. Има решение на въпроса и мисля, че заедно с асоциацията на банките можем да предложим законодателно решение.
- За последните три години, откакто управлява ГЕРБ, има ли осезаема промяна по отношение либерализацията на регулаторните и лицензионни режими?
- Открай време темата за видовете разрешителни и лицензионни режими спорадично се появява, и както често у нас става - първо, всяко чудо за три дни. Второ, тези режими като че ли ги поливат с дъжд - те стават всеки път все повече и повече. Това ме притеснява сериозно. Вземете строителството - първо, е в криза, и второ, процесите по съгласуване преди строежа и след строежа са като време повече от самото строителство. Чуждите инвеститори се чудят какво става. Къде отиде идеята за едно гише? Къде е задължителният едномесечен срок за отговор? Къде отиде мълчаливото съгласие?