Няколко думи
Безсилие
/ брой: 164
Те ни лъжат, че има мерки, ние ги лъжем, че ги спазваме. Така, къде на майтап, къде на истина, лятото минава през шеги и закачки, претъпкани плажове, препълнени ресторанти, рок фестивали с преливаща пот и бира и маски, заврени в някой джоб...
Ваксините продължават да са за "страхливите", останалите са свободни и информирани граждани, които са първи борци срещу дискриминацията. И протестират.
Служебното правителство демонстрира неадекватно и необяснимо безсилие или нежелание да се справи с кризата. Най-вероятно предпочита да се сниши и да изчака следващите управляващи да взимат непопулярни и трудни решения.
Защо?
Нали затова е служебно? Именно от него се очаква да прави това, което трябва, а не това, което ще се хареса. Или преди избори нищо не е такова, каквото изглежда?!
Областите в червената КОВИД-зона няма да налагат мерки, въпреки че те са разписани именно от този кабинет и то с обяснението, че са адекватен Национален план.
Учениците обаче отново ще учат дистанционно. Трета поредна година! Но пък "няма да затваряме бизнеси", рече няколко пъти здравният министър.
Очевидно една от причините за "незатварянето" е, че няма пари за обезщетения и помощи за пострадалите сектори. Другата, разбира се, са протестите под прозорците на Министерския съвет. Никой не ги обича преди избори.
Явно няма пари и за подпомагане на родителите, които ще трябва да останат у дома, ако учениците са онлайн. Защо ли тази тема се подритва от МОН към социалното министерство и обратно? Мълчание или мънкане. Ще има ли мерки? Няма, засега. Те работодателите са толерантни, бе единственият отговор на проф. Николай Денков.
Дали уважемите бъдещи кандидати на избори забравиха, че родителите са и избиратели. Децата са жертва вече трета учебна година. Защо нищо не се промени, след като ръкопляскаме на служебното правителство как започна да рине оборите и донесе промяната? Къде са мерките, за да може да има присъствена година - тестове, по-кратки часове, маски, лампи за дезинфекция?
Поинтересува ли се изобщо някой в МОН и в МЗ как успяха държави като Испания, с изключително тежки първа и втора вълна, да не затварят единствено училищата? Някой направи ли си труда да погледне как го правят другите с изнесени навън класни стаи дори през зимата? Направи ли се поне жалък опит да се промени учебното съдържание и да се нагоди за по-кратки часове, например?
Децата не гласуват, уважаеми кандидати на избори. Но гневът на родителите – да.
Този път безхаберието ще струва скъпо.
Безсилните днес родители утре ще са сила.