09 Ноември 2024събота12:46 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Много пари...за нищо

Близо половин милиард лв. са похарчени за последните шест избора за 3 години

/ брой: 172

автор:Юлия Кулинска

visibility 4045

514 716 900 лв. са похарчени от държавния бюджет в рамките на три години за провеждането на седем редовни и извънредни парламентарни вота от 2021 г. досега. В сметката са включени и парите за редовните президентски избори, както и за вота за Европейски парламент.
Редовните парламентарни избори на 4 април 2021 г. са стрували 65 649 500 лв. За предсрочните парламентарни избори на 11 юли 2021 г. са похарчени 68 191 500 лв.
На 14 ноември 2021 г. имаше избори за президент и вицепрезидент, както и за Народно събрание с общо финансиране от 123 964 200 лв. На 2 октомври 2022 г. отново се проведоха предсрочни парламентарни избори, които струват 71 044 500 лв. За изборите на 2 април 2023 г. са платени 87 687 800 лв. На 9 юни 2024 г. се проведоха избори за членове на Европейския парламент от България и нови предсрочни парламентарни избори с общо финансиране от 98 179 400 лв.
На 27 октомври т.г. ще избираме отново народни представители, след като парламентарно представените партии не намериха компромис в 50-то Народно събрание и не излъчиха редовен кабинет.
Оказва се обаче, че държавата е похарчила милиони за избори, а резултатът от тях е почти нулев. Страната ни е от години в

постоянна спирала

от търсене на изход от политическата криза. Още от първия си работен ден парламентът беше натоварен с негативизъм, неувереност, съмнения, скептицизъм, но и с крехка вяра, че ни чака по-добро бъдеще. Защото без нея надежда "по-нататък" не може да се съществува, както казва известният писател Харуки Мураками.
Какво се случи обаче? Бърз разпад на най-малката и най-новата парламентарна група "Величие", разцепление на групата на ДПС, обиди, разправии и безсмислени спорове белязаха живота на парламента. Групата на ДПС от втора стана четвърта по големина, а броят на независимите депутати нарасна до 39. Само в 40-то НС е имало повече независими депутати - 58. Парламентът не успя дори да избере редовен кабинет и да приеме нито един важен законопроект.  
Юбилейното 50-то НС положи клетва на 19 юни, след поредните предсрочни парламентарни избори.
Новият парламент, също като предишния, започна работата си с фалстарт и трудно избра шефа си. Стигна се до балотаж, на който един срещу друг се изправиха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от „Възраждане“. В крайна сметка гербаджийката беше избрана за председател с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН.  
Оказа се обаче, че съставянето на редовен кабинет е поредното

лутане в политическия лабиринт

и е кауза пердута за партиите. След консултации и разговори последва връчването на първия мандат на първата по големина политическа сила в НС - ГЕРБ-СДС. За премиер беше предложен Росен Желязков. Кандидатурата му обаче беше отхвърлена с 98 гласа „за“, „против“ – 138, и двама – „въздържал се“.
Вторият проучвателен мандат получи станалата втора по численост формация ПП-ДБ. Тя зае това място, след като ДПС се разцепи на две крила - на привърженици на Ахмед Доган и на подкрепящи Делян Пеевски. Хората на Кирил Петков предложиха подход за излизане от политическата криза с пакет от антикорупционни мерки чрез декларация. Тя отново беше отказана и вторият мандат остана неизпълнен.
Третата възможност за редовно правителство отиде при ИТН. Съгласие отново не бе постигнато и се стигна до съставянето на служебен кабинет.
Димитър Главчев, който изпълняваше длъжността служебен премиер, се отказа да поеме поста за втори път. Президентът Румен Радев избра зам.-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева съгласно промените в Конституцията. След среща за представяне и структура на служебен кабинет, държавният глава отказа да подпише указа за служебно правителство заради отказа на Кожарева да смени служебния МВР-шеф Калин Стоянов.
Последваха отново разговори с възможните лица за кандидат-премиер и Главчев се съгласи отново да заеме поста. В кабинета има три промени – нов министър на външните работи, на вътрешните работи и на транспорта и съобщенията. С указ президентът насрочи за 27 октомври 2024 г. предсрочните парламентарни избори.
Депутатите почиваха до 4 септември, след което отново се върнаха в пленарната зала. Но си гласуваха да работят до 27 септември. На всички е ясно, че дотогава едва ли ще свършат нещо съществено. Но, никой пък не се съмнява, че ще обърнат парламента в предизборна трибуна...


Какво (не)свършиха депутатите

Депутатите създадоха четири временни комисии - за проверка на факти и обстоятелства за групата около Мартин Божанов–Нотариуса и Петьо Петров– Еврото,  за проверка за корупционни практики на кмета на  Доспат Елин Радев, за дейността на идеолога на „Величие“ Ивелин Михайлов и комплекса „Исторически парк“.
Беше приет закон за въвеждане на еврото у нас, в който са разписани правилата при въвеждане на общата европейска валута, но не и конкретната дата за това, която ще бъде определена от Съвета на ЕС. Сред приетите закони е и актуализацията на бюджета, свързана с проектите на общините.
Бяха гласувани поправки в Кодекса за социално осигуряване, с които се променя редът за получаване на обезщетенията при безработица за хората, които работят за държава-членка на ЕС.
Парламентът гласува на две четения законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, с който бе въведена забрана за пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация в предучилищното и училищното образование.
В областта на отбраната НС ратифицира Меморандума за разбирателство между правителствата на България и Турция относно презгранични операции за Air Policing. Прието беше и решение за инвестиционен разход по проект за придобиване на зенитно-ракетни комплекси и друго, с което да осигури боеприпаси за машините „Страйкър“.


През първата си сесия НС е приело 14 закона

През първата си сесия 50-то НС е приело 14 закона и 61 решения, сочи справка за периода 19 юни–16 август 2024 г., подготвена от дирекция „Законодателна дейност, парламентарен контрол и право на ЕС“ на парламента. Депутатите са участвали в 26 пленарни заседания.
В Народното събрание са постъпили 107 законопроекта, като 78 от тях са внесени от народни представители. За този период в парламента са постъпили 105 проекторешения, от които 87 от народни представители.
До 16 август 2024 г. по време на парламентарния контрол са зададени 640 въпроса и са отправени 24 питания. Той е провеждан в 6 петъчни пленарни заседания. Блицконтрол е провеждан в 2 петъчни пленарни заседания, като са зададени 18 въпроса от народни представители от всички парламентарни групи. Изслушвания са реализирани в 27 пленарни заседания.
Използваното парламентарно време за осъществяване на контролната функция на Народното събрание е 71 часа и 7 минути.
От зададените въпроси с писмен отговор са 514, а 126 – с устен. При питанията 13 са били с устен отговор, а 11 - с писмен. Отговорено е на 445 въпроса и на 16 питания.


Депутатите продължават да бягат от работа

За 26 работни дни депутатите са натрупали 100 неизвинени отсъствия до края на август.
Най-много отсъствия без причина има групата на ПП-ДБ. Те са натрупани основно в един ден - 15 август, когато депутатите на акад. Николай Денков провалиха заседанието, за да не се приемат промените в Закона за опазване на околната среда, внесени от ГЕРБ-СДС и ДПС. 18 души пък са закъснели или отсъствали от извънредното заседание на 27 август, когато депутатите се събраха за клетвата на второто служебно правителство на Димитър Главчев.
С по две неизвинени отсъствия са Лена Бориславова, Даниел Лорер и Калина Константинова от ПП-ДБ, лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов, както и новобранците в този мандат Етиен Леви, Лариса Савова, Павлин Петров и Росица Калинова от “Величие”.
За сравнение, в предходния 49-и парламент депутатите бяха навъртели общо 1000 неизвинени за 149 заседания.
За разлика от 49-то НС, което би всички рекорди по наказани депутати заради лошо поведение в зала, в този мандат забележка е отнесъл само Костадин Костадинов.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1542

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1548

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1037

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1405

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1524

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1518

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1560

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1461

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1323

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1347

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1401

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1303

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ