АДРИАНА НИКОЛОВА-ПЕЧЕНКАТА: В бийтбокса музикантите печелят първите места

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

АДРИАНА НИКОЛОВА-ПЕЧЕНКАТА е родена на 21 октомври 1994 г. в Плевен, в музикално семейство - майка й е пианистка и диригентка, баща й свири на саксофон и кларинет. Адриана от малка свири на пиано. Завършва НМУ "Любомир Пипков", специалност "Оперно пеене", тренира тенис на маса, обича да играе футбол със съучениците си. Дипломира се със специалност "Оперно пеене" в Националната музикална академия. Започва да се занимава с бийтбокс през 2008 г., участва в национални първенства, на които печели два пъти второ място. През 2012 г. се явява на световното по бийтбокс в Берлин и го печели, в конкуренция с 20 момичета. Заема трето място в конкурса "Император на микрофона" в Австрия, където е единственото момиче, участвало някога. След световната титла Печенката получава покана да участва в песента на Графа и Бобо "Дим да ме няма". Няколко месеца по-късно излиза първият й самостоятелен клип - "Този бийт". В началото на август т.г. в Берлин Адриана отново стана световен шампион по бийтбокс.

- Адриана, спечелихте световното за втори път, след като се заричахте, че няма да се подлагате на това изпитание никога повече. Световен шампион по бийтбокс - как се чувства една млада жена като кралицата на бийтбокса, както често Ви наричат?

- Слава на Бога! Да, след като първия път спечелих световното, оттам насетне се реализирах като професионално жури. Винаги съм журирала световни първенства, най-големите бийтбокс състезания, фестивали. Реално погледнато, нямах нужда да участвам отново.

На 22 септември миналата година видях новината, която пусна председателят на Световната асоциация, че ще има световно, след 5 години пауза заради пандемията (последното се състоя през 2018 г.). И през главата ми мина една мушичка - дали да не участвам..., но се разколебах. На следващия ден ми се обади председателят да ме пита дали ще журирам, както обикновено, аз потвърдих и така. Но една седмица не спрях да мисля за това, че искам да участвам, че мога пак да го направя; накрая реших да започна да се подготвям.

В много моменти се питах за какво ми е това - "на кого пак ще се доказваш", но истината е, че се борих със самата себе си, тъй като исках да си докажа едни неща относно състезанията, които са по-дълбоки, ако човек разбира малко повече от това изкуство. Тъй като журирах много артисти за изминалите 11 години, исках да видя дали мога да потвърдя една теория лично за себе си и смятам, че успях.

- Защо има мнение, че това изкуство е предимно за мъже?

- Защото те са повече, а може би жените не се вълнуват от това да издават звуци с устата си... Но има жени - вокални изпълнителки, които боравят с машинките, с които ние боравим като музиканти. Има категория "Лууп стейшън", в която нещата са съвсем различни - създава се музикално произведение.

- Като за втори път, вече Ви беше по-спокойно или тъкмо обратно - по-напрегнато, заради отговорността да си затвърдите титлата?

- Точно така - беше ме много повече страх. Първия път реално нямаше какво да губя. Сега по принцип пак нямаше какво да губя, но за мен лично... можеше да загубя всичко.

- В какво се състои и колко продължава подготовката за подобно състезание?

- Ставам сутрин по-рано, преди да отида в Музикалната школа, два часа правя бийтбокс, отивам, върша си работата, вечерта се прибирам и още 3-4-5 часа правя бийтбокс, в зависимост от това колко време имам и колко съм изморена. Имаше дни - когато не работя, започвах от сутринта и свършвах през нощта.

Подготовката е изпълнена с възходи и падения, тъй като това е творчески процес, всички неща, които бийтбоксърите правят, са измислени лично от тях. Това е все едно да създадем песен или музикално произведение, не трябва да копираме другите, тъй като при журирането има изискване за оригиналност. И ако съдиите чуят копиран бийт на друг бийтбоксър, отнемат точки. Затова всичко трябва да е оригинално, създадено от самия изпълнител.

- А как се журира конкурс по бийтбокс? Какви са критериите, има ли задължителна програма или елементи?

- Задължителни елементи няма. Лично аз се надявам някой ден да има, за да може това изкуство да влезе и в олимпийските "спортове", тъй като всички знаем, че брейкът вече е там, защо да не е и бийтбоксът. Хората като професионални съдии и изпълнителите би трябвало да следват тенденциите, да следят всички бийтбоксъри и да познават техните произведения.

Основните критерии са четири - музикалност, оригиналност, техника и сценично поведение. Има хора, които точно заради сценичното поведение губят битката.

- По-лесно ли е, ако човек е музикант, да усвои това изкуство?

- Само едно ще кажа: музикантите печелят първите места.

- Дишането ли е най-важното в бийтбокса? Освен по това, по какво си приличат с оперното пеене, в което сте дипломиран професионалист?

- Дишането, колкото и клиширано да звучи, движи всичко, то е най-важното. Много е важно да имаш добре развити дробове. Но не е изключено и да нямаш, и пак да си на средно ниво в бийтбокса, защото всеки създава произведенията си спрямо своите възможности. При мен, в школата, идват деца, които са астматици, и смея да твърдя, че бийтбоксът им помага в лечението. Все още науката не се е задълбочила толкова много в това изкуство, но смятам, че тепърва ще започва да се интересува. Аз дори бях част от научен проект преди 5-6 месеца в Германия, но още не мога да издавам много за това.

- От няколко години участвате в програмите на "Фортисимо", освен това основахте със свои колеги Музикалната школа за ученици XS Artists. Смятате ли, че заниманието с изкуство може да предпази децата от лошото в съвременната действителност, от агресията, която в последно време се проявява още в училищните години, между съученици?

- Абсолютно гарантирам за това, то е факт. Работя с деца вече 10 години и виждам по време на летните музикални лагери как всяко дете си е с характера - има по-палави, има по-тихички и скромни.

Ще ви дам пресен пример отпреди три седмици - направихме два музикални лагера от XS Artists. Всяко дете си минава по пътя, пубертетът е тегава работа... Моите деца са прекрасни, но имаше едно от тях, което беше тръгнало леко да кривва от правия път. В седмицата, прекарана с останалите деца, които не се смееха на простотиите му (с извинение) и му говореха да не прави така, той разбра, че да създават музика и да правят бийтбокс заедно е по-интересно и по-вълнуващо, отколкото да си пуска неговите простотии, а останалите да го гледат странно. И спря да го прави. Абсолютно гарантирам, че изкуствата и спортът възпитават, учат на дисциплина, а в крайна сметка това е най-важното.

- Още като ученичка сте се занимавали със спорт - тенис на маса. 

- Бях в аматьорската лига, три години бях шампион.

- Имате ли време днес да го правите? 

- През последните 12 месеца, да кажем, че съм играла 10 пъти тенис на маса. Но това, което се опитвах да правя, чисто за издръжливост, особено накрая, преди самото състезание - докато си репетирах рундовете (подготвените произведения, които траят по минута и половина), кляках, за да видя дали мога да издържа при по-екстремни ситуации. Защото, колкото и опитен да е човек, адреналин има винаги, особено когато става дума за такъв ранг състезание.

- Пролетта споделихте, че подготвяте албум - каква музика ще съдържа?

- Тепърва ще работя по него. Бийтбокс е, не е изключено да има и опера, но поднесена по модерен начин, слушаемо. Тъй като зная, че, за съжаление, младото поколение не се интересува много от този стил музика. 

- Всеки има в своята професия личности, от които се учи, на които се възхищава или чийто пример следва. За Вас има ли такива, например от оперната сцена?

- Много съм благодарна на моите преподаватели от Музикалната академия - Свилен Райчев и Габриела Георгиева, но, за съжаление, взех решение за себе си, поне засега, да не се занимавам професионално с опера. Хубавото на оперното изкуство е, че може да се развива и в по-зряла възраст. Тъй като трябва да избирам - или едното, или другото, а засега реализацията ми е много по-успешна с бийтбокса, не мога да си позволя да се занимавам с опера. И предвид факта, че, за съжаление, това изкуство доста бързо започва да замира, не знам докъде ще ме докара...

- Вашите родители ли са първите Ви слушатели? Тъй като са професионални музиканти, на тях ли се доверявате за мнение за новите Ви творби?

- Да, първо на тях ги показвам. Получавам по-скоро критики, но понякога си позволявам да влезе през едното ухо и да излезе от другото... Но те са първите хора, които чуват новите ми работи. 

- Пътувате по света, имате таланта и възможностите да развиете кариера в чужбина. Минават ли Ви подобни мисли?

- Точно това е причината, поради която също не избрах оперното изкуство. В България, ако трябва да се реализираш с опера, съжалявам, че ще го кажа, е абсурдно. Изказвам съчувствие към моите колеги от операта, които работят за жълти стотинки... Смея да твърдя, че българският глас е един от най-хубавите гласове в цял свят. Живея в България, в моята родина, обаждат ми се от чужбина, канят ме да работя там за определено време, отивам, работя и се прибирам отново тук. Защо ми е да оставам някъде?!