Томас Харди е имал своя Уесекс, защо аз да нямам моята Лопушна

Илиана ИЛИЕВА

Според Евростат Северозападният край на България е най-бедното кътче на Стария континент. Но докато статистиката се занимава да измерва материалното, българският дух изживява поредното си възраждане в Лопушанската котловина. Там, в община Георги Дамяново, вече втора година Соня Александрова организира националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте!" и събира в светата обител на Лопушанския манастир поети и писатели от цялата страна, което е повод за нашия разговор.

- Соня, каква е мотивацията, какви са целите на този конкурс?

- Мотивацията... целите... много са и  разнопосочни. Но мисля, че се събират в едно - днешния ден на България. Исторически погледнато, винаги, когато сме били в криза, в упадък, в робство промяната е започвала с духовно възраждане, т.е. литературата - поезия, проза и публицистиката, са ставали изразител на тегобите на народа ни и негов пътеводен знак... През последните години присъствах и наблюдавах различни конкурси, в които погледът на твореца е обърнат единствено и само към собственото му аз, а не към живота на себеподобните.
 Тук ще цитирам "Доктор Живаго" на Борис Пастернак:  "Съзнанието е мъчение, самоотрова за субекта, който го изпробва върху себе си, то е светлина, която е обърната навън, то осветява пътя ни, за да не се препъваме. Съзнанието е като запалените светлини на локомотива. Обърнете ги навътре - и катастрофата е неминуема". Дано това, което споделих, да не звучи високопарно, но съм убедена, че духовното безразличие на българина е една от основните причини за сегашното му положение. Погледнато от камбанарията на жител на един от най-бедните райони на България, конкурсът носи ясно послание с наименованието си. Наричат ни "СевероЗападнала" България и имат право. При нас идват, когато имат нужда от електорат, обвиняват ни в липса на инициатива и дори в мързел, но това не е така. Хората тук са изключително трудолюбиви, но възможности за инициативност няма, когато се касае за оцеляване.
 С конкурса искахме да привлечем вниманието към проблемите, към историческите забележителности и красотата на природата в този край. Тук ще си позволя да цитирам Антон Страшимиров, който, преди да почерпи оттук идеята за романа "Хоро", написа: "Предградията на Берковските планини южно от долината на р. Огоста са силно залесени и откриват величествена, тайнствено красива панорама. Дълбоко в нея са котловината на Лопушна (Георги Дамяново) и Копиловската клисура. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. И сега личат натам разкопани и измивани големи купове пръст и камъни... Днес все още стоят като развълнувано море над с. Дълги Дел каменните грамади от плаването на злато през Античността и Средновековието. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи (рудници) в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина. За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости по височините: Шорданица, Градишки камик, Зидовете, Черното, Каменнорикското, Горноцеровското, Лопушанското и Еловишкото градище. Находките от оръдия на труда, оръжия, монети, накити, пластика, битова и строителна керамика в музейните експозиции говорят за развитието в този край на земеделието, овцевъдството и златодобива."
...И понеже ние не можем да отидем при света, поканихме го той да дойде при нас. Хубавото е, че тази година в конкурса участваха повече автори и ни уважиха много повече гости. Благодарим на всички, които дойдоха, видяха и се надявам в бъдещите си творби да вложат нещичко от видяното.
- Имаш ли помощници в организацията и финансирането на проявата?
- Забравени, както се казва "И от Бога, и от царя", извадихме късмет с кмет - млад, енергичен, който подкрепя всяка добра идея. И за двете издания на конкурса разчитах единствено на кмета на община Георги Дамяново инж. Дилян Димитров. Миналата година от юли до края на годината доста активно работеше детската секция на литературен клуб "Лопушна". Имахме НАШЕТО голямо малко четене, презентации: на тема "Георги Дамяново - история , настояще и бъдеще", за Деня на народните будители и Рождество Христово. Малките парични награди, които дадохме на децата, бяха лични средства на кмета. Помагаше ми и.д.специалистът по култура в общината Иван Истатков. Неоценима беше и помощта на читалищните настоятелства, библиотекарите и секретарите на читалищата в селата Каменна Рикса, Говежда, Дълги Дел, Слатина, както и на пазителката на църковния храм в с. Каменна Рикса - Анна Георгиева.
- Кое е определящото в избора ти за жури?
- Всеотдайни приятели, които приемат идеята да помогнат за възраждането на нашия край. Миналата година в журито участваха литературният критик Константин Еленков, доц. Гено Генов от ВТУ (мой преподавател), доц. Пламен Антов от Института за литература на БАН (мой колега от журналистиката). Работиха за идеята, без хонорар, за което съм им безкрайно благодарна. Тази година доц. Антов нямаше възможност да участва, но се включиха проф. Михаил Неделчев и носителят на първа награда за поезия от миналата година Кръстьо Раленков. Получи се нещо невероятно - показахме, че няма политически пристрастия, когато ни свързва литературата и желанието да направим нещо добро! И в етническо отношение се получи нещо чудесно. Сред участниците и наградените имаше представители на различни етноси, което може само да ни радва.
- Какви са вашите критерии за оценка на творбите?
- Разбира се, художественост, но без никакво отстъпление от темата. Мисля, че тук е необходимо да направя уточнение: Името на конкурса и негова тема препращат към едноименното Вазово стихотворение. Беше ми болно да установя, че голяма част от авторите не познават това емблематично произведение на Патриарха на българската литература, което се изучава в 11 клас. По тази причина много стойностни произведения отпаднаха от класацията.
- Къде е твоята мисия между упадъка на Северозападна България и младата литература с гражданска позиция?
- Силно е да се каже моята мисия, защото не съм единствена. В Северозападна България има и други, които действат за пробуждане. Интересно явление е сдружението "Резерват Северозапад", в което са обединени и творци на словото, и занаятчии. Едните творят на изключително интересния, приятен, мелодичен диалект, а другите продължават местната традиция в грънчарство, тъкачество, готварство и т.н. А моята скромна роля в случая е да привлека вниманието към този прекрасен, макар и беден край. Един стих на английския поет и писател Томас Харди може би дава най-точен отговор на онова, което се опитвам да правя:

Между два свята съм скиталец,
единият - безжизнен,
безсилен другият да се роди.

Харди е имал своя Уесекс, на който посвещава своите три сборника с разкази. Защо пък аз да нямам своята Лопушна. Много ли искам?!...
- Чувстваш ли се оценена?
- Това е най-малкото, което ме вълнува. Не очаквам аплодисменти. Важното е нещо да става, да се случва - тук на място. Радвам се, че тази година имаше не само повече участници, но и повече отзиви - почти във всички литературни сайтове. А най-приятно ми е, че тазгодишните гости не ме питаха къде се намира община Георги Дамяново и когато си тръгваха заявиха, че ще дойдат пак. Дори поискаха това да стане още през август.