Пражката пролет

Моето предчувствие за "Пражката пролет 68" е свързано с "чешкото чудо в киното". От него нашето поколение първом разбра, че в тази страна става нещо необикновено, че се рушат каноните, че обществото се размразява. В Студентския дом имаше постоянна лектория на чехословашкото кино. Филмите на Клос и Кадар, Вера Хитилова, Милош Форман, Иржи Менцел, Иван Пасер... пълнеха салона на всяка прожекция. Това бе каскада от кинотворби - умни, интелектуални, новаторски, провокиращи, смешно-тъжни... и най-важното - истински като изкуство. Този взрив бе неотделим от "нежната революция" в страната на пивото.
 После в края на юли и началото на август 1968 г. София бе превзета от младостта на планетата. На Деветия световен фестивал на младежта и студентите пристигна и "новата Дубчекова младеж". Тя се опита да разкрие идеите на "Пражката пролет", колкото и нашите тайни служби да й пречеха. И ако се съди по донесенията им, чехословашката делегация е дошла с намерението да разкрие истината за процесите в страната им, а това е "достатъчно ясно изразен намек, че българската общественост няма достоверна информация за "Пражката пролет". И наистина нашият печат представяше случващото се в Чехословакия като контрареволюция, империалистическа диверсия и реставриране на капитализма. Вестник "Отечествен фронт" се обърка в двойното отрицание и пусна заглавие "Антиимпериалистическите сили в Чехословакия няма да успеят". Разпитваха и метранпажите. Журналистиката разобличаваше "действията на класовия враг", важното бе "да не допуснем в България чешките събития". Така отърваше на София, защото така диктуваше Москва.
 И под нейната диктовка на 21 август 1968 г. пет дружески армии нахлуха в Чехословакия да й окажат спасителна братска помощ. България се представи в интервенцията с Елховския и Маришкия полк, включени към съветските войски, с 2164 души личен състав, даде една жертва, а 250 войници и офицери получиха ордени за участие в смазването на "Пражката пролет". И сега колегата Исак Гозес пише спомени за тогавашните си воински преживявания. През 1969 г. вече бях на работа във "Вечерни новини" и ми попадна протокол от събрание на партийната организация, на което Вики Леви получава наказание, първо, защото одобрява "Пражката пролет", и второ, не одобрява влизането на войските на Варшавския договор. Партизанката Вики Леви беше завеждащ отдел "Култура и изкуство" на вестника, но когато постъпих, вече я нямаше... 
 Понатрупа се книжнина за отзвука на чешките събития през 1968 г. у нас. В книгата си "Пражката пролет 68 и България" проф. Владимир Мигев акцентира на затягането на политическия режим у нас (все пак оценен като умерен), на настъплението на ретроградите в идеологията и културата, но и на засилването на опозиционните тенденции в страната. Проф. Искра Баева в своите публикации прокарва извода, че реакцията на "Пражката пролет" е двояка - официална и неофициална. За неофициалната може много да се научи от документалния сборник "Пражката пролет и Държавна сигурност", издание на КРДОПБГДСРСБНА. Това е най-дългата абревиатура в родния език, наложена от милиционери и депутати (все на един акъл!), а зад нея се крие цялото име на омразната комисия по досиетата. Но в случая документите ни показват как българските интелектуалци гледали на опита да се демократизира и очовечи социализмът в братската страна.
Сега може да научите не от кого да е, а от официалните информации на Ангел Солаков, кои български писатели са стояли на несоциалистически позиции и са поддържали станалото в Чехословакия. А те са Емил Манов, Давид Овадия, Неделчо Драганов, Невена Стефанова и нейният съпруг Михаил Величков, Радой Ралин, Гочо Гочев, Валери Петров, Христо Ганев, Веселин Андреев, Здравко Петров, Тончо Жечев, Кръстьо Куюмджиев, Благой Димитров и др. В същото е обвинена "групата" на Леон Даниел, Вили Цанков, Рангел Вълчанов и Анжел Вагенщайн, която поддържала "Пражката пролет", тъй като е привързана към "либерализма, демокрацията и широтата на възгледите". Олга Кирчева, помолена за интервю за чехословашките събития, се скрила от журналистката. Милен Николов, кинорежисьор, Тони Андрейкович (така е написан, а не Андрейков), кинокритик, и Анри Ешкенази, философ, говорели против навлизането на войските в Чехословакия. Иван Пауновски казвал, че станалото в Чехословакия лишава комунистите от идеали и от правото да осъждат агресиите на САЩ и Израел. Днес трябва да споменаваме с уважение тези имена, очернени в донесенията, защото вече знаем, че "Пражката пролет" бе прекрасен миг на "неочаквана демокрация" и бе безумие вероломното й прекъсване.
И още нещо - тези, които искаха "социализъм с човешко лице", днес не могат да се радват на триумфа на чистия капитализъм с животински облик, израснал върху руините на комунизма, както ни уверява Милан Кундера.