Парламентът

"Къщата на духовете", както някой точно нарeче българския парламент, от два дни е пълна. А отвън няма заграждения, но и първият ден не мина без протести. Те превърнаха Бат'Сали и пловдивската любимка 13 Ани Баракова в емблеми на парламента. "Кандидатите за слава" в 43-то Народно събрание са колкото и друг път - 240, но сега в парламентарната зала "кошарите" са множко - цели осем. В залата има всичко - две десни партии, две леви, две патриотични, които не се понасят, една откровено етническа и една "нецензурирана", сиреч тя е нещо като неидентифициран обект. Има всичко и нищо - такива парламенти трудно правят правителства, в тях трудно мели законодателната мелница.
Парламентът се оказа тесен за депутатската душа (и тяло, разбира се). На законодател се падат по 1,5 кв.м площ. Това е мярката, по която се определя коя партия какви помещения ще обитава. "Преса" прави любопитно сравнение - според европравилата щастливата кокошка трябва да има поне 4 кв.м осигурена площ. Затуй пък депутатската заплата отдавна се знае - тя се формира от средната заплата за страната, умножена по три, сиреч родният избраник ще се разписва за 2658 лева, но има и бонуси отгоре за едно, за друго - стигат до 2/3 от заплатата - 1724 лева. А който се докопа до председателство на комисия, ще вземе с 35 на сто над заплатата на депутатите, ще рече 3588 лева, толкова се отделя за министрите в следващия кабинет, а за вицепремиерите - по 3854 лева. Заплатите на премиера и на председателя на парламента се изчисляват, като се добавят 55 процента върху възнагражденията на депутатите, сиреч 4119 лева при последната средна заплата, която статистиката е посочила. А тя е 886 лева. "Преписах" оттук и оттам тази полезна информация и я доверявам на читателя не само да му напомня, че през носа ни излизат тия депутати, министри и "вся остальная  сволочь", едвам ги изхранваме. Да са само депутатите и министрите, с мед и масло да ги храниш. Комисарите от ДКЕВР сега вземат по 4505 лева, но се тъкми закон, с който ще си вдигнат заплатите на 7900 лева за членовете и 8393 лева за шефа им. Тия декевърци се оказват по-нeобходими от президента. И други тупат държавата като брашнян чувал - примерно комисията по досиетата, СЕМ, разни излишни агенции и дирекции. След изборите десет партии ще изцицат субсидии за 35,612 млн. лева. Откъде ли? От джоба на данъкоплатеца.
С това надничане в канчето на големците може да ме обвинят в примитивен популизъм, но в правото съм си, тъй като е всепризнато от последния доклад на "Галъп", че сме втори в класацията по омраза към управляващите. С едни гърди пред България е Босна и Херцеговина. У нас 79 на сто от жителите на страната ненавиждат властимащите. Причината е в корупцията. Депутатите са длъжни да приемат такива закони, които, ако не да я отстранят, то поне да я ограничат. Но преди това трябва да се покаят, а това няма да мине без изповед, за да стане ясно кой корумпиран, кой не, ако ще да се наруши тайната на изповядването. Естествено, не в изповедалнята на Биг Брадър.
Ако питате мен, а и народонаселението, тая съвършена и на вид неукорима система, по която големците си определят възнагражденията - на тоя толкова, на оня - толкова отгоре, и т.н. - трябва да се промени. И то само основата й: депутатската заплата да се формира не от средната, а от минималната работна заплата за страната, умножена по три. Ще е по-справедливо, защото минималната работна заплата е 380 лева, а 1,6 млн. българи живеят под летвата на житейския минимум. Стане ли това, няма да е толкова голям калабалъкът от "кандидати за слава", търсачите на келепира ще намалеят, а тия, които ще се заемат да решават народните съдбини, ще го правят с малко пари, но с чисти помисли.
Изборите разбъркаха картите и извадиха цели осем коза. И сега покрай малцината "обречени"  парламентът е пълен с янлъш политици, яхнали белия кон и заживели с усещането, че са родени там, други пък са хамелеони, прескачали като скакалци от партия в партия да се доберат до лелеяната мечта, трети - просто духовни лилипути, дори пълни илитерати. Не търсете елита на нацията в този парламент, той пак е отвън. За разлика от първите години на прехода, когато във Великото народно събрание и в следващите парламенти имаше личности от сой, изтъкнати интелектуалци и мислители. Скоро прочетох едни думи на покойния философ Максим Лазаров, сякаш са писани на 27 октомври т.г.: "Най-голямото му зло за българина са собствените му политици. Съвременният български политик чака своя Алеко. Той е едно крачещо доказателство за ниското качество на родната политическа култура. Мрачната последователност, с която той се възпроизвежда от парламент в парламент... показва само едно - драмата на българската социална промяна няма да има скорошен край."