18 Ноември 2024понеделник08:07 ч.

Кои да са приоритетите на програмното правителство

Предложения за икономическата политика до ръководствата на БСП, ДПС, "Атака", другите извънпарламентарни партии, синдикатите, организациите на работодателите и на гражданското общество

/ брой: 116

автор:Иван Ангелов

visibility 2112

(продължение от вчерашния брой)

57. През близките години България не следва да кандидатства за присъединяване към еврозоната, първо, поради много тежкото положение и несигурност в самата еврозона, и второ, поради нашата неподготвеност за членство. Дори ако кандидатстваме, те няма да ни приемат, понеже знаят, че ще внесем допълнителна нестабилност и несигурност в зоната.
58. Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер на обработваемата земя или по друг критерий и част от тях да се пренасочват към дребните и средни земеделски стопанства, които сега не получават почти никаква помощ от ЕС.
59. Да се изготви стратегия и политика за регионално развитие на България, с оглед да се смекчи растящата регионална поляризация и обезлюдяването на цели региони. Специално внимание да се отдели на северозападния, северния централен, североизточния, югоизточния и родопския регион.
60. Да продължи ускореното изграждане на комплексна инфраструктура от местно, регионално и международно значение. Всяко забавяне ще доведе до заобикаляне на страната ни от важни международни транспортни и други артерии.
61. Да се пристъпи към изготвяне на стратегия и политика за постепенно смекчаване на демографската криза, която взема застрашителни размери и заплашва съществуването на България към края на настоящото столетие. Да се вземат ефикасни икономически мерки за ограничаване изтичането на мозъци и на генетичен потенциал от България и за завръщане на част от емигрантите, особено висококвалифицираните. Да се изработи ресурсно осигурена програма с ешелонирани във времето мерки на държавната политика.
62. Да се отмени незабавно действащият закон за развитие на научния състав, който се отрича от цялата научна колегия, и да се изработи нов закон, а също и закон за висшето образование.
63. Държавна субсидия да се предоставя само на държавните училища и университети. Обратното би означавало относително бедният масов български данъкоплатец да субсидира по-богатите слоеве, чиито деца учат предимно в частни училища и университети.
64. Да се предоставят допълнителни субсидии за 2013 г. на БАН, Селскостопанската академия и някои университети, спрямо които се провежда политика на финансово задушаване през последните 4 години. Тези субсидии да се увеличават постепенно през следващите години.
65. От 1 януари 2014 г. да започне постепенно намаление на студентските такси в държавните висши училища, с оглед те да бъдат премахнати до края на 2017 г. В бедна и изостанала страна като България подобряването на образованието е приоритет над приоритетите и то трябва да е общодостъпно и безплатно.
66. В България има голямо ромско население, с огромен интелектуален потенциал. С деструктивното си поведение обаче то създава все повече проблеми у нас, а също и на други страни от ЕС. Много от тези хора превръщат кражбата в професия и средство за препитание на своите семейства, като се оправдават, че не намират редовна работа. За решаване на този проблем предлагам: а/ Да се намери подходяща съвременна форма за възстановяване на някогашните "Трудови войски", където да се привлича мъжкото ромско население и всички други желаещи да работят; б/ Всички ромски деца да се привличат и задържат в системата на образованието до завършване на 8. клас, ако е необходимо с елементи на принуда; в/ Цялото мъжко и поне част от женското ромско население през близките години да премине през краткосрочни (3-4-5 месечни) курсове за придобиване на основни знания и практически умения - занаят, ако е необходимо и с елементи на принуда. Финансирането на тези дейности да става както с национални, така и с европейски средства. За целта още сега да се направят постъпки пред Европейската комисия. Убеден съм, че те ще се отзоват положително по понятни причини.
67. Да се увеличи капиталът и клоновата мрежа на Българската банка за развитие и на тази основа да се увеличат инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес при по-ниска лихва. Разликата до пазарната лихва да се възстановява на банките от бюджета.
68. Значителна част (примерно около 50%) от паричните средства на централната и местната държавна власт, а също и на държавните фирми, да се влагат в Българската банка за развитие при по-ниска от пазарната лихва и по този начин да служат като ресурс за държавно кредитиране на малките и средни предприятия при по-ниска лихва. За целта да се изготви специална правна уредба.
69. Незабавно възобновяване работата на Съвета за тристранно сътрудничество. В бъдеще всички мерки по икономическата и социалната политика, които пряко или косвено засягат интересите на хората, да се вземат само след консултации с тристранния съвет.
70. През втората половина на 2013 г. да се подготви и от януари 2014 г. да задейства държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високо технологични и експортно ориентирани производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал от 1,0 млрд. лева, който да нараства през следващите години.
71. Да се предоставят допълнителни субсидии през 2014 г. на общините в най-тежко положение, които нямат местни източници на средства за своите бюджети.
Нужни са и редица мерки за разширение на инвестиционната дейност, особено за инфраструктура, финансирани от правителството и от общините, но това няма да е възможно през 2013 г., която се очертава да е много тежка. Вниманието към инвестициите трябва да се повиши през 2014 и следващите години.
Възможно е някои да възразят, че това са извънредни, скъпи, радикални и прибързани мерки. Ще се пуснат в действие и клишетата за "популизма", за нарушаването на "финансовата стабилност", за отблъскване на чуждите инвеститори, за "срива на валутния борд", за "липса на пари" и т.н. Моят отговор е прост: извънредната кризисна ситуация в страната налага извънредни антикризисни мерки, които не заплашват финансовата стабилност, но помагат за възстановяване на социалната стабилност. Финансовата стабилност е важна, но социалната стабилност е не по-малко важна. Който абсолютизира едната, разрушава другата, а с това и двете заедно. Нужен е разумен баланс между тях. Гражданите очакват това от правителството. Предлаганите мерки допринасят за постигането му.
Ако някой смята, че в извънредна икономическа, социална и политическа криза и в тотална криза на доверието на народа към политиката и политиците може да се продължава с традиционни неолиберални мерки, дълбоко греши. В извънредна ситуация се действа с извънредни мерки. Предлаганите от мен мерки бих нарекъл умерено извънредни. Ако това не бъде разбрано и бездействието продължава, към края на настоящата и началото на идущата година дори и извънредните мерки няма да помогнат.
Някои могат да възразят, че с отделни предлагани мерки се засягат интересите на бизнеса. Всеизвестно е, че през изминалите двадесетина години у нас се правеха много реверанси пред капитала и се пренебрегваха интересите на труда. Аз не пледирам за обратното. Нормално е това общество и успешно се развива само тази икономика, в която има балансирано отношение към труда и капитала. Така трябва да се постъпва и в България, защото те се нуждаят един от друг и не могат един без друг.
Тези мерки ще изискват по-големи бюджетни разходи от предвидените в бюджета за 2013 г. и в обявените наскоро бюджетни прогнози на служебното правителство за 2014 и следващите години. Те могат да се осигурят от фискалния резерв (но той е на санитарния си минимум) или от емисия на държавни облигации на вътрешния пазар. Търговските банки са високоликвидни по добре известни причини и успехът на емисията е сигурен. Това превишение следва да се уреди с препоръчаната по-горе цялостна преработка на бюджета за 2013 г. и от предложената по-гъвкава бюджетна философия за следващите години.
Надявам се предлаганите тук мерки да бъдат възприети от новото Народно събрание и правителството. Те ще се нуждаят от допълнителен финансов ресурс. Освен от данъчните и неданъчни приходи 18,4 млрд. лв., предвидени в настоящия бюджет за 2013 г., допълнителни ресурси през втората половина на 2013 г. и на целогодишна база - през 2014 г. могат да се получат от:


-    Извънредни мерки за подобряване събираемостта
на данъците, особено на ДДС и акцизи..................1,2 млрд. лв. (+10%)
-    Съкращение на текущите разходи в бюджета
с 10%........................................................................0,7 млрд. лв. (-10%)
-    Въвеждане на умерено прогресивен данък
върху доходите на физическите лица с
възстановяване на необлагаемия минимум,
 а също и от повишения на други данъци...............0,1 млрд. лв. (+4%)
-    Въвеждане на умерено прогресивен
корпоративен данък..................................................0,2 млрд. лв. (+13%)
-    Плътно придържане към 3% бюджетен
дефицит, вместо предвидения 1,3% за 2013 г.......1,4 млрд. лв.
Общо...........................................................................3,6 млрд. лв.


Числата в скоби показват размера на увеличението или намалението в сравнение с предвиденото в настоящия бюджет за 2013 г.
    Тази груба оценка показва, първо, че в България има допълнителни ресурси за по-активна държавна политика и те могат да се мобилизират при наличие на политическа воля, и второ, че поддържането на умерен бюджетен дефицит и умерено повишение на държавния дълг не застрашава финансовата стабилност, но ще помогне за възстановяване на социалната стабилност.
След излизане от кризата, примерно към 2015-2016 г. при условие, че настъпят положителни промени и в Европа, ще се постигне растеж на БВП от 3-4% и повече, ще се повиши заетостта, доходите, постъпленията в бюджета и стабилизиране на държавния дълг на ниско равнище. Така, с по-гъвкава дефицитна политика през трудните кризисни години, когато дейността на чатния сектор затихва, ще се ускори възстановяването на стопанската активност и нормализиране на икономическия и социалния ритъм. Това е икономическата политика, която ще изведе България от бедността и ще я превърне след време в нормална европейска държава с достоен живот за хората. Надявам се българските политици да разберат тази очевидна истина! Ако пропуснат днешния шанс, не ни чака нищо добро! Тогава ще трябва да се сърдим само на себе си!


 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ