18 Ноември 2024понеделник14:42 ч.

Добротворци

/ брой: 268

автор:Тодор Коруев

visibility 4720

Читателю, прости ми дързостта, но ще си позволя да ти дам един акъл. Ако искаш да запазиш психическото си здраве, никога не гледай новините по телевизията отначало и не поглеждай първите страници на вестниците. Защото там ще се сблъскваш с новини от сорта: "В Малко Градище трима нападнали старци с моторна резачка", "Фотографка изгоря като факла пред президенството", "Хазаин закла наемател в "Надежда", "Пожарникар разстреля майка си и рани сина си инвалид", "Обраха музея "Хаджи Димитър" - и още, и още, все от тоя род. Всичко това наистина е станало и за него трябва да се знае, но удивителен е мазохизмът, с който в печата и от екрана се разказва за убийства, самоубийства, грабежи, скандали, катастрофи. Идва ти да повърнеш... И сигурно като мен се питаш - не е ли станало някъде и нещо добро. Те, доброто, добрината, добродетелността, когато битуват някъде и когато все пак достигнат до страниците на вестниците или до телевизионните предавания, са сбутани срамежливо по ъглите, сякаш не са новина и свенливо съобщаваме за тях... Блез Паскал казва, че "Останалите в тайна добри дела са най-ценни!" Да има много здраве! У нас те са толкова малко, че ще даваме мило и драго народът да научи за тях... Едни с учеността си, други с таланта си, трети с благодетелността си влизат в "добрите новини", колкото и редки да са те. И с тях се гордеем. Ето примери от последно време, заради които пулсът ми се очестява, че съм българин.
 Двама търновци, инженерите Марин Млеченков и Петко Ганчев, изобретяват машина за производство на ток от въртенето на земята и гравитацията. Те "свестни" ли са, "луди" ли са, не знам, но повече от 20 години разработват своя "вечен двигател" и сега чакат да получат патент. Инж. Петко Ганчев и преди имал изобретение чудо - направил уред, който преобразува водата в Браунов газ за отопление.
Нашият сънародник, д-р Павел Табаков, доказва в полския град Вроцлав, че науката може да вдигне на крака парализиран от травма в гръбначния стълб. Нервът на гръбначния стълб на пациента Дариуш Фитика бил почти прекъснат, но д-р Табаков прави невиждано лечение и изправя инвалида на крака, прилагайки революционна идея на проф. Джеф Рейсман. Вземат се стволови клетки от обонятелните епителни клетки на носа и се присаждат на раната - те стават "магистралата", по която нервът от двете страни на прекъснатото ще се свърже.
Колцина чуха, че българин, възпитаник на Русенския университет, проф. Валери Маринов от щатския университет на Северна Дакота, е открил т.нар. умна хартия. Както сам той обяснява, става дума за хартия, в която се поставя специален чип, който да предотвратява измамите. Такава умна хартия може да предотвратява продажба на фалшиви лекарства и луксозни стоки-менте, пласирането на фалшифицирани документи. Особено приложение ще има в нотариалните документи, които често се подправят. Ще се съгласите, че е приятно че зад тая "умница" стои нашенец. Нищо че беше в ъгъла на новините.
След тия примери с проекция от чужбина в България, макар че действащите лица са наши сънародници, ще ви напомня за учителя по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев, който преди 30 години основал школа по физика, която "произвежда" първенци в наши и международни олимпиади. Педагогът - безсребърник, дава мило и драго да възстанови старо училище, което да превърне в "инкубатор" на млади физици - медалисти. Дойде добра новина - правителството ще даде сграда за школата на физика Теодосиев. Видяхме как, когато медиите позагърбят лошите новини, могат да попаднат и на добра.
Мога да продължа с този списък с още "извънземни". Бившият учител Петър Младенов превръща запуснатата сграда на училището с. Смоляновци, община Монтана, в музей. Родопчанинът Тасо възстановява параклисите около родното си село Чокманово. А те са опасали селото като духовен обръч и 45-годишният Анастас Иванов иска те да пазят хората от злини и бедствия. Не жали ни пари, ни сили, ни талант. Мога да напомня и по-известни добротворци като отец Иван или бай Манчо от Смолян, който търси извори и прави чешми. Списъкът не е малък...
Тия хора като че ли не са "от мира сего", но те са сред нас, разминаваме се с тях и не ги забелязваме, тъй като не бият барабан за доброто, което вършат, не се натискат за ордени и слава. А във вестниците трябва да търсиш с микроскоп написаното за тях. Те са истинските герои на нашето време, а не политиците, управниците, мутрите и олигарсите. Затуй си мисля, че първото, което трябва да направим, е да нагласим обществената и медийната бленда на фокус към истинските герои на нашето време. Това ще бъде път към "оправяне на работите". Да се доверим на Елин Пелин: "Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце".      
 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 0

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 0

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 0

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 0

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ