Добротворци

Читателю, прости ми дързостта, но ще си позволя да ти дам един акъл. Ако искаш да запазиш психическото си здраве, никога не гледай новините по телевизията отначало и не поглеждай първите страници на вестниците. Защото там ще се сблъскваш с новини от сорта: "В Малко Градище трима нападнали старци с моторна резачка", "Фотографка изгоря като факла пред президенството", "Хазаин закла наемател в "Надежда", "Пожарникар разстреля майка си и рани сина си инвалид", "Обраха музея "Хаджи Димитър" - и още, и още, все от тоя род. Всичко това наистина е станало и за него трябва да се знае, но удивителен е мазохизмът, с който в печата и от екрана се разказва за убийства, самоубийства, грабежи, скандали, катастрофи. Идва ти да повърнеш... И сигурно като мен се питаш - не е ли станало някъде и нещо добро. Те, доброто, добрината, добродетелността, когато битуват някъде и когато все пак достигнат до страниците на вестниците или до телевизионните предавания, са сбутани срамежливо по ъглите, сякаш не са новина и свенливо съобщаваме за тях... Блез Паскал казва, че "Останалите в тайна добри дела са най-ценни!" Да има много здраве! У нас те са толкова малко, че ще даваме мило и драго народът да научи за тях... Едни с учеността си, други с таланта си, трети с благодетелността си влизат в "добрите новини", колкото и редки да са те. И с тях се гордеем. Ето примери от последно време, заради които пулсът ми се очестява, че съм българин.
 Двама търновци, инженерите Марин Млеченков и Петко Ганчев, изобретяват машина за производство на ток от въртенето на земята и гравитацията. Те "свестни" ли са, "луди" ли са, не знам, но повече от 20 години разработват своя "вечен двигател" и сега чакат да получат патент. Инж. Петко Ганчев и преди имал изобретение чудо - направил уред, който преобразува водата в Браунов газ за отопление.
Нашият сънародник, д-р Павел Табаков, доказва в полския град Вроцлав, че науката може да вдигне на крака парализиран от травма в гръбначния стълб. Нервът на гръбначния стълб на пациента Дариуш Фитика бил почти прекъснат, но д-р Табаков прави невиждано лечение и изправя инвалида на крака, прилагайки революционна идея на проф. Джеф Рейсман. Вземат се стволови клетки от обонятелните епителни клетки на носа и се присаждат на раната - те стават "магистралата", по която нервът от двете страни на прекъснатото ще се свърже.
Колцина чуха, че българин, възпитаник на Русенския университет, проф. Валери Маринов от щатския университет на Северна Дакота, е открил т.нар. умна хартия. Както сам той обяснява, става дума за хартия, в която се поставя специален чип, който да предотвратява измамите. Такава умна хартия може да предотвратява продажба на фалшиви лекарства и луксозни стоки-менте, пласирането на фалшифицирани документи. Особено приложение ще има в нотариалните документи, които често се подправят. Ще се съгласите, че е приятно че зад тая "умница" стои нашенец. Нищо че беше в ъгъла на новините.
След тия примери с проекция от чужбина в България, макар че действащите лица са наши сънародници, ще ви напомня за учителя по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев, който преди 30 години основал школа по физика, която "произвежда" първенци в наши и международни олимпиади. Педагогът - безсребърник, дава мило и драго да възстанови старо училище, което да превърне в "инкубатор" на млади физици - медалисти. Дойде добра новина - правителството ще даде сграда за школата на физика Теодосиев. Видяхме как, когато медиите позагърбят лошите новини, могат да попаднат и на добра.
Мога да продължа с този списък с още "извънземни". Бившият учител Петър Младенов превръща запуснатата сграда на училището с. Смоляновци, община Монтана, в музей. Родопчанинът Тасо възстановява параклисите около родното си село Чокманово. А те са опасали селото като духовен обръч и 45-годишният Анастас Иванов иска те да пазят хората от злини и бедствия. Не жали ни пари, ни сили, ни талант. Мога да напомня и по-известни добротворци като отец Иван или бай Манчо от Смолян, който търси извори и прави чешми. Списъкът не е малък...
Тия хора като че ли не са "от мира сего", но те са сред нас, разминаваме се с тях и не ги забелязваме, тъй като не бият барабан за доброто, което вършат, не се натискат за ордени и слава. А във вестниците трябва да търсиш с микроскоп написаното за тях. Те са истинските герои на нашето време, а не политиците, управниците, мутрите и олигарсите. Затуй си мисля, че първото, което трябва да направим, е да нагласим обществената и медийната бленда на фокус към истинските герои на нашето време. Това ще бъде път към "оправяне на работите". Да се доверим на Елин Пелин: "Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце".