Бежещим

В родопския говор е запазена стара причастна форма "бежещим". И така и така правя тегели по страниците на вестниците и емисиите на електронните медии, защо да не "изокам" по нещичко за прочетеното, чутото и видяното, ей така бежещим. Естествено като хърделист ще прескачам вълнуващи обществото събития като "Черната Златка бременна на плажа" и "Екимова разваля черни магии със секс". И така...
 ЗЛАТОТО от Ада тепе ще се копае. След дълга сага от съдебни дела, протести, подписки и разпри общинският съвет в Крумовград разреши на "Дънди прешъс металс Крумовград" да започне експлоатацията на находището, което се намира на километър от града. Златната мина е предоставена на концесия на фирмата за 30 години и има 27 тона злато. Общинските съветници кандисаха, първо, защото повярваха на "експлоататорите", че технологията им ще бъде коренно променена, тя щяла да бъде без аналог в света, най-важното - без цианиди, и второ, сториха го от състрадание към съгражданите им, които са притиснати от безмилостната пета на безработицата. Та не ми е ясно как изведнъж изчезна страхът от арсена на повърхността на тепето и урана в недрата му, къде се изпари заплахата от запрашаването, което ще бъде предизвикано от взривяването и флотацията, защо изветря опасността за водата на река Крумовица. Този фокус е заради единия хляб на родопчани. След като казахме вече "да" на задокеанските златотърсачи, остава да ви съобщя как безумно евтино се продаваме. От тая шумна инвестиция България ще получава 30 години концесионната такса между 1,44%  и 4% годишно (според динамиката на цените на Лондонската метална борса), а канадците ще изкопаят злато за десетина милиарда лева. Вече се насадихме на пачи яйца в Челопеч, добитото оттам се праща в Африка, където този "Дънди крокодил" си вади злато, сребро и каквито си иска още метали и минерали. И изровеният в Ада тепе полуконцентрат ще тръгне по познатия морски маршрут - към Намибия. А на нас само трохички, ама златни. Златни, ама трохички. Странно защо тази "дЪндания" се радваше на ухажванията на всички правителства от ИванКостовото насам, пък и защо ли президентът Плевнелиев кани шефове на "Дънди прешъс метълс" да му правят компания в самолета при пътуванията си.  
 ГЕНИЯТ. Зърнах заглавие: "Бербатов с гол-шедьовър носи успех на Монако" и под него чета: "Димитър Бербатов отново блесна с гениалността си." Съгласен съм, че голът бе прекрасен и може да се нарече шедьовър, но колкото до  гениалността - авторът е прекалил. Злоупотребата с "гений" и "гениалност" в коментарите на световното в Бразилия направо беше във вихъра си. Тези думи се сипят за щяло и нещяло. Екзалтираната лекота, с която се изричат изрази като: "блесна геният на..." - за вкаран гол, "гениално решение на..." - за добър пас, "избухна геният на..." - вратарят хваща трудна топка с великолепен скок и т.н., намирисва вече на лекомислие. Напомням, че в синонимния речник има думи като даровит, надарен, талантлив и способен, но нали си е по-дручко да избумкаш: гений. ДУМА преди финала излезе със заглавие: "Гениалният бундестим срещу гения на Лео". Оригинално! Но бундестимът спечели трудно след продълженията и не можа да покаже гениалността си, а геният на Меси си беше взел почивка този ден. Да не забравяме, че всяка дума си има обем и съдържание, и когато се употреби не на място, олеква, превръща се на сапунен мехур, който се пуква мигом, след като е излетял.
 А тв коментаторите ни не бяха като за световно, бяха си същите като на шампионата в ЮАР. Никакъв напредък. Най-опитният Ивайло Ангелов така се оплете на един мач, та доста трудно разбрахме с кого играе Бразилия - с Чили или с Мексико. Не един, не два пъти, а цели 13 пъти обърна чилийците в мексиканци. "Извинявайте, няколко пъти правя подобни грешки, нямам представа защо, нямам никакви адмирации към Мексико"- бе обяснението му. Освен "адмирация" (по-горе употребена не на място), Ивайло и колегите му си падат по доминация (най-често тотална), ротация, градация, интензитет, креативност, от които коментарът им не става по-интелигентен. Това се все чужди думи, които си имат заместители в родната реч. Няма да продължавам за изкуствената, дори насилена приповдигната емоционалност на коментаторите, пък въобще и за неуспешните им "опити да ни направят съпричастни" със събитията по терените, но ще им напомня, че имаха знаменити предшественици като Мичмана, Митко Чуков, Люпи Неделчев, Стефан Янев..., а традицията задължава. Пък има и добри образци в конкуренцията - момчетата от "Диема" и "Нова спорт" например коментират срещите от английското първенство смислено и занимателно.