Опасност: България навлезе в дефлация

    Казано най-общо, дефлацията е антипод на инфлацията. Ако цените растат, говорим за инфлация. Ако паднат под нулата и продължават да се влошават или остават стабилни с отрицателни знаци, казваме, че икономиката е в дефлация. Това явление е почти непознато у нас, слабо познато в Европа и може би най-добре познато в Япония. От средата на 2013 г. дефлацията обаче се настани в България и продължава и през 2014 г. (виж таблицата).

Месечна инфлация на потребителските цени в България през 2014 г.
в % към съответния месец на миналата година
Видове индекси    Април    Май    Юни     Юли    Август    Септ.    Октомв.    Ноемв
Общ индекс    -1,6    -2,0    -1,9    -1,0    -0,6    -0,8    -0,4    -0,6
Хранит.стоки и безалкохолни нап.    -1,2    -2,0    -2,0    0,0    0,3    0,2    -0,3    -0,2
Нехранителни стоки    -1,6    -1,5    -1,5    -0,9    -1,5    -1,7    -1,6    -2,3
Облекло и обувки    -0,8    -1,5    -1,7    -0,8    -1,7    -1,9    -0,5    -0,3
Здравеопазване    -3,3    -2,8    -2,9    -2,7    -3,3    -3,4    -3,7    -3,7
Транспорт    -1,6    -2,3    -2,5    -0,5    -1,5    -3,3    -5,0    -8,0
Съобщения    -0,4    -2,3    -2,0    -5,7    -5,6    -6,0    -6,5    -6,9
Услуги    -2,6    -3,1    -2,8    -2,7    -1,0    -1,5    -0,5    1,0
Източник: Сайт на НСИ, раздел Статистически данни.

Заключението е ясно - България вече е в дефлация. И това трябва да се знае от всички, особено от управляващите, които са длъжни да предприемат незабавни мерки за смекчаване на негативните й ефекти. Ако съдя по главната цел на бюджета за 2015 г. - поддържане на бюджетен дефицит до 3% от БВП чрез замразени или намаляващи доходи, свити социални програми, драстично съкращаване на инвестиции и растяща публична задлъжнялост, по нищо не личи, че управляващите разбират новата обстановка и потребността от контрамерки срещу дефлацията.

Причинители на дефлацията

    Дефлацията най-често се причинява от продължителна силно рестриктивна политика - ограничаване на домакинските, правителствените и инвестиционните разходи, както е у нас вече от много години. Тя се поражда от чувствителен спад на общото търсене при сегашните доходи и цени на стоките. Понеже тези цени спадат, потребителите отлагат покупките си, за да ги направят след няколко месеца или след година-две с по-малко пари. Така търсенето намалява в очакване на ново понижение на цените. Това води до ограничаване на общата стопанска активност. Влошава се използването на производствените мощности. Намалява потребността от инвестиции за тяхното обновяване и разширяване. Спада заетостта и доходите. Това ограничава още повече общото търсене.

Негативните ефекти от дефлацията

    Дефлацията е деструктивно икономическо явление. Тя поражда сериозни грижи и сега с поевтиняването на петрола, резките колебания на капиталовите пазари и нарастващата сдържаност на потребителите да купуват. Парадоксът на дефлацията е, че намаляването на цените на отделни стоки е полезно за потребителите, понеже им спестява пари за други покупки сега или след време. Едновременното намаляване на цените на много стоки обаче има трудно поправими разрушителни ефекти върху икономиката, защото потребителите отлагат покупките си, а това блокира производството. В страни като нашата, където индивидуалното потребление е 70-73%, а само потреблението на домакинствата 62-65% от БВП през 2012 и 2013 г., всяко масово отлагане на покупки има разрушителни ефекти върху тяхното производство, заетост, доходи, инвестиции и икономиката в цялост.
    Дефлацията смущава силно дейността на банките.
1. Както вече посочих, в условията на дефлация потребителите отлагат покупките си и внасят временно свободните си парични средства в банките.
2. Немалка част от дребния и средния бизнес не започват нова стопанска дейност поради слабото търсене и несигурната конюнктура. Те също влагат временно свободните си парични средства в банките. Значителна част от така наречените депозити на домакинствата у нас, особено тези над 0,5 млн. лева, са от такъв произход.
3. Голяма част от все още работещия дребен и среден бизнес среща все по-големи трудности в стопанската си дейност. Част от фирмите фалират, а други са изправени пред банкрут. И те са принудени да спасяват част от паричните си средства в банкови депозити.
    Основният източник на приходи на търговските банки е от разликата между кредитните и депозитните лихви. При намаленото търсене на кредити банките намаляват лихвите и смекчават другите условия, за да привличат клиенти. Повечето търговски банки у нас са задръстени с парични средства. При натиска от страна на кредитирането, банките намаляват и лихвите по депозитите, за да запазят маржа между тях и да се издържат. Ако преди 8-10 години преобладаващите депозитни лихви бяха 5-7%, сега са 1,5-2,5% и продължават да спадат. В близко бъдеще може да се очаква преобладаваща депозитна лихва около 1,0-1,5% и дори по-ниска. Някои банки може да прибегнат и до отрицателни депозитни лихви през следващите години, ако обстановката продължи да се влошава. Такъв прецедент вече има в отделни европейски страни.
    Дефлацията е сериозен проблем за съвременните икономики поради деструктивните й последствия: задълбочава рецесията и предизвиква депресия, причинява фалити на фирми, повишава безработицата и намалява доходите, намалява бюджетните постъпления и повишава дефицитите, повишава реалната стойност на дълга и затруднява неговото обслужване от държавата, фирмите и домакинствата, изправя банковата система пред много сериозни изпитания, поражда опасната дефлационна спирала. Ако трябва да се обобщи, дефлацията означава отложено потребление, отложени инвестиции, отложено развитие. Дефлацията сега е по-опасна от инфлацията, защото поражда многостранни верижни негативни ефекти, не е добре позната на управленците, почти е непозната за населението, по-трудно се контролира и управлява.

Дефлационна спирала

    На пръв поглед може да се помисли, че хората ще се радват, когато цените намаляват. Ако обаче поевтиняването е масово, продължава дълго и е чувствително, общото потребителско търсене затихва в очакване на още по-ниски цени. Печалбите на производителите намаляват и дори се стопяват, понеже са принудени да понижават цените, за да привличат клиенти. Появява се свръхпредлагане, което кара компаниите да продават стоките си все по-евтино. Това ги принуждава да намаляват разходите по производството и реализацията, като съкращават от всичко: намаляват заплати и бавят тяхното изплащане, не изплащат осигуровките на персонала, освобождават персонал, ограничават грижите за безопасни условия на труд и опазване на околната среда, ограничават поръчките от доставчиците, пестят от ремонти, намаляват и отлагат важни инвестиции, ограничават и закриват отделни производства и дори цели фабрики. Така затихва и дори престава растежът на икономиката, настъпва рецесия, по-нататък продължава да расте безработицата, намаляват заплатите, свиват се постъпленията в бюджета, орязват се социални програми и инвестиции. Хората се въздържат все повече от покупки и пестят поради несигурното бъдеще, дребният бизнес свива или прекратява стопанската си дейност и влага останалите си пари в банкови депозити.
Дефлационна спирала настъпва когато намалението на цените води до ускорено верижно намаление на производството, на заетостта, на заплатите, на потребителското търсене и цените. То пък води към последващо намаление на производството, на заетостта, на доходите, на търсенето, на цените. И така нататък - кръг след кръг с нарастваща деструктивна сила, все по-надолу и по-надолу към стагнация, рецесия и депресия.
Засега няма опасност от навлизане на нашата страна в дефлационна спирала през 2015 г., но ако не се вземат мерки, след 2-3 години и това не е изключено. А веднаж попаднали в дефлация, излизането е трудно. Да не забравяме, че последната дефлация в Япония продължи почти две десетилетия.
Управляващият директор на МВФ г-жа Кристин Лагард наскоро нарече дефлацията "страшилище, което ще бъде катастрофално за възстановяването на световната икономика".

Поскъпване на дълга и
затрудненото му обслужване

Умерената инфлация в известен смисъл създава условия за кредитиране, което води към растеж. Дефлацията действа в обратна посока. Дългът запазва, дори повишава своята стойност и реално поскъпва с времето, понеже намалява способността на заемащите да печелят, за да го обслужват. Когато цените, приходите и печалбите на компаниите намаляват за продължителен период от време, те намаляват заплатите, освобождават персонал, предприемат и други съкращения. Това прави дълга с фиксирана лихва по-скъп, понеже домакинствата, компаниите и държавата притежават все по-малък ресурс, за да го обслужват.
В контекста на тази неблагоприятна икономическа ситуация българското правителство провежда най-погрешната за момента дългова политика. То избра най-неподходящия момент да увеличи държавния дълг за няколко месеца. с 12,5-13,0 млрд лева. През последните 15-20 години държавният дълг никога не е нараствал така рязко от 21% от БВП в средата на 2014 г. на около 30% в началото на 2015 г. Брутният външен дълг на корпоративния сектор в края на септември 2014 г. беше 81,9% от БВП, а заедно с държавния - 95,2% от БВП. Общият брутен дълг (вътрешен и външен) вече превишава 100% от БВП. Това е опасно висока задлъжнялост на България като цяло, особено като се има предвид, че той се използва за всичко друго, но не и за инвестиции, които биха осигурили растеж.

Кой губи от дефлацията

1. Губи правителството, защото намаляват приходите от данъци, расте бюджетният дефицит и се затруднява обслужването на публичния дълг. Номиналният висок дълг става реално още по-висок, понеже се свива БВП в номинално изражение и се влошава съотношението на дълга към брутния продукт;
2. Губят банките, защото притежават малък собствен капитал, а сривът в стойността на активите го ерозира. Намалява търсенето на кредити, натрупва се свръхликвидност, увеличават се лошите кредити, свива се разликата между кредитни и депозитни лихви. Расте опасността от неплатежоспособност;
3. Губят домакинствата, защото се лишават от работни места, намаляват доходите им, не могат да обслужват заемите си, понижават се реалните лихви по депозити. Отлагат понякога важни покупки. Реалната тежест на дълга ги смазва.

Мерки за противодействие

При остра дефлация определянето на целеви лихвен процент не е ефикасно, защото намалението на краткосрочната лихва дори до нула може да се окаже твърде висока, за да привлича сериозни заематели. По-добре е Централната банка да определя целево количество на парите ("количествено облекчение"). Тя може също да използва и други извънредни методи за увеличаване на паричното предлагане.
    В свои публични изявления председателят на ЕЦБ Марио Драги подсказва, че банката ще използва всички традиционни и нови средства за предотвратяване или смекчаване на дефлацията: намаление на лихвите, включително и прибягване до отрицателни лихви; количествени облекчения чрез изкупуване на облигации; стимулиране кредитирането на малки и средни фирми; участие в новия Стратегически инвестиционен фонд на Европейската комисия и в краен случай - още по-активно печатане на пари за изкупуване на облигации, както се прави в САЩ от няколко години.