18 Ноември 2024понеделник16:51 ч.

Краят на "скандинавския социален модел"

Кризата руши неудържимо държавата закрилница в Дания

/ брой: 215

автор:Иван Аладжов

visibility 3279

Икономическите показатели на кралство Дания по време на днешната глобална криза са едни от най-добрите в Европа. Страната е на 5-о място в света по БВП на глава от населението, също и покупателната способност е една от най-високите. Бюджетният дефицит с около -3% е сравнително нисък, а държавната задлъжнялост с приблизително 45% от БВП (близо $120 млрд.) е една от най-ниските в Евросъюза. Кралството е една от малкото страни на континента, които все още изпълняват Маастрихтските критерии за максимум -3% дефицит и под 60% държавен дълг спрямо БВП. Въпреки това днес датчаните са обхванати от сериозни притеснения за бъдещето на скандинавския модел на своята държава закрилница.

Златните години

на датската социална държава, която бе изградена от управлявалите 45 години социалдемократи, се основават на реформирания капитализъм в съчетание със социална щедрост и висока икономическа ефективност. Всички политически и социални сили се обединяват около консенсуса за пазарно общество, което не приема силните социални неравенства. Държавата изгражда гъста мрежа на социална сигурност, включваща високи пенсии, ясли за всяко новородено, старчески домове, грижи за инвалидите, безплатно здравеопазване и образование.
Но днес прочутата датска социална държава все повече се ограничава от управляващите консерватори в Копенхаген под предтекста на глобалната криза.
Следвоенният консенсус за равенство в страната се пропуква, а средната класа все по-шумно иска намаляване на данъците и не желае повече да дава средства за по-бедните, което охотно се подема като политическо послание от десните управляващи. Така даваният до неотдавна за пример "скандинавски социален модел" е застрашен, въпреки че гледана от останалата част на континента, особено с нашия поглед, щедростта на датската държава все още е направо завидна. 
Но откакто започна кризата, датчаните изпитват все повече съмнения дали т.нар. "еластична социална сигурност", която доскоро бе препоръчвана в цяла Европа като лек срещу безработицата, ще успее да ги предпази от световната рецесия.

"Еластичната сигурност"

бе въведена в началото на 90-те години с цел да дава едновременно гъвкавост за работодателите и достатъчна защита за трудещите се. Датските работодатели също като американските и британските могат да назначават и уволняват работниците без срок за изчакване, обезщетения или социален план за съкращения. А трудещите се имаха гаранцията на държавата, че ще получат прилично обезщетение за безработица за най-малко 4 години. Тази система до неотдавна наистина работеше и даваше добри резултати. Безработицата практически бе ликвидирана - от 1993 г., когато възлизаше на 12,4% до октомври 2008 г. безработицата намаля на 3,2%. Социалдемократът М. Ликетофт, който като министър въведе "еластичната сигурност", коментира: "Това е една успешна система - предприятията не се колебаят дали да наемат хора, защото знаят, че могат да се освободят без забавяне и без разходи от излишните си работници".
Бизнесът адмирира "еластичната сигурност", а страната се изкатери на първите места по конкурентоспособност. Дания редовно оглавява класациите за най-добрата страна за бизнес. Същевременно с това датските работници не се оплакваха. Според проучванията те са сред

най-доволните трудещи се

в ЕС. А това е лесно разбираемо. Пълната заетост до неотдавна практически бе осигурена, заплатите растяха с около 4% годишно, а работникът бе сигурен, че ще намери бързо ново място, ако не харесва работата си. "Еластичната сигурност бе развита през период на експанзия и това е една от причините за нейния успех", коментира  председателят на лявата Социалистическа народна партия.
Но кризата връхлетя в края на 2008 г. и Дания, социалната държава, се пропука, а "еластичната сигурност" започна да буксува - гъвкавостта за работодателите все повече нараства, а сигурността за трудещите се постоянно намалява. Малката Дания е силно зависима от експорта, което означава и че е силно уязвима от актуалната световна рецесия. В годината преди кризата страната изнася половината от БВП. Но днес износът е намалял с 1/4, а броят на фалитите постоянно расте. Затова предприятията безкомпромисно започнаха

да режат разходи и съкращават персонал

Съответно безработицата скочи повече от два пъти само за година и бързо мина 7%. Така напр. в сектор строителство, който е много сериозно засегнат от кризата, 13% от работниците, 27% от зидарите и 13% от бояджиите са безработни. А на обява за работно място понякога кандидатстват по няколкостотин души. Броят на младите безработни под 25-годишна възраст се е увеличил 4 пъти за малко повече от година. При това става въпрос само за онези, които въобще получават обезщетения, ако са внасяли в касите за безработица. Тук следва да се има предвид, че в Дания се прилага т.нар. "Гентски модел", според който застраховката за безработица е доброволна. Вследствие на това много млади хора не са счели за необходимо да сключат такава застраховка, тъй като през годините на бума в началото на десетилетието бе постигната почти пълна заетост. Освен това предпоставките за получаване на обезщетение при безработица през последните години бяха силно завишени. А покрай кризата изкушението на дясно консервативните управляващи за още по-голямо втвърдяване на тези механизми е нараснало. Трудещите се все по-трудно могат да избират професията си, работодателя или дори населеното място, където да работят. А в случай на отказ от предложеното им място безкомпромисно биват лишени от обезщетение. Съответно много хора сега са

без работа и без застраховка

и са принудени да вегетират с минимални държавни подаяния, макар и датските бедняци да изглеждат едва ли не богаташи на мрачния фон на социалната мизерия у нас.
Днес, по време на кризата, всеки втори работещ в частния сектор вече не получава увеличения на заплатата. А това води до спад на покупателната способност. За много домакинства, високо задлъжнели в годините на бума, за да си купят жилище, това е истинска катастрофа. Факт е, че постоянно нарастват принудителните изземания на недвижими имоти от кредитиращите банки, достигайки неотдавна до 50-годишен рекорд. Цените на недвижимите имоти са намалели през изтеклата година с нови около 15%, което е най-големият спад в Европа след този във Великобритания и Ирландия. А кабинетът реши да не прави нищо за засегнатите собственици.
Всичко това означава, че датската социална държава закрилница вече не е същата, каквато беше преди кризата. Днешната икономическа рецесия, финансовата глобализация в комбинация с политическото отслабване на лявото политическо пространство и в тази страна правят уязвим социалния модел и на Дания, който проявява все по-голяма склонност да се приравнява с по-малко щедрите стандарти от останалата част на Европа.


 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1023

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 305

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 267

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 322

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ