19 Ноември 2024вторник00:23 ч.

Кои са най-новите тенденции и технологии в лечението на рак?

Текущите тенденции при лечение на ракови болести

автор:Дума

visibility 26513

Иновациите в диагностиката и лечението на онкологичните заболявания са свързани с напредъка на биологичната наука, молекулярната биология, генетиката, генното инженерство. С разчитането на човешкия геном през 2000 г. започва създаването на таргетните (прицелните) терапии в онкологията, с които стартират осезаеми промени в концепцията за онколечението. 

Днес медицината подхожда все по-индивидуализирано към пациентите с рак – болестта се лекува според генетичните особености на човека, като пациентите се профилират и групират по сходни генетични характеристики, а раковите клетки се унищожават чрез различни механизми, обясняват медиците от МБАЛ “Уни Хоспитал”. На тази база в практиката са навлезли иновации, осигуряващи подбор на максимално ефективна персонализирана терапия.

Прецизна медицина и персонализирано лечение

С най-дълга история сред модерните подходи в лечението на рака е таргетната терапия. Това са лекарства, които взаимодействат само с прицелни молекули, без да увреждат здрави тъкани и клетки за разлика от традиционната химиотерапия. Действието им е насочено към повлияване на генетични промени, характерни за дадения тумор. Целта е спиране растежа на тумора и се постига чрез въздействие върху специфични гени и протеини, налични в туморните клетки, или в клетки, свързани с техния растеж. Прицелната терапия се основава на познанието, натрупано за процеса на развитие на раковите клетки през последните години. Идентифицирани са различни биомаркери, чието наличие, количество и състояние в организма са свързани с генетични характеристики на определени тумори. Таргетните лекарства имат различни механизми на действие: да спират или изключват сигналите, вследствие на които туморните клетки нарастват и се делят; да възпрепятстват ненормално дългия живот на раковите клетки; да ликвидират раковите клетки.

Основните видове прицелна терапия са моноклонални антитела и малки молекули. Лекарствата от първия тип блокират прицелна молекула, която се намира на повърхността на раковата клетка. Те спират растежа на тумора, като възпират сигналите за размножаване на неговите клетки. Моноклоналните антитела могат да се прилагат съвместно с химио- и лъчетерапия, като усилват тяхното действие – те имат и способността да пренасят токсични вещества директно до туморните клетки.

Лекарствата от типа малки молекули са насочени към блокиране на специфични процеси, чрез които раковите клетки се размножават и разпространяват в тялото. Част от тези медикаменти спират процеса на образуване на нови кръвоносни съдове (ангиогенеза) около тумора, чрез които той се снабдява с хранителни вещества.

Таргетните терапии имат различни прицелни молекули (мишени), поради което дадена терапия не може да бъде подходяща за всички пациенти. Дали тя ще има ефект за конкретния пациент, се определя с генетични изследвания. Така диагнозата „карцином на дебелото черво“ например в наши дни означава различни тумори при различните пациенти и изисква персонализиран подход. Най-често таргетната терапия не се прилага самостоятелно, а се съчетава с оперативно лечение, химио- и лъчетерапия, хормонално лечение. Нейният ефект може да се променя в хода на заболяването, възможни са и неприятни странични ефекти.

Ролята на имунотерапията при лечението на рак

Иновативен подход в онкологията е и имунотерапията. Тя е свързана с висока ефективност и увеличаване на преживяемостта при пациентите, за които е подходяща, споделят от Уни Хоспитал. Имунотерапията се основава на модулиране с лекарства и други продукти като вируси или ваксини на имунната система на онкопациента с цел предизвикване на ефективен имунен отговор срещу раковите клетки. Известно е, че те разполагат със специфични рецептори, чрез които се свързват с клетките на имунитета, потискат действието им и предотвратяват имунната реакция. Имунотерапията в онкологията прилага лекарства, които блокират тези рецептори и туморната клетка остава „видима“ за имунитета на пациента.

Според друга нова парадигма за лечение на рака изборът на терапии се определя на база уникалния генетичен профил на тумора, независимо къде точно в тялото на пациента е възникнал за първи път. Подходът е наречен тумор-агностична терапия и също се причислява към методите на персонализираната медицина.

В допълнение или отделно от лекарствените терапии и хирургията, лъчетерапията е съществена част от съвременния подход в лечението на рака. Нейните модерни методи допринасят за органосъхраняващия подход в съвременната онкотерапия. Иновациите при линейните ускорители – апаратурата, с която се провежда лъчелечение, дават възможност за прецизна алтернатива на хирургичното лечение при определени тумори и локализации. Сред модерните лъчетерапевтични техники са: стереотактична радиохирургия, ротационно лъчелечение, лъчелечение, навигирано чрез техники на образната диагностика, 3-измерно обемно лъчелечение и др.

Протонната терапия като форма на лъчелечение

Най-новото направление в лъчелечението в света е протонната терапия, която дава възможност за лечение на тумори, които не се поддават на друг тип лечение или са разположени до критично важни органи. Представлява изключително прецизно облъчване с протонни и ядрени атоми и се прилага при мозъчни тумори, хепатоцелуларен карцином, меланом, тумори на простатата, на слюнчените жлези и др. Облъчването не е с рентгенови, а с лъчи от тежки частици, наречени хадрони. Терапията е щадяща, безболезнена и се провежда без необходимост от хоспитализация.

Бъдеща перспектива и потенциално развитие на технологиите за лечение на рак

Онкологичните заболявания са сложни и разнообразни по вид, начин за диагностика, ход на заболяването и „чувствителност“ към лечебните подходи. Няма терапия-панацея и всеки онкологичен пациент се нуждае от мултидисциплинарен подход в лечението – комбинация от хирургично, лъчелечение и лекарствено лечение според индивидуалните необходимости. За всички това пациентите с онкологични заболявания следва да бъдат детайлно информирани в онкологичните клиники и центрове, в които са избрали да се консултират и проведат лечението си.

 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ