Кемалисти, социалисти и ислямисти

Бях преди дни в Турция по покана на основната опозиционна сила, Републиканската народна партия РНП, която впрочем е член на Социалистическия интернационал. Управляващата сила, както е добре известно, е партията Справедливост и развитие на Реджеп Ердоган, обикновено описвана от агенциите като умерено ислямистка. В пълен контраст, РНП е силно лаическа, в традицията на Кемал Ататюрк, който е и неин основател. По теми като мюсюлманските забрадки например кемалисти и ислямисти са на коренно противоположни позиции.
Според сондажите РНП е в подем и е с изравнени позиции с партията на Ердоган, всяка с около 33%, ако вотът се проведе днес. Подемът на РНП се засили от месец май насам, когато лидер на пратията стана Кемал Киличдароглу, наричан от медиите "Турския Ганди" и "Кемал Ганди". Така че кемалистите си имат лидер Кемал, второто име на който нито един западен политик досега не е успял да произнесе. Предишвият лидер Дениз Байкал подаде оставка, след като в интернет пространството се появи видеозапис, разкриващ извънбрачните му интимни отношения със съпартийка.
В Турция редовните избори са догодина наесен, но е много вероятно да има предсрочни избори напролет или дори тази есен.
Един от факторите, които могат да ускорят изборите, е референдумът през септември, в който турците ще гласуват за или против поправките в конституцията, предложени от управляващата партия. ЕС отдавна натиска Турция да реформира конституцията си, която е от 1982 г. и носи белезите на военния режим на генерал Кенан Еврен, който я прокара.
Реформа в конституцията, но каква? Партията на Ердоган провкарва поправки, които всъщност имат за цел да отслабят конституционния съд на страната, смятан за последен бранител на лаическия характер на държавата. А също да престуктурира върховния съвет на съдиите и прокурорите, така че да настани свои поддръжници на ключовите позиции в съдебната система.
И макар че сред поправките има и смислени неща, тъй като те се прокарват в пакет, РНП води борба срещу тях. През май партията на Ердоган внесе поправките в парламента във вид на проектозакон, но не можа да ги прокара, защото събра 336 гласа от общо 550, докато да промяна на конституцията е необходимо мнозинство от две трети. Остана другата възможност - да се прокарат поправките с референдум. РНП се обърна към конституционния съд с искане да отхвърли референдума, но преди двадесетина дни съдът даде зелена светлина за допитването до народа. Оттогава е ясно, че то ще се състои на 12 септември, и че РНП ще води кампания против поправките.
Тук обаче нещата се усложняват, защото европейските социалисти призоваха РНП да подкрепи поправките. По-конкретно заместник- председателят на социалистическата група в Европейския парламент Ханес Свобода, австрийски социалдемократ, заяви, че РНП трябва да гласува за поправките, "ако иска да бъде считана за истинска социалдемократическа партия".
Турските политически сили силно се стремят да се интегрират в европейските политически семейства. РНП успя да го стори със социалистите, докато партията на Ердоган удари на камък с Европейската народна партия, най-вече заради съпротивата на германските християндемократи. Не без основание те задават въпроса какво може да събере заедно християндемократи с ислямисти, пък били те и умерени?
Затова РНП, която много се гордее с членството си в Социалистическия интернационал, реагира много болезнено на указанието на своята европейска политическа централа. Впечатлението е, че европейските социалисти не са солидарни с тях, че не разбират турския политически контекст, и че се оставят да бъдат манипулирани от Ердоган.
В конференцията, в която участвах, се изсипа огън и жупел срещу Ханес Свобода, а на мен ми зададоха много въпроси как гледам на тези неща като човек, дошъл от Брюксел, а също като българин.
Трябва да кажа, че откакто сме в ЕС, на нас, българите в Турция, гледат почти като на представители на европейските институции. Убедих се също, че отношението към България е изключително приятелско, като към държава от ЕС, от която турците могат да получат най-добрия съвет или препоръка.
Обясних, че като журналист изказвам единствено личното си мнение, но от друга страна, моето мнение е наистина свободно. А то е, че в Брюксел много слабо познават Турция. Вероятно на тази плоскост трябва да се търси основната причина за несполуките в комуникацията с европейските социалисти, казах аз. Ние, българите, много по-добре познаваме съседите си, но Ханес Свобода едва ли се е допитвал да българските си съпартийци в парламента, добавих.
Всеки се опитва да хвали държавата си, когато е в чужбина. Но истината е, че в България познаваме политиката на най-големия си съсед твърде повърхностно. Това разсъждение, разбира се, спестих на турската аудитория.