13 Септември 2024петък02:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Учителят

Все повече говорим за преподаватели, а трябва върнем в училището педагога

/ брой: 156

автор:Дума

visibility 4012

Мариета Тончева, доц. д-р на пед. науки

Известно е, че основният фактор във всяка дейност за обучаване е учителят. Неговата роля в днешното българско училище е силно ограничена. В момента просветното министерство подготвя нов Закон за училищното образование и въпросът за учителя трябва да намери най-сетне истинското си място в него.
Още в средата на ХХ в. образованието у нас се политизира, като се отне свободата на учителя: урочни планове, срочни и годишни разпределения, учебни планове по всеки предмет с точно посочване броя на уроците по всяка тема; планове на класния ръководител, огромен брой отчети, армия от инспектори - контрольори по всеки предмет и т.н. Видя ли за 20 години някой от екипите на просветното министерство бедата от всичко това?
Необяснимо е защо, след като толкова се говори за недостатъците от предишното време, те не се отстраняват. Напротив - прелива се от пусто в празно. Миналата есен някои директори дори не приемаха годишните разпределения на учителите, ако не са напечатани на компютър. Каква иновация е това? Към излишните неща министър Даниел Вълчев добави и т.нар. външно оценяване, за да се изразходват неоправдано сили на учителите и средства на министерството. Каква е целта на това оценяване в МОМН до ден днешен не са си изяснили. Обективност? Министерството продължава да ограничава дейността на учителите чрез многобройни програми, планове, разпоредби и пр. Те създават парадокса на

"фасадната демокрация"

 - свободата на учителя в тесните предели на урока, без да има възможност да изведе децата към широкия простор на действителното усвояване на материала. Там, където между придобитото и новото знание се установяват трайни връзки, осигуряващи неговата трайност.
Разбирането на новите функции на училището поставя на главно място проблема за подготовката на учителите. Те трябва да станат действителни организатори на целия учебен процес, на всички негови аспекти, да бъдат главен фактор за развитието на децата. До момента ние само констатираме най-общо, че подготовката на учителите не отговаря на съвременните изисквания - и толкова.
В центъра на подготовката на учителя сега стои представата за "солидни знания" по основния учебен предмет - химия, физика, история. Понякога - и във втора избираема специалност. Дори за учителите от началния курс бе въведена "специализация" - по два-три учебни предмета. На такава подготовка се гледа като на изключително постижение. Тя обаче няма много общо с педагогическата дейност на учителя, напротив - дори го затваря

в ограничените рамки на неговия учебен предмет

Затова учителите се наричат все повече преподаватели, а не педагози.
Защото самото понятие педагог предполага и възпитателни умения и усилия. Учителят днес има нагласата само да преподава, т.е. да разказва на учениците онова, което те могат и сами да прочетат в учебника. Той вижда себе си като "източник на информация" и се освобождава от отговорност за усвояването й. Правилното обучение на учителя - дори и само по неговия учебен предмет, предполага друго организиране на действията на децата за усвояване на "учебния материал", а това означава учителят да стимулира и контролира техните действия в процеса на усвояването. За такъв вид поведение малко учители са готови. Затова от корекция се нуждае самата подготовка на учителя: не просто специалист по география, математика или литература, а педагог - организатор на усилията на децата за усвояване на географското, математическото или литературното знание.
Би трябвало 18-20-годишните студенти

още от първия семестър в университета

да стават активни субекти в обучението по основната си специалност. Преподавателите трябва да стимулират тяхното самообучение, като ги насочват към определени източници; да стимулират техните изяви, да им поставят проблеми за решаване, да контролират подготовката им през семестъра. Основната учебна форма за подготовка на учители според мен трябва да бъде семинарното занимание, както и упражненията. По преценка на титуляра преподавател може да се четат възлови изборни лекции (немного на брой) с точно фиксирано място в учебния план за семестъра. Освен това сега психологическата подготовка на учителите е нищожна: не им позволява да си представят психическото въздействие върху децата от тяхната дейност. А това означава да се опитваш да управляваш онова, което не познаваш. Новата роля на учителя в училище предполага той да стимулира активността на ученика. А за това решаващо значение има подготовката по психология, включително свързана с възрастовите особености на детската психика. 
 МОМН би трябвало само да определя границите на учебното съдържание за дадена възраст, без да регламентира строго начина на неговото преподаване и изучаване. А контролната дейност върху работата на учителя трябва да се извършва според мен там, където е естественото й място - в училищата, и да бъде основна задача и отговорност на училищните ръководства. За дейността на учителя трябва да се съди по действителните резултати от труда му, а не по "иновациите", които щедро се описват в проекти и отчети. Резултатите от педагогическата дейност зависят от много фактори, но решаваща е връзката дете-педагог. За нейното постоянно поддържане в момента в българското училище няма необходимите условия. 

Жълт код за интензивни валежи с гръмотевици в петък

автор:Дума

visibility 86

България е най-бедната страна в ЕС, а с най-скъпата храна

автор:Дума

visibility 491

/ брой: 174

БАБХ проверява спешно столове и бюфети в училищата

автор:Дума

visibility 536

/ брой: 174

Търговският дефицит расте с близо една трета към края

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 174

Производството на ток у нас намалява

автор:Дума

visibility 537

/ брой: 174

Скопие ще преговаря, но като член на ЕС

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 174

Няма нужда от търговска война

автор:Дума

visibility 610

/ брой: 174

Лондон свива помощите за горива през зимата

автор:Дума

visibility 502

/ брой: 174

Накратко

автор:Дума

visibility 1707

/ брой: 174

Комедиантът

автор:Александър Симов

visibility 1505

/ брой: 174

Геноцид

автор:Барбара Пейчинова

visibility 1776

/ брой: 174

Има ли шанс Харис?

автор:Таня Глухчева

visibility 1135

/ брой: 174

Съдебната реформа – абсолютно безпредметен израз

visibility 487

/ брой: 174

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ