Другаде е алтернативата

На 11 ноември се състоя опознавателната среща на хората, които възнамеряват да учредят  сдружението АБВ - Алтернатива за българско възраждане. На срещата програмно слово произнесе президентът Първанов. Ще кажа без всякаква ирония, че словото му прозвуча и мъдро, и искрено. Има мъдрост наистина в намерението да се  обедини целият политически и професионален потенциал на страната. Всички - и леви, и десни - трябва да се ръководим преди всичко от

интересите на страната

Костадин Паскалев изведе на още по-ясни позиции тезата на Първанов: за нас няма да има нито ляво, нито дясно - заяви той в заключителното си слово.
За съжаление добрите намерения на президента Първанов не намират никаква опора в съществуващата у нас социална действителност. Тя е дълбоко противопоказана на идеята за някакво абстрактно формулирано общонационално единство.
1. България е страна с капиталистическа икономика. При обсъждането на какъвто и да е социален проблем безусловно задължително е да се съобразяваме с този елементарен факт. Капитализмът е система от намиращи се в дълбоко противоречие частни интереси. Пита се следователно дали би било възможно някакво социално единствено върху една, изпълнена с взаимна враждебност, икономическа основа. Няма капитал, който да се ръководи от външни за него съображения. Единственият интерес на капитала е неговото собствено нарастване. Капиталът ще взриви всяко единство, колкото и висока да е неговата социална стойност, ако то би застрашило неговите интереси. Той няма морал. В името на своето собствено преуспяване капиталът е готов на всякакво престъпление. Ако може да ви купи, ще ви купи, ако не може да ви купи - ще ви убие.
На срещата проф. Чавдар Николов каза няколко думи, които не знам дали стигнаха до съзнанието на присъстващите там. В България - каза той - има десет души, които разбират от макроикономика, но пет от тях са купени. Какво единство ще изграждаме, когато на всяка крачка се намираме пред възможността да бъдем предадени или продадени? Трябва да се осъзнае простият закон, че каквато е икономическата основа на обществото, такава ще е и неговата политическа, юридическа, морална и пр. надстройка. Бих искал да ви припомня, г-н Първанов, тази мисъл на Маркс, намерила място в предговора към "Към критиката на политическата икономия". Тя ни предлага толкова необходимия в случая ориентир.
Ще си позволя да кажа, че не е достатъчно държавникът да е абстрактно мъдър. Той трябва да притежава и способността да оценява трезво обстоятелствата. Само слепият не вижда, че нашето общество се намира в състояние на

жестоко класово разслоение

Една малка част живее в изключително охолство, а друга част, огромната, живее в истинска нищета. Границата между двата обществени  слоя е очертана не както е казала приятелката на президента Велислава Дърева с тебешир, а със сълзи, с много сълзи.
Нека отбележа, че в никоя капиталистическа държава не съществува онова единство, за което говори г-н Първанов. Единна ли е Франция, единна ли е Англия, единна ли е Гърция, единни ли са най-после САЩ? На последните избори президентът Обама получи тежък удар само защото си позволи, накърнявайки нечии частни (капиталистически)  интереси, да осигури здравно близо 50 милиона американски граждани.
2. България е разединявана не само от вътрешни икономически противоречия. В нея се срещат противоречивите интереси на мощни геополитически сили. Поставя се въпросът как ще успеем да запазим своето единство, когато се изправим пред насочените към нас претенции на съперничещи си (да не кажа враждуващи) външни военнополитически структури. Ще продължим ли да изпращаме наши войски в Афганистан и в други страни, следвайки давани отвън указания? Ще се съгласим ли да се изградят у нас чужди противоракетни установки? Не вярвам да сме единни в отношението си и към НАТО - една, по мое дълбоко убеждение, агресивна военна организация, присвоила си международни полицейски функции в пълно нарушение на устава на ООН. Искам по-нататък да попитам дали ще сме единни относно  поведението на посланика на САЩ г-н Уорлик, който безцеремонно се намесва в чисто вътрешни за нас въпроси? Докато не обявите този господин за  persona non grata, аз ще се намирам не на полюса, на който се намирате вие, г-н президент.
Както виждаме, "двуполюсният модел" в политиката трудно може да бъде избегнат.
Противоречията между различните геополитически сили се проявяват не само в сферата на политиката, но и в сферата на икономиката. Те се проявяват например в отношението към нашите проекти за изграждането на петролопроводи, газопроводи и ядрени централи. Едни геополитически сили настояват за реализирането на едни проекти, други - за реализирането на други проекти. Към който и проект да се ориентираме, ние ще влезем в противоречие с пренебрегнатата геополитическа сила, което означава, че ще влезем в противоречие със самите себе си.

Разколът е неизбежен

Трябва изобщо да се знае, че при капиталистическата система хората не са свободни да избират своето поведение. Те са оръдие на чужди на собствените им интереси сили. И при едно, и при друго наше правителство резултатите не могат да бъдат съществено различни. Те в крайна сметка ще обслужват интересите на системата.
3. АБВ ще бъде, казаха ни, гражданско сдружение. То няма да бъде партия. По думите на президента Първанов, АБВ е непартийно, но все пак не антипартийно образувание. Нека приемем, че това е действителното отношение на АБВ към партиите, макар някои от изказванията на срещата да оставиха и друго впечатление. (Те ме отведоха към 1934 г., когато Кимон Георгиев направи преврат, суспендира Конституцията и забрани всички партии.) Но колкото и сериозни да са възраженията срещу тях, партиите са все пак неизбежни. Те са подстъпите към държавната власт. Поради това всяка обществена формация, която иска да участва в държавното строителство, трябва да се структурира като партия. Без партия участието в парламента би било много трудно, а без участие в парламента би било невъзможно осъществяването на нито едно добро намерение. Борбата срещу  престъпността, наркоманията, духовната развала и другите обществени недъзи е възможна само върху основата на закона, т.е. върху основата на актове, приемани от парламента. Държавата   трябва да реши и някои тясно свързани с националната ни съдба проблеми. Жизнено необходимо е да бъде спрян демографският срив, да бъде спряно и изтичането на младите мозъци от България. Това са проблеми, чието решение във всички случаи минава през надлежни законодателни мерки. Ето защо би могло да се очаква в един по-късен момент АБВ, ако поиска да бъде сериозен фактор в обществения ни живот, да прерасне в политическа партия от класически тип. В този случай ще възникне въпросът за отношението на тази нова партия към съществуващите партии и по-специално към БСП. И ако се наложи да избирам между АБВ и БСП, аз ще избера БСП.
БСП има за какво да бъде подлагана на сериозна критика. Но - поне към днешния ден - тя е единствената сериозна политическа сила, способна да се противопостави на пагубни за страната ни процеси и явления. Поради това ние трябва да консолидираме своите възможности около БСП. Около нея трябва да се изгради и единният народен фронт, който да се опита да реши проблемите на нашата измъчена страна в границите на възможното.
Именно тук е според мен и алтернативата.