А дано, ама надали

Парламентът окончателно прие внесените от ГЕРБ промени в Административно-процесуалния кодекс, свързани с мълчаливото съгласие. С подобен термин се определят случаите, при които чиновниците не издават в законово установения срок административен документ, поискан от съответния заявител. Идеята, в която няма нищо лошо, е да се облекчи инвестиционният процес с презумпцията, че щом от чиновниците няма реакция, значи държавата е съгласна с исканията на инвеститорите. Защото това е едно от основните оплаквания на предприемачите - проблемите с държавната администрация. А дано, ама надали, можем да кажем в конкретния случай. Първо, защото проблемът е доста брадясал. Той е свързан с т.нар. административна тежест. Всеки, тръгнал да развива някакъв бизнес у нас, задължително се сблъсква с многобройните разрешителни, патенти и лицензи, които трябва да си осигури, за което се губи прекалено много време. В повече от случаите това отказва предприемачите. Още преди 15 години при управлението на НДСВ бе приет специален закон за мълчаливото съгласие, който трябваше да реши този проблем, но той така и не заработи. Пък има съмнение, че той може да служи и за мълчалива корупция.
Втората причина за песимизъм, че принципът на мълчаливото съгласие ще заработи, е състоянието на държавната администрация. Даже вицепремиерът Томислав Дончев призна, че тя е непробиваема, щом стане въпрос за въвеждането на електронно управление като начин да се улесни правенето на бизнес у нас. България е задръстена от чиновници, които не си вършат работата. Съществува много показателен пример в това отношение. През 1980 г. здравното министерство е имало 186 служители при 9 млн. души население. През последните години там работят 400 души. Отделно в Здравната каса с регионалните й поделения са ангажирани 4000 чиновници. Тук не броим агенциите към МЗ. Някой да е забелязал здравеопазването да е станало по-добро? А така е във всички сектори на обществения живот.