Документална книга за честни хора

Наскоро българската публика получи възможността, не казвам да "прочете", а направо да потъне в прекрасната книга на американския историк и журналист Уилям Шайрър "ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ НА ТРЕТИЯ РАЙХ". Два тома, по около 750 страници, като вторият ще излезе след броени месеци. 
Дни преди края на Втората световна война Първа американска армия спасява безценни архиви - 485 тона секретни документи на Третия райх, предназначени за бързо унищожение - съюзниците настъпват. Уилям Шайрър - журналист и преводач, е сред хората, удостоени с възможността да работят в този архив в следвоенните години. Шайрър подготвя два огромни тома, които са отпечатани през 1960 г. Грехота е, че тази книга едва сега достига до българския читател. По много исторически теми това е една от най-меродавните книги. Мисля, че е една от най-важните антифашистки книги изобщо. Като се опира на собствените документи на Райха, Шайрър описва как държавата на Хитлер схваща своите действия. В първия том описва и коментира идването на Хитлер на власт, палежа на Райхстага, Нощта на дългите ножове, капитулацията на Чембърлейн в Мюнхен през 1938 г., Аншлусът на Австрия, възникването на концентрационните лагери и изтребването на евреите. Това наистина е "поглед отвътре", опиращ се на проучването на собствените документи  на Третия райх. Уилям Шайрър обяснява как е осъзнал своята задача: "Нищо от описаните сцени не е плод на въображението, всичко се основава на документи, свидетелства на очевидци или собствени наблюдения."
Има поне няколко десетки моменти, заслужаващи специално внимание. Например мотивите на Адолф Хитлер за завладяване на Европа. Шайрър ги открива още в "Моята борба" - сблъсъкът в Европа е между славяните и германците. Още преди шестстотин години германците започват да изтласкват славяните на изток. Визията на Хитлер: "Натискът трябва да бъде възобновен... Днес имаме само 80 милиона немци в цяла Европа. Нашата политика може да бъде наречена правилна, ако след няколко десетилетия на нашия континент живеят не по-малко от 250 милиона немци. И всички те в границите на новия и разширен Райх... Когато говорим за завоюване на нови земи в Европа, ние имаме предвид на първо място Русия и онези държави от покрайнините й, които са й подчинени."
Шайрър коментира технологията на нацистката революция. Заграбването на цялата власт, привидно по законен начин. Проследява опита на Хитлер след първите избори през 1933 г. да реши задачата как с 247 места от общо 583 в Райхстага да състави национал-социалистическо правителство. Отговорът е: като впрегне всички медийни и властови ресурси на държавата. Следва кампания - шедьовър на пропагандата, по израза на Гьобелс. И тъй като не се получава, прибягва към провокацията - палежа на Райхстага. 23 март 1933 г. немският райхстаг заседава в театър Крол. Ото Велс, депутат от Социалдемократическата партия, заявява, че правителството може да лиши социалистите от властта им, но никога - от тяхната чест. "Никакъв закон за извънредните пълномощия не може да ви даде властта да унищожите идеи, които са вечни и неразрушими." Следва Указът за защита на народа и държавата. И законът за извънредните пълномощия.
Шайрър пише, че "преобладаващото мнозинство от германците, изглежда, нямаха нищо против това, че им е отнета личната свобода, че толкова голяма част от културата им е унищожена и заменена с плиткоумен варваризъм или че животът и работата им са контролирани до степен, непозната в миналото..."
Няма нищо скрито около законите, които Хитлер издаваше срещу евреите... Нюрнбергските закони от септември 1935 г. са последвани от тринайсет указа, които по същество поставят евреите извън закона. Преди да ги затвори, фашизмът ги поставя извън закона.
Към 4 февруари 1938 г. Хитлеровото ръководство прави извода "Нацистката революция е завършила". Следователно започваме да действаме навън.
Последният ден на мира - 31 август 1939 г., Хитлер не забравя пропагандните машинации. Германците са се подготвили добре за провокацията. Въпросът е да се докаже, че Полша е нападнала първа. Инсценировката се осъществява с мъже от концлагерите, упоени и облечени в германски униформи...
На 1 септември 1939 г. Хитлер произнася реч, с която обявява на немския народ, че Германия е във война. "Тази нощ полски редовни войници стреляха на наша собствена територия. От 5.45 ние отвръщаме на огъня и отсега нататък на бомбите ще отговаряме с бомби."    
Може би много неща нямаше да се случат точно така, ако не бяха т.нар. Мюнхенски сговор и наивността на Чембърлейн, проявена през 1938 г. и след това. За нея години по-късно проницателно се е изказал Уинстън Чърчил - "той бе изигран от един злодей".
И още: Топюристът на Третия райх обяснява професионалната юридическа доктрина на нацизма: "Националсоциалистическият съдия трябва да решава делата, като по всеки казус си задава въпроса "Как би решил Фюрера на мое място?".
Фриче: "Този човек - Хитлер, е съдбата на Германия".