Извор на скандали
/ брой: 234
Евгени ГАВРИЛОВ
През ранната пролет на 1997 г. държавата бе управлявана от служебното правителство на Стефан Софиянски. С едно от своите решения то одобри споразумение с Германия за отпускането на безвъзмездна помощ от 10 млн. марки, които трябваше да послужат за създаването на банка, специализирана в кредитирането на малкия и средния бизнес. С тези пари след две години се появи Насърчителна банка, която по-късно бе прекръстена в Българска банка за развитие. В нея държавата има 99,99% от капитала. В началото банката се контролираше от Министерството на финансите, след това - от Министерството на икономиката, а в момента - от Министерството на иновациите и растежа.
През последните години ББР претърпя своеобразна мутация, не само с името. Тя се превърна от малка в средно голяма банка за българските стандарти, като активите й се изчисляват на около 3 млрд. лв. Освен в мутант, тя се превърна и в постоянен извор на скандали.
По устав банката трябва да подпомага стартиращи, иновативни и експортно ориентирани предприятия, да инвестира в публично-частни проекти и в изостанали региони. Какво обаче е реалното положение с клиентите на ББР? Преди година стана известно, че "Роудуей кънстракшън" е сред ВИП-клиентите на ББР със заем от 150 млн. лв. Този заем държавната банка е дала на "Роудуей кънстракшън", за да купи малката фирма "Пътстройинженеринг" АД със седалище в кърджалийското с. Груево и чийто предишен собственик е бизнесменът Румен Гайтански-Вълка. Условията по връщането на заема се оказаха доста съмнителни заради гратисното плащане на главницата, изместено в края на падежа през 2029 г. Освен това големият заем е обезпечен едва 10 на сто.
По закон ББР няма право да кредитира няколко определени групи юридически лица, като спортни и неправителствени организации, влючително политически. Само преди три години години обаче това предизвика скандал, защото фирми, свързани с Георги Гергов, получиха 31,8 млн. евро заеми от единствената държавна банка. По закон ББР няма право да кредитира и фирми с неизвестен краен офшорен собственик. Това ограничение също се оказа заобиколимо - от 2014 г. банката работи с "Булгартабак холдинг", който бе приватизиран от австрийска фирма с неизвестен лихтенщайнски собственик.
После едно от служебните правителства извади информация, че кредити за 1,4 млрд. лв. са дадени само на 8 фирми, за да признае в наши дни сегашното ръководство на ББР, че около 300 млн. лв., или близо една четвърт от тях, няма да бъдат върнати. Причината е, че фирмите са получили евтините заеми почти без обезпечения.
Отдавна е ясно, че не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. До нищо не доведоха и проверките на ДАНС и прокуратурата. Както се казва в подобни случаи, пито - платено, виновни няма.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.