В стил НЛО
/ брой: 229
Оня ден ми звъни телефонът, ама нещо международно звъни.
Вдигам: Жан-Мишел Жар. Вика, Жоре, какво правиш, бе? Нищо, викам, мотам се.
Абе що не дойдеш в Париж да се видим? Имам от това, дето го харесваш, вика ми. Абе и аз имам нещо, което ти харесваш, викам му. Ами вземай го и идвай, казва.
Речено-сторено.
Ето ме в Париж. Жан-Мишел ми разправя, че ще прави концерт на Луната. Вика, Жоре, ама как да стане тая работа, на Луната няма атмосфера, как ще се разпространява звукът? Викам му, абе ти направи концерт в София, та на Луната няма да направиш. Ще направиш, не ами...
Абе дано си прав, вика Жан-Мишел Жар. Вие, българите, сте големи хора. България е в моето ДНК, вика.
Ами точно за това ще се справиш, викам. Като ти е българско ДНК-то, като си се заразил от бацилус булгарикус, ще намериш решение. Ние как 25 години намираме решения, питаш ли ме?
Ама той вика - Жоре, нали искахте свобода, нали ми пишехте писма още отпреди 10 ноември, че моята музика била за вас символ на свободата?
Викам му - хайде наздраве.
Жан-Мишел Жар пие само "Сан Пелегрино". Някой път ще ви разкажа що за питие е това. Аз пия бира "1664", щото се разбирам с келнерите по десетопръстната система.
Мълчим. Абе дълбокомислено мълчим. Не просташки, разбираш. Все пак с Жан-Мишел мълчим, при това в Париж.
Викам му, абе на теб ДНК-то ти е българско, ама аз искам да сменя моето ЕГН с френско, примерно.
Той вика - глупости. Имате велик лидер, Ирина Бокова. Тя е истински политик в древногръцкия смисъл на думата, вижда нещата в развитие, благодарение на нея ЮНЕСКО дава пример на всички.
Викам му - ама аз ще напиша какво каза ти за Ирина Бокова, и хайде да видим какво ще излезе в българските вестници. Бас държа, че повечето ще се направят на утрепани. Щото, ако наплюеш Ирина Бокова, ще те цитират и ще кажат, че си втори Бетховен, ама ако я похвалиш, ще кажат, че двамата с теб сме препили.
Хайде наздраве, викам му, щото той изобщо не се сеща. Абе човек на изкуството, малко завеян. Ама иначе много готин.
Жан-Мишел пресуши чашата си със "Сан Пелегрино", преди да си налее още, и отсече: Жоре, вие българите имате морално право да ръководите света. Защото цял век сте страдали. Вие сте сюблимация на човешката мъдрост.
Викам му, Жан-Мишел, много пиеш това "Сан Пелегрино". Българите сме гола вода. Ама той изобщо не ме слуша, вика: За мен българите сте като мои сънародници. Вие ме подкрепяхте, когато най-много имах нужда като млад творец. Даже във Франция не ме подкрепяха чак толкова. Мъчили сте се да ми пишете на френски, все пак това не е вашият език. Аз няма да забравя това!
Викам му, Жан-Мишел, било какво било. Преди сме писали писма на френски, щото не сме имали друга работа, сега не се хабим. Хайде наздраве!
Жан-Мишел пита - а кво правите, тогава?
Викам му - ами абсолютно нищо не правим. Цялата държава абсолютно нищо не прави, макар че имаме доста сънародници, които успешно пълнят интернет с глупости. Скоро интернет ще прелее. Когато българите напълним интернет с глупости, цялото човечество ще може да стъпи на него и ще стигнем до Луната, която вече ще има и атмосфера от виртуални простотии. Така ще отидем на твоя концерт. Хайде наздраве!
ПП. "Сан Пелегрино" не е шампанско, нито грапа, а минерална вода. Почти нищо в разговора, освен стила НЛО, не е измислено. Жан-Мишел наистина пи "Сан Пелегрино", а аз наистина пих "Кроненбург - 1664". Четете оригинала тук http://duma.bg/node/63523. А тук можете да видите целия разговор на видезапис, ако имате 31 минути. http://www.euractiv.com/video/euractivs-interview-jean-michel-530756 Ето и плочата, която Жан-Мишел ми подписа.