Тази есен - без "Златна роза"

Вълна от негодувание предизвика у ревностните почитатели на най-значимия форум на българското игрално кино "Златна роза" във Варна новината, че тази година той няма да се състои. Медийното пространство се изпълни с догадки, обвинения и упреци. Дали не би могло нещо да се направи, за да не се прекъсне отново традицията! Но както обикновено, когато се стигне до конкретни предложения, разговорът секва...

След последователно, целенасочено унищожаване на кинозалите у нас и превръщането им предимно в центрове за хазарт и търговия, сега, сякаш по ирония на съдбата, по националната телевизия тече носталгична кампания за възстановяване на летните кина, за гледане на някогашни български филми под открито небе. Забележете: "някогашни", тъй като практически съвременното ни кино е лишено от средства за съществуване. Наслушахме се на празнословия и обещания от страна на разни институции. Десетилетия наред държавна политика, насочена за развитие на национално филмово производство и разпространение, няма.

Очевидно тя не е необходима на управляващите. Най-лесно е да се крият зад финансовата криза, валидна за целия свят. От друга страна, явно не сме дорасли до нивото на онези държави, в които непрестанно се намират меценати за изкуство и култура. У нас парите се зазиждат гигантомански в бетон или се прехвърлят зад граница. Всеки опит за припомняне на една или друга живописна местност от миналото е последван от стрес и разочарование. Неслучайно повечето българи вече не почиват в родината си - каквато и да е ситуацията при съседите, винаги е по-добра...
Отношението към киното естествено произтича от тази

доминираща отцеругателна бизнесфилософия

Понятия като "духовност" или "идеална цел" вече звучат старомодно, дори ексцентрично. Едва ли някой си дава сметка, че без тази духовност всички сме загубени. Сами си отсичаме клона, на който "седим". И докато светът е разстроен по видими екологически причини: САЩ, Испания, Португалия... са в пламъци, Русия се дави в наводнения, то ние сме потънали в безмозъчие. Ще припомня, че България е на последно място в Европа по процент от брутния вътрешен продукт, отиващ за финансиране на науката и образованието. Този факт е известен на управляващите толкова добре, колкото и добре се пренебрегва. Безконтролното шуробаджанашко производство на доценти, професори и доктори за "нуждите" на десетките университети, висши училища и институти в малката ни родина звучи като нелеп фарс. Само за 2012 г. са миропомазани 400 професори и 587 доктори, т.е. всеки ден по един професор и по двама доктори. По-голяма девалвация на академични длъжности и научни степени едва ли е възможна!
Филмовото ни изкуство също е пряко свързано с тази девалвация на стойностите. И така -

след 31 "Златни рози" отново STOP!

Културният афиш на Варна отведнъж обеднява. Кинолюбителите са покрусени. Но познавачите на филмовата ситуация у нас не са изненадани. Те очакваха този колапс. Едва навлязъл в своето четвърто десетилетие (но всъщност от първото издание на фестивала през 1961 г. са изминали повече от 50 години), и форумът отново секва. Истината е много проста: няма български игрални филми, с които да се запълни една фестивална програма. Следва въпрос: как така миналата година имаше, а сега - не. Предишният фестивал, на който повече от половината заглавия бяха показани за първи път пред публика, бе резултат от бум на независими кинопродукции, какъвто тази година липсва. И изведнъж се сетихме за мястото на този фестивал в българското културно пространство! Както разбирате, става дума за "втория акъл" на властимащия българин. Но когато става дума за кинопроизводство, а не за спорадични инициативи, е необходим "първият акъл" - онзи, който трябва да планира, да организира и да произвежда. Никъде това не се случва без помощта на държавата. Ако изобщо я има. Тъжно е обаче, че с такова дерайлиране постепенно

ще угасне любовта на публиката към родното филмово изкуство

която и без друго е атакувана с всички медийни средства. Миналата година тогавашният министър на културата Вежди Рашидов в приветственото си слово при откриването на фестивала отбеляза: "Новите български филми доказаха, че тяхната аудитория може да се измерва и със стотици хиляди зрители. А това означава както признание, така също нови отговорности, за които, вярвам, че българските кинематографисти са готови." Тези творци пак си останаха с признанието и готовността си, но... без финансова подкрепа!
Единственото все още реално съществуващо екранно изкуство у нас е късометражното, което, благодарение на по-кратката си форма, изисква по-малко инвестиции. От друга страна, неговата специфика му позволява да реагира своевременно на най-важните наболели проблеми на нашето време, както и да потърси в историята креативните личности, които липсват днес. На миналогодишния фестивал на българското документално и анимационно кино "Златен ритон" в Пловдив бяха показани над 80 творби, създадени през последните две години. Някои от състезаващите се на 19-ия форум 61 документални и анимационни филма (от които 15 - дебютни!) бяха завоювали вече международно признание и успяха да станат фаворити и у нас. За съжаление, ръководствата на телевизиите, затлачващи ефира с крещящи и безполезни реклами, с които окончателно губят мислещата аудитория, затова пък разширяват кръга на затъпяващата, не обърнаха особено внимание на този факт и излъчиха само някои от високо оценените по време на пловдивските дискусии произведения, предизвикали сериозен размисъл. Техният принцип е: по-добре 100 дебилни реклами, отколкото един интелигентен, качествен, некомерсиален и неконюнктурен филм. Съвременната ни документалистика отново доказва, при това в значително по-голяма степен от нашето игрално кино, умението си да откликва своевременно и отговорно на най-съществени обществени проблеми, вълнуващи всички ни, като цената на човешкия живот и грижата за него; апатията спрямо хищното унищожаване на природата с нейното бетониране и осребряване; неприемането на околния свят, довеждащо някои семейства до пълна изолация и маргинализиране; нелепият "преход" у нас, чийто край не се вижда... Предстоящият двадесети юбилеен фестивал е в пълен ход. Дано и на него не му мине котка път, че тия наши обществени котки са много черни!
В момента, в който пиша тези редове,

продават първата сграда, построена у нас специално за кино

- любимия на редица поколения "Модерен театър", построен през 1908 г. с четири кинозали, административни, помощни и обслужващи помещения. Началната цена на неговата безценност е 2,3 млн. евро. Вече са се наредили трима кандидати за този апетитен имот в абсолютния център на столицата: една международна компания и няколко "родни" предприемачи, забравили думата "кино". Кабаре, ресторант или офиси - това е въпросът! Бедни ни "Модерен театър", доживя времето на варварите, за да те обявят за демоде. Която и да е държава, уважаваща своето историческо наследство, би превърнала тази сграда с изящна фасада, със запазени оригинални декоративни елементи в стил "виенски сецесион", в паметник на културата, който също би могъл да носи достатъчно доходи, въпреки духовната си значимост!