Правителства под натиск

Божидар Бориславов

Състоянието на криза неминуемо се отразява върху кондицията на управляващите на Балканите. Непопулярните мерки, както и недостатъчните ресурси за справяне с настоящата сложна ситуация, водят до активизиране на опозиционните политически сили, които внасят вотове на недоверие или организират антиправителствени демонстрации. В Румъния Социалдемократическа партия поиска вот на недоверие към кабинета на Емил Бок. Това стори и социалдемократическата опозиция в Хърватия. В Република Македония опозицията свика голям митинг, на който поиска предсрочни избори. Преждевременен вот се задава и в Косово, където първо президентът, а после и партията му се оттеглиха от управлението.

Пирова победа?
 
В началото на миналата седмица румънската опозиция внесе вот на недоверие срещу десноцентристкото правителство на Емил Бок. Вотът беше иницииран от Социалдемократическата партия, но беше внесен съвместно с либералите и консерваторите. Трите партии имат общо 214 депутати в 471-членния парламент на страната. Според лидера на социалдемокатите Виктор Понта вотът има шансове и да успее, защото имало 8 депутати от управляващата коалиция, които се срамували от правителствените решения. Все пак Понта уточни, че резултатите ще станат ясни след преброяването на черните и белите бюлетини в урната. Вотът на недоверие, внесен от румънската опозиция, е заради многобройни грешки в управлението във всички сфери. Социалдемократите обаче са определили и пакет от мерки, които биха подкрепили в следващо управление. Дебатите по вота трябва да се състоят в понеделник. Според анализатори, цитирани в румънската преса, има малка вероятност вотът да успее, но дори и да оцелее, премиерът Бок едва ли би посмял да продължи провеждането на по-нататъшни реформи, защото кабинетът ще виси на косъм.
Емил Бок пое правителството преди по-малко от година в момент на дълбока икономическа и финансова криза. Той успя да отблокира заем от МВФ в размер на 20 млрд. евро, но непопулярните мерки, които беше принуден да предприеме, намалиха драстично популярността на кабинета. Правителството намали заплатите в бюджетната сфера с една четвърт и вдигна ДДС до едно от най-високите нива в Европа.

В Загреб е по-спокойно

Макар че лявата опозиция в Хърватия също внася вот на недоверие към кабинета на Ядранка Косор, тя и нейните министри със сигурност посрещат новината значително по-спокойни, отколкото румънските им колеги. Хърватските социалдемократи не разполагат с нужните гласове в парламента, а според анализи в местните медии едва ли ще успеят да привлекат на своя страна достатъчен брой съмишленици. Вотът на недоверие е по-скоро политически акт. Той бе внесен заради икономическата криза и зачестилите корупционни афери в държавни компании. Според лидера на хърватските социалдемократи Зоран Миланович "правителството унижава тази страна". Левицата е на мнение, че кабинетът не се справя с кризата.
Още с идването си на власт през миналата година премиерът Ядранка Косор обяви война на корупцията и започна шумни разследвания срещу ръководители на държавни предприятия. Макар срещу много от разследваните все още да няма обвинения, един от бившите вицепремиери Дамир Поланчец вече беше осъден на 15 месеца затвор за злоупотреба с власт и незаконно посредничество, заради рефлектори на стойност 31 000 евро, монтирани на футболния стадион в родното му село Делековец.

И македонската левица поиска властта
 
През октомври опозицията в Република Македония поиска провеждането на предсрочни парламентарни избори и свика голям митинг в  Прилеп. Лидерът на Социалдемократическия съюз на Македония и бивш президент Бранко Цървенковски обяви, че правителството на Никола Груевски не желае да интегрира страната в НАТО и ЕС. Той обвини управляващите, че не искат да се борят с бедността, корупцията и престъпността.
Икономическата криза не пропусна да засегне и тази бивша югорепублика. Безработицата в страната е над 30% и е най-високата в Европа след тази в Косово. В същото време кабинетът има сериозни проблеми по отношение на евроатлантическата интеграция. Основната причина за това е неуреденият спор с Гърция за името, но управляващите търпят критики и заради недостатъчния темп на реформиране на институциите. Преди дни председателят на Европейският съвет Херман ван Ромпой посети Скопие и даде да се разбере недвусмислено, че дългогодишният проблем с гърците ще бъде пречка за интеграцията на страната в ЕС. На свой ред Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обяви, че страната няма да може да стане член на Алианса с името Бивша Югославска република Македония, което означава, че и след срещата на върха в Лисабон през ноември балканската държава ще остане вън от организацията. Затова, макар и и да има солидни позиции, кабинетът на Груевски ще има сериозни проблеми както с лявата опозиция, така и с албанската общност, която е склонна към промяна на името на страната заради ускоряването на интеграцията в ЕС и НАТО.

Косово пред принудителни избори?

Преди дни Демократическата лига на Косово (ДЛК) на бившия президент Фатмир Сейдиу напусна управляващата коалиция и остави Демократическата партия на Косово на премиера Хашим Тачи сама. Временният президент Якуп Красничи обяви, че за да бъде разрешена политическата криза, ще се проведат предсрочни избори на 13 февруари 2011 г. С излизането на ДЛК от управляващата коалиция обаче според конституцията на страната изборите трябва да се проведат до 45 дни. От Централната избирателна комисия се оплакаха, че времето за организиране на вот е твърде малко, а партията на премиера Тачи призова гражданите да се отнесат към ситуацията "зряло, обединено и отговорно". Вероятно управляващата партия ще се опита да сформира служебен кабинет и ще търси подкрепа от парламента, за да не бъде блокирано гласуването на бюджета и други спешни закони. Според главния редактор на влиятелния в. "Коха Диторе" Агром Байрами напускането на коалиционния партньор е отмъщение на бившия президент Сейдиу заради оттеглянето на премиера по време на процеса срещу него.