Образованието трябва да е стратегически приоритет за България

ВЕСКА НЕНЧЕВА e родена през 1974 г. Завършила е българска филология и медиазнание в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". 12 години е била преподавател по български език и литература в СУ "Христо Проданов" в Карлово. Член е на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Била е общински съветник два мандата в Карлово. Народен представител в 44-тото, 45-ото и 46-ото НС. Била член на парламентарните комисии по образование и наука, и по политиките за българите в чужбина. Член на НС на БСП

– КОВИД-кризата изправи българското образование пред нови изпитания. Успя ли системата да се нагоди към ситуацията, без това да става за сметка на децата или на учителите?

– Една система като образованието не може да си позволи да се нагажда, тя трябва да е подготвена. За съжаление, образователната система в България отдавна реагира неадекватно на всички процеси, които се случват. Реагираха адекватно учителите, родителите и децата през 2020 г., когато за пръв път се въведе извънредното положение в страната. Тогава веднага поставих въпроса пред образователния министър за равен достъп до електронни устройства и интернет за всички. Мерките, които министерството на ГЕРБ не предприе навреме тогава, бяха компенсирани от отговорността и активността на колегите учители. Работата им стигаше до 16 часа на ден и пълно изтощаване, защото нямаха точни указания какво трябва да правят. Но те проявиха своята педагогическа отговорност и свършиха работата на чиновниците в министерствата.

След първото преминаване на обучение в онлайн среда колегите от ПГ "БСП за България" поискахме анализ на ситуацията. Учебната година беше свършила, а предстоят още такива, а и тенденцията към онлайн обучението се засилва. Такъв не съм видяла. И към този момент. Онлайн средата изисква друг тип методология на преподаване. В подобен вид криза трябва да се съхранява и пази физическото здраве на децата, но и психическото. Изследване на синдикатите още в първите месеци на кризата показа, че при над 40% от учителите има синдром "Бърнаут". И това не е компенсирано по никакъв начин досега. Със собствени средства закупуват устройства, системи, плащат интернет и се справят, но не това е начинът, по който трябва да работи образователната система в България. 

– Каква е концепцията на БСП за подобряване на българското образование?

– Първото и най-спешно действие, то изисква и доста време, разбира се, е започване на процедура за преглед на всички учебни програми и учебното съдържание, които да отговарят и на възрастовите възможности на учениците. Това трябва да е с акцент програмите по български език и литература и по история, както и родолюбието като тематична свързаност между тях. 

Учител съм. Работя в системата 20 години. И като учител се гневях на случващото се, без да имам възможност за по-мащабна промяна. През 2017 г. като народен представител имах възможността в ПГ "БСП за България" да работим с колегите по темата. Образованието е секторът с най-стратегическо значение за всяко общество, защото днешните ученици са хората, които в утрешния ден ще определят бъдещето на държавата ни.

Не съм прекъсвала връзката с моите колеги и учениците ми. Зная какво се случва в българското образование. Как то е натикано в ъгъла и учителите, вместо да преподават и възпитават, са превърнати в административни работници. Вместо да образоват и вдъхновяват децата ни, те са длъжни да се борят с безумна бумащина. Неслучайно професионалното прегаряне в най-висока степен е изразено в учителската професия. За това заедно с колегите от БСП още в началото на 44-тото НС стартирахме национална кампания "За делниците на българското образование". Тази кампания стана основата, на която стъпи и нашата концепция за образованието във "Визия за България", която залага образованието като стратегически приоритет за държавата.

– Българчетата все по-често заминават да учат в чужбина, а след това рядко се връщат. Как може да спрем този процес?

– Унищожена е връзката между образование и икономика, липсва дългосрочна стратегия за развитието на държавата, а част от това развитие е и образованието. Факт е гладът за квалифицирани кадри във всички сектори. Не можем да спрем хората да пътуват, учат и работят в чужбина, но трябва да можем да предложим по-добри условия за реализация тук, в България. Държавата трябва да поеме ясни ангажименти за финансиране чрез стипендии или кредити с добри условия, с обвързаност с договор за работа на завършилите студенти. Това е само част от механизма за задържане на младите хора. Подобна е практиката в много държави, не откриваме топлата вода. Просто трябва да се направи със законови, действащи механизми.

– Имате достатъчно опит в НС и познавате както работата в парламента, така и проблемите на избирателния си район. Кои са основните задачи, които продължавате да имате пред себе си като народен представител от Пловдив област?

– Пловдив област е една от най-големите области в страната – състои се от 17 общини, всяка има специфични проблеми. Решенията им трябва да са плод на постоянната връзка между хората и техните народни представители.

Приемам съхраняването на българската памет и развитието на българската култура като свой основен ангажимент. През годините съдействах за реализирането на много родолюбиви инициативи в различни населени места в областта. Много от тях са успешно финализирани. Към други остават ангажименти, свързани със законодателни мерки, които ще продължа и в работата си в 47-ото Народно събрание. 

Една от първите ми битки, макар и с регионален характер, беше Закона за розата. Заради политическата конфигурация в Народното събрание законът не успя да отговори на очакванията на всички в бранша, но е факт, че закон има след около десет опита и предложения в няколко предходни парламента. Остава той да бъде прецизиран, за да отговаря на нуждите на всички розопроизводители и розопреработватели. 

На редовни приемни хората от отделните общини поставят въпроси, свързани с училищната мрежа в областта, културните институции, транспорта, инфраструктурата, работните места, замърсяването на околната среда, проучването за добив на метали в Средногорието, проблеми в земеделския сектор, дърводобива, поддържане на състоянието на язовирите и много други. Някои от тях са бързо разрешими, за други се изисква доста време. Но последователната работа трябва да носи и резултати, за това е необходим работещ парламент и редовно правителство. 

– Предстоят третите за годината парламентарни избори, хората се умориха, как смятате да ги убедите да гласуват, и то за БСП?

– Застига ни социална, енергийна, икономическа и здравна криза. Политиците трябва да сме отговорни и подготвени за решаването на тези тежки проблеми. Ние от БСП сме готови, знаем какво и как трябва да направим. Готови сме с програмата за първите 100 дни на управление и задължителните неотложни действия, свързани с енергийната криза и бюджета за 2022 г. В името на по-достоен живот на всички българи, защото здравето, образованието на нацията, българските семейства, работните места в България трябва да бъдат защитени.

Не трябва да позволяваме случилото се в 45-ия и 46-ия парламент да се повтори!

– Последните два парламента бяха изключително краткотрайни, какво е необходимо, за да може да се формира стабилно правителство този път?

– Смирение. Народните представители трябва да надмогнем политическото и личното си его в името на общи решения за общите ни проблеми. Това е пътят, който трябва да извървим!