На Балканите задуха вятърът на промяната

На 8 юни сръбският министър на отбраната Драган Шутановац и хърватският му колега Бранко Вукелич подписаха споразумение в областта на отбраната. Документът със сигурност би могъл да бъде наречен исторически, като се има предвид, че двете страни воюваха само допреди 15 години. "Добре известно е, че Сърбия и Хърватия имат много нерешени въпроси, а споразумението дава тласък за по-добро сътрудничество", коментира сръбският военен министър. И действително между двете бивши съставни части на югофедерацията съществуват и нерешени въпроси, и немалка доза негативизъм, който се пренася във всички сфери на обществения и политическия живот.

Взаимни обвинения

И двете страни са подали взаимни обвинения в Международния съд в Хага. Хърватите внесоха обвинението към Сърбия още през 1999 г., непосредствено след края на бомбардировките на съюзническите войски. В документите се иска признаването на извършен от страна на Белград геноцид. Хърватската страна поиска връщането на отмъкнати културни ценности и репарации в размер, определен от съда. Сръбската страна подаде своето обвинение за геноцид в началото на тази година. Искането към Загреб е свързано с периода на войната, която продължи от 1991 г. до 1995 г., както и с операците "Буря" и "Блясък". Сърбите твърдят, че има данни за извършени престъпления в Госпич, Сисак, Осиек, Карловац, Пакрачка поляна, Паулин двор, Масленица и Медачки джеп. Белград твърди, че има извършени престъпления и след края на войната, когато сърби са се опитали да се завърнат по домовете си.
Именно поради това подписаното споразумение във военната област е действително важен сигнал, че в региона на Западните Балкани се правят реални стъпки по посока към нормализирането на отношенията, а оттам и на евроатлантическата интеграция. САЩ приветстваха подписаното споразумение, като още преди то да стане факт, се смяташе, че именно американски експерти стоят в основата на написването на документа, а договорката е била направена по време на балканската совалка на вицепрезидента Джоузеф Байдън. Американският държавник предприе сериозна дипломатическа акция в района на Западните Балкани в опит да постигне стабилизация, а е известно, че американската администрация смята Сърбия и Хърватия за важни фактори, които биха могли да послужат като локомотиви за успокояването на региона и поради това добрите отношения помежду им са от ключово значение. Във връзка с американската инициатива хърватското седмично издание "Национал" написа, че САЩ очакват Хърватия "да внесе Сърбия в НАТО". Според хърватския седмичник се предвижда през 2012 г. Сърбия да се включи в Плана за действие за членство на НАТО, а през 2014 г. да стане член на Североатлантическия договор. При подписването на военното споразумение с Хърватия сръбският военен министър обяви, че е възможно през лятото в Белград да бъде отворена канцелария на програмата "Партньорство за мир" на НАТО.

Проблемите

Войната между сърбите и хърватите започва през 1991 г. - след провеждането на първите демократични избори, в които дясната Хърватската демократична общност на ген. Франьо Туджман удържа решителна победа и Загреб обяви независимост от Югославия. Започва масова подмяна на сърби, заемащи постове в държавните органи. Решението води до военни действия между армията на федерацията (ЮНА), командвана от Белград, и новосформираните хърватски милиции. Сърбите се бунтуват заради факта, че в приетия нов хърватски основен закон те губят правата си на конституционен народ, а Хърватия е обявена за национална държава. През 1991 г. е обявено съществуването на Република Сръбска Краина. Войната продължава до 1995 г., като междувременно хървати и сърби се сражават и в рамките на Босна и Херцеговина. През 1995 г. хърватските сили провеждат операция "Буря", по време на която прогонват сръбското население от Краина.

Надежда за бъдещето

Споразумението във военната област, което беше подписано 19 г. след като Хърватия обяви своята независимост, с увереност може да се нарече историческо. При подписването сръбският министър на отбраната Драган Шутановац определи, че документът има професионална и политическа важност. Хърватският военен министър Бранко Вукелич от своя страна се спря на икономическата страна на подписаната договореност. "Споразумението е важно заради евентуалното сътрудничество между нашите военни индустрии, които до голяма степен се допълват. Възможно е те заедно да се появят на чуждите пазари", каза Вукелич. В тази връзка сръбският военен министър изтъкна, че военната индустрия на страната има значителен търговски потенциал и изрази надежда, че през тази година Сърбия може да спечели 1 милиард долара от износ на военна продукция. Двамата министри са договорили сътрудничество и в областта на военното образование. Драган Шутановац заяви пред журналисти, че е убеден, че експертите от двете страни бързо ще намерят областите, в които ще могат да си сътрудничат ефективно.
В навечерието на подписването на документа в сръбски медии се появиха информации, според които униформите на сръбската армия в скоро време може да бъдат шити от хърватска фирма. Според сръбското радио Медия С независимо че министерството на отбраната обяви, че стратегически ще бъдат предпочитани сръбски производители, е проявен интерес към дрехи, изработени на хърватската фирма "Кроко". Този завод в момента снабдява с униформи и оборудване армията на Черна гора. Радиото твърди, че сръбската армия е проявила интерес и към каски, произведени от хърватския завод "Шестан Бусич", признат за един от водещите производители на подобна екипировка в света.
По време на подписването на военното споразумение беше коментиран и въпросът за бъдещото участие в силите KFOR в Косово. В отговор на журналистически въпрос за участието на хърватската страна сръбският военен министър заяви, че учаситето на международните сили е необходимо, за да бъде гарантирана сигурността на всички граждани на Косово. Хърватите бяха сред първите съседи заедно с България и Унгария, които признаха независимостта на бившата сръбска провинция. Белград продължава да настоява, че обявената едностранно независимост е нелегитимна.
Споразумението за сътрудничество във военната област между Белград и Загреб може да се окаже ключов момент и да преобърне много исторически наслоявания за Западните Балкани, при това във важен момент, когато регионът има нужда от стабилност и сътрудничество, които да разчистят пътя към влизането в евроатлантическото семейство.