На Балканите отколе има взривоопасна смес

"Политическите ни сили винаги са "опасно готови" да използват в борбата за власт всякакви фактори"

"Регионът ни отново е особено важен в геостратегическо и геополитическо отношение"

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ е роден 23 февруари 1953 г. Завършил е история във ВТУ "Св. Кирил и Методий", политология и слушателски курс в Академията на МВР. Специализирал е управление и овладяване на кризи. Работил е на различни длъжности в МВР, в Националната служба за сигурност и в Централната служба за борба с организираната престъпност, директор на ЦСБОП (1991-1992 г.). Автор е на редица публикации по проблемите на сигурността в научния и периодичния печат. Председател е на гражданското сдружение "Национален антикриминален и антитерористичин форум" (НААФ).

- През последните седмици Западна Европа е настръхнала заради съобщенията, че се подготвя нов голям терористичен акт. Спокойно ли е обаче у нас? Наскоро ДАНС и МВР обявиха новата си мащабна, този път - съвместна акция, срещу прояви на радикална ислямистка организация у нас. Възможен ли е вече задълбочен коментар по темата, или още е рано за това?
- Случаят не е изключение, преди години подобен имаше и в Пазарджик. Дори там беше дадена, макар и мека, но все пак - осъдителна присъда. Така че реакцията на властите е напълно очаквана. Защото България продължава във външнополитически план да участва и да поддържа международната антитерористична коалиция в действията й в Ирак и Афганистан, правителството ни вече предложи за обсъждане новата Стратегия за националната сигурност. Всъщност и ДАНС, и МВР са под контрола на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, така че допускам - точно това е осигурило лекотата на взаимодействието. За да преценим обаче основанието и ефективността от проведената и вече достатъчно обществено известна поредна операция, ще трябва все пак да изчакаме да се произнесат с решение съдебните власти.
- Е, мисля, информацията си беше съвсем достатъчна...
- Но досега тя е твърде разнопосочна и отговаря на интересите на всяка от страните в конфликта.
- Говорите за конфликт - какъв точно конфликт виждате? Държавните институции се намесиха с цел да защитят националната сигурност, интересите на България, така изглежда операцията, "видяна" през и чрез медиите.
- На територията не само на България, а и на други балкански държави историята отколе е забъркала в котела си взривоопасна смес - много националности са си взаимодействали, и поне минимум три основни религии са се борили за влияние. Случвали са се и международни конфликти, които са разделяли и противопоставяли Балканите. В определени моменти една или друга нация е имала доминираща роля, но... за сметка на това е ограничавала правата на другите. Имперски модели са противопоставяли умишлено етнонационални малцинства и религии, за да постигат, разбира се, собствените си цели. Временно позатихнали, в най-ново време тези конфликти, които са с дълбоки исторически корени, се възобновиха с нова сила. И отново редом с тях се очертаха образите не само на директно сблъскващите се страни, а на разнокалибрените им подбудители. Сигурно в бъдеще ще се проявят поредните претенденти да участват в една или друга степен "в разрешаването на конфликтите". Разбира се, за да засилят своята роля не само в България, но и в региона, който отново се очертава като много важен в геополитическо и геостратегическо отношение.
- Т.е. - нищо ново на Балканите. Или недоразбрах нещо?
- Така е - почти нищо ново на Балканите. А и ние, за съжаление, не сме се научили да извличаме поуки.
- Да, но ще ви върна към ислямската нелегална организация - "Ал Уакф Ал Ислями", и към дейността й. Защото точно за дейност говореше наблюдаващият операцията прокурор, и че организацията проповядвала салафизъм и имала "програмни намерения" да ислямизира България. Страшничко звучи.
- Щом съдебната власт го твърди, значи трябва да е така. Друг е въпросът впоследствие кое ще е с достатъчна тежест като доказателство за престъпна дейност, за да може предварителните оценки на службите и прокуратурата да бъдат приети от съда и именно той да се произнесе с една или друга присъда. Не познавам въпросната организация и нейната дейност, но е ясно - религиите се борят от векове за надмощие и за разширяване сферите си на влияние. Едва ли обаче, ако на една религиозна формация целта й е само да разширява влиянието си, може да бъде обвинена, че върши престъпление. На Балканите религиите са в непрекъснато взаимодействие, точно както общуват помежду си и си взаимодействат хората, които ги изповядват. Самата религиозност не предизвиква конфликтност.
- А откъде идват тогава конфликтите?
- Най-често от конфликтите, независимо на каква основа са, се възползват политици, управници, духовни водачи. Народите във "врящите котли" са само инструментариум и нерядко религиозните конфликти служат за прикритие или благоприлично представяне на личностни, социални, икономически и политически цели.
- А кой би имал интерес от последния случай?
- Междурелигиозните и междуетническите конфликти не възникват неочаквано, те назряват продължително. Всъщност и на Балканите и, разбира се, у нас, са в състояние на постоянно съществуване и в готовност да ескалират. За възникването на конфликт на теория е необходимо наличието на минимум три фактора. Първият е нивото на национално самосъзнание, което е постоянно съществуваща, но все пак променяща се величина. Вторият фактор е наличието на критична маса проблеми, а такива у нас - бол: и социални, и финансово-икономически, и, естествено, политически. Дори, ако щете, и религиозните причини са огромни - има битка за овладяване на мюфтийството и тя не секва от години. Третият фактор са политическите сили, които винаги са "опасно готови" да използват в борбата за власт всички други фактори.
- Но нали конституцията ни регулира правата и задълженията ни и поставя условия на равнопоставеност, като включително гарантира религиозните права на малцинствата? Защо едни да могат, а други - да не могат да четат своите учебници по религия например?
- Именно тук се коренят част от проблемите. България принадлежи към международната цивилизационна общност, с всички произтичащи от това и права, и последици. Глобализацията има своите положителни, но има и лоши ефекти. Процесът не предполага облекчаване на взаимодействието между различните цивилизационни традиции, намирали се досега в "разграничено състояние", и тази интензификация на отношенията неминуемо усилва възможностите за конфликтно взаимодействие.
- Главните конфликтни линии според други специалисти минават между различните носители на различни култури. Дали най-вероятните конфликтни взаимодействия ще са т. нар. разломни полета, например на Балканите?
- Приетите от нас международни правни споразумения имат доминираща роля в местното ни законодателство. През 1999 г. ратифицирахме Рамкова конвенция за защита на националните малцинства без условия, макар че е било възможно да бъдат поставени условия. Политиците на прехода, включително тези, които приемаха подобни актове от наше име, имаха единствената цел да се впишат в "златния елит", припознаван и подкрепян от водещи международни фактори, което им осигуряваше и "несменяем абонамент" за участие във властта. Те не се интересуваха от националните особености, интереси и възможни вредни въздействия. Ако бяхме поискали същата Рамкова конвенция да е с условия, съобразени с регионалната специфика, щяхме да постигнем това, то не е прецедент в някои страни.
- А сега какво можем да очакваме?
- Сега? Предстоят избори, коментира се раждането на нови политически проекти. Все по-тежко звучат упреците към управляващите от ГЕРБ и на тях никак няма да им е лесно да останат сами на върха. Политическите фактори ще засилват влияние, ще бъдат заинтересовани от възраждането на етничността, при това - подсилена с религиозност. Възможна е появата на нови политически субекти или коалиции. А за да дойдат до властта, някои ще се опитат още отсега да подложат на съмнение легитимността на съществуващата политическа система, да флиртуват с намиращите се в конфликт страни.
- Т.е., казано грубо, едва ли не да инспирират конфликти? Е, какъв е изходът от това?
- Всеки конфликт се прогнозира, управлява и овладява, но при наличие на достатъчно ресурси. Страхувам се, че у нас такива не се намират. Доверието в политическите субекти е в криза, управлението по ред и обективни, и субективни причини също често куца. Подходите за разрешаване на един или друг конфликт, познати от теорията и практиката, са създаване на инструментариум и институционален потенциал. За съжаление никой не е измислил панацея, но - ще ни се наложи заедно да търсим решенията. Ние досега само разграждахме, а трябва вече да надграждаме, да усъвършенстваме законодателната и институционална рамка. По етническите и религиозните конфликти има и други предпоставки - усилване ролята и функциите на съветите по сигурност при президента и премиера, информационно-регулативна роля на Националния междуведомствен съвет по етническите и демографски въпроси, повишаване ефективността на МВР и спецслужбите. Всъщност много е накъсана и връзката между централните и местните органи на властта, а е задължително да се работи с гражданите, с религиозните водачи. Трябва да се научим да сме толерантни в ежедневието си, не само на книга.
- Светът може ли да помогне, или и той, при това - целият, е под терористична заплаха?
- България трябва да включи целия си потенциал, защото ескалиране на напрежението по линия на етническите и етнорелигиозни отношения може да прерасне в трудно управляема криза с непредскезуеми последици. Много страни са препатили вече заради подобни, изпуснати от контрол, процеси. Но дори и след държавите конфликите остават и са  отровни. Добре би било, без да засилваме усещането си за "подчиненост" или  "обреченост", като вършим, каквото трябва в страната си, да направим някои неща и навън. Според мен със ситуацията, възникнала около съмненията за радикализиране на една или друга етнорелигиозна общност в България, следва да бъде запознат Върховният комисариат по малцинствените въпроси при ОССЕ.
Тероризмът е следствие от конфликтни взаимодействия от социален, политически, икономически, и, разбира се, от етнически и религиозен характер. Така че, ако разрешим конфликтите, тероризмът ще загуби почва. Или поне няма да е така здрав, че да е "непобедим и непоклатим".