Красотата като икономически ресурс

Заглавието е цитат от реч на италианския премиер Енрико Лета пред парламента на неговата страна. Той използва понятието "красота", за да говори за потенциала на туризма, който носи на Италия над 130 милиарда евро годишно. Правилно се е изразил - тези милиарди ги осигурява не точно туризмът, а красотите на Италия. Туризмът е инструмент, не е манна небесна сам по себе си. Я върви да правиш туризъм в Йемен.
В Йемен не съм ходил, само слушам лоши неща. Мой приятел (не е българин и няма да казвам повече за него, защото е опасно) им помага да си напишат конституцията и вместо снимки на природни красоти ми праща видеозаписи на последните бомбени атентати. Ходил съм в Италия и пак ми се ходи. Но и България е много красива страна, и ако трябва да се сравняваме с другите, неко си го кажем направо - ние сме на челни позиции.
У нас туризмът носи приходи, които през 2013 г. бяха определени като рекордни - 3 милиарда евро. Не е никак малко. Но като гледам приходите на Италия, на Испания, че и на Португалия, която е голяма колкото България и също като нас е далече от географския център на Европа, но отчита приходи от 8 милиарда евро въпреки кризата, виждам, че имаме потенциал. Впрочем в Португалия няма зимен туризъм.
Испания е голяма страна, с тях не можем да се сравняваме. Но сравнението й с Испания не е в нейна полза, защото приходите са около два пъти по-ниски. Причината е, че през седемдесетте години Испания бетонира крайбрежието си и разви евтин туризъм. Нещо подобно става и у нас - евтини хотелски стаи в бетонни блокове плюс евтин алкохол.
Бетонирането на красивия ландшафт е престъпление, което би трябвало да се наказва със закон. Такъв закон в България едва ли ще бъде приет някога. У нас се приемат лобистки закони, които обслужват Партията на бетона. Партия на красотата у нас не съществува, освен може би във виртуалното пространство.
Но да оставим настрана бетона. България е много красива страна, която почти всеки българин бърза да осере. Вижте как изглеждат много апартаментски входове, стълбища, асансьори. Вижте терасите, остъклени или не, на какво приличат. Вижте селски дворове, пълни с боклуци. Дори на собствена територия българинът не произвежда красота, точно обратното. В Индия и в Албания съм виждал, че дори мизерията може да бъде красива. Бедните в Индия са облечени чисто и се усмихват като най-щастливите хора в света. Албанците боядисват скромните си къщи и блоковете си много красиво с ярки цветове. В България даже богатството, и особено то, е грозно.
Не убиваме ли кокошката, която снася златни яйца?
Мисля си, че акции като "Да изчистим България за един ден" са предназначени само за упойка на гузната ни съвест. Защото масмедиите проповядват начин на живот, в който единствената ценност е консумацията, а не как да живеем по разумен и устойчив начин. Тоест да бетонираме природата и да се заровим под планина от боклуци.
Освен семейството, училището е мястото, където трябва да ни възпитават да обичаме и ценим красотите на България. Уви, масмедиите са по-силни от училището, от семейното възпитание. Много деца мислят, че родителите им са идиоти, защото гледат реклами как "другите" теглят кредити и живеят като на кино. Не е ли битката загубена предварително?
Защото ние сме по-уязвими от западните общества, които отдавна са били изправени пред подобни проблеми и са ги посрещнали при други дадености - по-голяма култура на потреблението, по-голяма материална култура, по-богати общества, при които учениците не гледат на учителите като на социално слаби.
Но какво е красивото за българина и какво е красивото например за белгиеца, да вземем за пример една страна, която познавам добре? Кметът на ловешкото село, в което неотдавна си купих къща, предложи да ми прати фадрома, която да я събори, защото мислеше, че ще си построя бетонна резиденция. А старата къща е толкова красива, с чердака си и каменните плочи на покрива! Възстанових я, по-точно казано спасих я, защото скоро щеше да рухне. Мои белгийски приятели ми дойдоха на гости и намериха един основен недостатък - че наоколо много други подобни къщи бяха заместени от мраморни дворци.
И не е ли странно, че чужденците ни учат да ценим красивото - доста англичани дойдоха, те възстановиха български къщи, излъскаха ги и сега те светят като жълтици. Вярно е, мнозина си тръгнаха, разочаровани от едни или други неща в България, но мнозина останаха.
Баба ми Славка Готева, учителка по професия и човек с много таланти, бродираше много красиви шевици. Няма да забравя как им се радваше. "Виж как греят", ми казваше. От местене от жилище в жилище много неща се загубиха. Какво ли не бих дал да видя нейните шевици отново.