Ирена Анастасова: 20 000 зрелостници излизат от училище полуграмотни

"Категорично трябва да се преосмисли и принципа "парите следват ученика"

 - Г-жо Анастасова, за поредна година отчитаме лоши резултати от държавните зрелостни изпити с обвинения към институции, учители, родители. Къде е истината - кой е големият виновник?

- Истината не е очевидна, тя е очевадна и е така от години. Истината е, че реформата от 2001 година срина образованието, а тази от 2016 г., прокламирана като реформа, всъщност не е. И в двата случая, проблемите в системата не се решиха, те се задълбочиха. И за това в никакъв случай не са виновни децата, нито родителите им, нито дори учителите. Виновни са всички, които управляваха МОН в годините назад, всички до един - без ясна визия накъде водят образованието, какви кадри искат да имаме на изхода на системата. Хора некомпетентни, конюнктурни, хора, които съсипваха натрупан опит и традиции в българското образование, взаимствайки чужди формули и прилагайки чужд опит, които тук явно не работят. Хора, които нямаха нито волята, нито куража, нито знанията да предприемат адекватните мерки. Хора, които защитаваха не интересите на системата, а лобистки интереси. В резултат днес двойките и тройките на матурата по български език са 33 %. Това означава, че около 20 000 зрелостници излизат от средното образование неграмотни или полуграмотни. Това е много страшна диагноза за обществото ни, по-страшна от всичко друго. И аз мисля, че това вече се разбира от повечето хора. 

Така, че МОН да не приспива обществото с изводи като този, че КОВИД-епидемията е виновна или пък част от родителите, за които образованието не е ценност и т.н.

В общественото пространство се разпространи и "печалната" новина, че всички зрелостници от пловдивско училище са с двойки на матурата по български. Не се обърна обаче внимание на позицията на учители от Професионалната гимназия "Марин Попов" в Севлиево, в която средния успех на гимназистите е 2,07. Те написаха: "А ние изпитваме болка. Мъчно ни е, болно ни е... Защото знаем колко работа сме свършили. Защото знаем, че зад статистиката, зад таблиците и цифрите стоят истински хора, с тъжни понякога съдби, с различни възможности". 

- Как ще коментирате двете новини?

- Както казват и колегите от цитираната професионална гимназия - болно ми е! И не само, защото целият ми професионален път е в системата на образование, но и защото вече седем години в Народното събрание се боря за истинска реформа в образованието ни, която продължава да не се случва. 

Казвала съм го стотици пъти, говоря го сигурно вече повече от 10 години - три са важните неща, които трябва да се променят и това е фундаментът на системата - учебните програми и учебното съдържание, базисната и продължаващата квалификация на учителите и училищната среда. Всичко останало, което наричаме реформи, всъщност не са такива.

- Как конкретно може да се промени картината, която се "рисува" всяка година по това време при излизането на резултати от матури или външни оценявания?

- Учебното съдържание е или остаряло, или тежко за децата в съответна възрастова група, или поднесено с термини и понятия, недостъпни за тях и това се видя скоро след реформата от 2001 г. Какво чакаме толкова години? Дори МОН преди години усвои едни европейски пари и не направи нищо с учебното съдържание, освен козметични промени. Редовното правителство през 2021-2022 г. направи пълен преглед на учебното съдържание и програми, в които се включиха над 17 000 учители, отделно родители и ученици и този капитал не трябва да отива на вятъра. Тази работа просто трябва да се свърши, но от компетентни хора - учители, експерти, а не неправителствени организации, каквито примери имаме назад във времето. Сериозни промени трябва да има и в начините и в методите на оценяване - освен знания трябва да се оценяват и умения.

- Как трябва да се промени подготовката на учителите?

- В момента базовата подготовка на учителите не се различава особено от тази, преди 20-30 години. Т.нар. педагогически стаж, т.е. реалното влизане в клас на бъдещите учители е минимален брой часове. Те се сблъскват с реалността, едва когато започнат работа и резултатът е, че 10-15% от тях остават в училище. От промяна се нуждаят както учебните програми във висшите училища, така и задължителната практика преди дипломиране и тя трябва да е не по-малко от три месеца реално време в клас.

По отношение на продължаващата квалификация  с малки изключения, тя е всичко друго, но не и квалификация. Това са над 40 млн. лева годишно за приближени до администрацията фирми, организиращи обучения, които са предимно приятно прекарване в спа хотели и курорти. И е така от много години. В регистъра на обучителните организации в МОН можете да намерите фирми, с голям диапазон дейности - едва ли не и строително-ремонтни. Но те усвояват пари за квалификация, издават сертификати на килограм и т.н. Като резултат в системата влизат пари, но това не води до повишаване на качеството. Спешно е необходим Стандарт за качество в средното образование и това е задължение на МОН от 2016 г., неизпълнено и до днес след отмяната на изготвения такъв, защото не работеше.

Категорично трябва да се преосмисли и принципа "парите следват ученика".

- Задълбочават ли се различията между училищата?

- Училищната среда - много сме далеч от това, което трябва да бъде в системата. Имаме два полюса - училища със СТЕМ-кабинети, с модерни физкултурни салони и такива, които още се отопляват на твърдо гориво, пишат на черни дъски и са с външни тоалетни. Все още има около 700 училища без физкултурни салони или с пригодени за салони, класни стаи, както и над 300 сгради с външни тоалетни. Изобщо разделението между училищата, както и между децата е с увеличаващи се параметри. 

Задълбочават се неравенствата между децата и регионите. Социалният статус на родителите влияе все по-невъзвратимо върху образованието, развитието и последващата реализация на децата. Имайки предвид и задълбочаващата се демографска криза, този проблем трябва да бъде решаван неотложно, защото той рефлектира върху цялостното развитие на държавата.

За всичко това е необходим консенсус между всички политически партии, както и консенсус в обществото - образованието трябва да е най-важният приоритет не само в програми и стратегии, а на практика. И това трябва да се случи, независимо, че инвестициите в образованието се възвръщат многократно след доста години. Нация, която не е осъзнала това, особено в днешния свят на бързоразвиващи се технологии, е обречена на посредственост във всяка сфера.