Европреговори на автопилот

Специалната среща на върха за бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. завърши миналия петък с очакван провал. Не е лесно да се разпредели трилион. Все пак, това са хиляда милиарда.
От друга страна, това е смешно малка сума. Общата сума на бюджетите на страните членки е 50 пъти по-голяма от тази на бюджета на Евросъюза.
От този трилион на човек се падат по 75 евроцента на ден. Сравнението е грубо - тези пари не се дават на калпак. Обикновено се казва, че на глава от населението те се равняват на цената на едно кафе, макар че в Брюксел чак толкова евтино кафе няма.
Сумата от 270 евро на година на човек за бюджета на ЕС не изглежда голяма тук, на Запад. В Белгия правителството прие мерки за намаляване на националния бюджетен дефицит, които отнемат приблизително също по 270 евро годишно от всяко домакинство. Гледах репортаж, в който хората казваха "Това лоша новина, но ще се справим". Средният месечен доход на средностатистическото белгийско домакинство е три хиляди евро. Двадесет евро месечно по-малко не е проблем, освен ако си безработен.
Но и бюджетът на Белгия не е като този на България. Брутният национален продукт (БНП) на глава от населението в Белгия е 29 000 евро, у нас се води, че е 5600 евро. Нетният приход за България от бюджета на ЕС е близо 2% от нейния БНП, в сравнение с 0,29% за Белгия. Тоест за нас възможностите, които предоставя европейското финансиране, са много по-важни на фона на скромния ни национален бюджет.
За предишния период - 2007-2013 г., България получи 11,1 млрд. евро. При 17 млрд. лв. национален бюджет за 2012 г. - това е голяма сума. После националният бюджет отива за издръжката на администация, за армия, за социални разходи, докато с парите на ЕС може да се промени физиономията на страната и тя действително да се свърже с останалата част от Европа.
Проектобюджетът на Евросъюза, предложен от Еврокомисията, съдържаше мерки за растеж, за създаване на работни места. Но именно те бяха сериозно орязани в досегашния етап на преговорите. За първи път ЕС договаря седемгодишния си бюджет при подобна криза. Много от страните - нетни донори в ЕС приеха драстични мерки за орязване на националните си бюджети и настояват същото да стане и с бюджета на ЕС. Еврокомисията и Европарламентът твърдят, че бюджетът на Евросъюза е бюджет на развитие, на инвестиции в бъдещето, че той осигурява по-голяма принадена стойност и следователно не трябва да бъде намаляван.
Но, който плаща, поръчва и музиката, така че председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой се съобрази с нетните платци и предложи компромис, по-нисък с близо сто милиарда в сравнение с предложението на комисията. Но и той се видя малък на Великобритания и Германия, които настояват за по-голямо намаление. Освен това, нетните донори все повече настояват да не са "на червено" и да получават от европейския бюджет също толкова, колкото дават.
Не е лесно за страна като България да повлияе съществено на дебатите. Но българската делегация, ръководена от премиера Бойко Борисов, не е особено притеснена. Тя преговаря без мандат. А и да имаше, щеше да се отчита на Цецка Цачева. Никой у нас не знае какво искат нашите официални представители от Брюксел. Затова какъвто и да е резултатът, може да бъде обявен за най-добрият.
Прави впечатление също, че с изключение на финансирането на извеждането от действие на четирите малки реактора на АЕЦ "Козодуй", няма нито една "българска" кауза, за която да се преборим. Известно е, че най-бедна в ЕС, от общо 271 европейски региони, е Северозападна България. Покупателната способност на населението там е само 28% от средната в ЕС. В предложението на Ван Ромпой, до което се добрах и публикувах (http://static.euractiv.com/sites/all/euractiv/files/MFF%20Van%20Rompuy%20Paper%20II%20Draft.pdf), личи, от точка 47 до точка 54, че редица държави са се договорили за допълнителни плащания за техни региони. Пълен абсурд е Северозападна България да не получи нищо, след като испански изоставащи региони ще имат допълнително 2,75 млрд. евро, гръцки региони - 1 млрд., унгарски регион - 1,2 млрд. евро, и т.н.
Борисов кеф си кара като премиер. Като се изключат няколко брюкселски журналисти, никой в не му разваля рахата. Ако някой от опозицията каже нещо, той приема това като услуга, защото тутакси отговаря с поредна тирада за знайните и незнайни грехове на тройната коалиция.
Нека накараме Борисов да поработи. Нека се организира непартиен експертен форум, който да му даде неформален мандат за преговорите и да го покани да се отчете за свършеното. И нека точка първа от този мандат бъде осигуряването на минимум 1 млрд. допълнителни средства за Северозападна България. За малка и бедна държава като нашата бюджетът на ЕС е прекалено важна тема, за да оставим нещата на самотек.