Една сложна совалка
Хилъри Клинтън започва обиколка из Западните Балкани
/ брой: 233
Божидар Бориславов
В понеделник американският държавен секретар Хилъри Клинтън започва обиколка из Балканите или по-точно в проблемните зони на западната част на полуострова - Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия. Подобна совалка на държавния секретар на САЩ винаги трябва да бъде следена с интерес, още повече, когато посещава точките от нашия регион, които по една или друга причина все още не са интегрирани в ЕС и НАТО.
В официалното съобщение на Държавния департамент се казва, че визитата на Хилъри Клинтън трябва да подчертае постоянния ангажимент на Съединените щати в подкрепа на балканските държави в стремежа им към европейска и евроатлантическа интеграция. След обиколката си в Белград, Сараево и Прищина първият дипломат на САЩ ще участва в срещата на външните министри от НАТО, която ще се проведе на 14 октомври в Брюксел.
При всички случаи Хилъри Клинтън ще обсъди положението на трите западнобалкански страни по пътя им към НАТО и Евросъюза. А е очевидно, че на този етап нито една от тях няма шансове за скорошно присъединяване към политико-военния Алианс. За сметка на това Босна и Херцеговина и Косово имат сериозни вътрешни проблеми.
Загадката "Босна"
Посещението на американския държавен секретар в Сараево се случва само дни след като бяха проведени общите избори в Босна. Със сигурност това е една от страните в региона, чието бъдеще в момента поражда твърде много въпроси, един от които дори е ще успее ли изобщо да просъществува във федеративната форма, определена с Дейтънското мирно споразумение от 1995 година. Друг основополагащ въпрос е ще съумее ли страната да формира някаква нормално работеща централна власт, или етнорелигиозното противопоставяне ще продължи да я държи в продължаващата с години патова ситуация, при която всяка от общностите блокира другата и управлението функционира единствено на местно или вътрешноетническо ниво. Предизборната кампания и вотът показаха недвусмислено, че едва ли могат да се очакват кой знае какви фундаментални промени в отношенията между съставните части на Босна и Херцеговина.
От една страна, избирането на смятания за умерен бошняшки лидер Бакир Изетбегович за член на тройното председателство дава известни надежди. Синът на първия босненски президент Алия Изетбегович се обяви за добросъседски отношения и омекотяване на позициите. От друга страна обаче, с избирането на досегашния премиер на Република Сръбска Милорад Додик за президент сръбската общност подкрепи твърдолинейната политика, която пледира за отделяне от федерацията. Свидетелство за това е и преизбирането на сръбския представител в тройното председателство Небойша Радманович. Той също е твърд защитник на политиката на отделяне.
Ситуацията с Република Сръбска носи доста предизвикателства за международната общност, защото, след като Западът подкрепи независимостта на Косово, сепаратистките настроения сред босненските сърби през последните месеци се засилиха неимоверно.
В същото време Босна и Херцеговина е в тежко икономическо положение. Близо половината от населението е без работа, което поражда силно присъствие на сивия сектор и високи нива на корупция.
Бъдещето на независимо Косово
Със сигурност Хилъри Клинтън ще бъде посрещната в Прищина с фанфари. Явната подкрепа, която САЩ дават за независимостта на бившата сръбска автономна област, среща дълбоката признателност на албанското мнозинство. В същото време американският държавен секретар едва ли ще може да обнадежди косовските лидери с реални и кратки срокове на тяхната евроатлантическа интеграция. Прищина тепърва трябва да извърви пътя към признаването от повече държави и да получи място в ООН. Същевременно трябва да се бори с редица вътрешни проблеми като престъпността и корупцията, които няма как да не тревожат Европа и САЩ. Към това се прибавя и проблемът със сръбската общност в северната част на страната, а и със самата Сърбия, която омекоти позициите си, но продължава да отказва да признае държавността на бившата си област. Всеки, дори и най-незначителен опит на властите в Прищина да поемат част от управлението в доминираните от сърби региони, се посреща агресивно. В тази ситуация бъдещето на независимо Косово няма да може да мине без решителна поддръжка от страна на международната общност, включително и финансова.
Сложният казус "Сърбия"
През последните няколко години сръбският политически елит изгуби твърде много енергия и средства в защита на каузата "Косово". В крайна сметка изгуби предварително обречената дипломатическа битка, като междувременно остана в сериозна международна изолация.
От лятото насам обаче сръбските лидери сякаш се опитват да преодолеят безвъзвратно изгубените надежди за Косово. Незабавно на дневен ред отново излезе въпросът с бъдещето на Република Сръбска в Босна. Белград неминуемо ще се опита да изтъргува загубите си срещу значително по-добри изходни позиции за членство в Европейския съюз. Шансовете за това никак не са малки, като се има предвид, че Сърбия би могла да се превърне в един от стабилизиращите фактори за региона на Западните Балкани.
В този смисъл посещението на Хилъри Клинтън в Белград ще бъде може би едно от най-сложните. От една страна, Сърбия следва да бъде поощрена. От друга обаче, първият дипломат на САЩ със сигурност ще постави въпроса за ареста на бившия командващ на босненската сръбска армия генерал Ратко Младич. Още преди визитата на държавния секретар стана ясно, че САЩ определят залавянето и изправянето му пред съда като много голям приоритет.
Заповедта за задържането на Младич датира от 1995 година. Той е обвинен заради организираната 44-месечна обсада на Сараево и за клането в Сребреница, при което загиват 8000 души. Западът отдавна призовава сръбската страна да увеличи усилията за залавянето на Младич, но до момента той продължава да се измъква от Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия. Наскоро семейството на Ратко Младич поиска от съда да обяви беглеца за мъртъв. Съдът обаче отказа да го стори, като изтъкна процедурни причини.
Арестът на бившия водач на сръбската босненска армия е най-сериозният проблем пред отварянето на вратата за преговори на Сърбия с Евросъюза. Холандия се противопоставя категорично да подкрепи разширяване, ако не бъдат задържани Младич и бившият хърватски сръбски лидер Горан Хаджич, който също е обвинен във военни престъпления.
Големият въпрос е доколко Съединените щати ще продължат да бъдат активно ангажирани със съдбата на все още нестабилните части от региона и дали ще има промяна в американските политики.