Днес чай, утре - революция

Казват, че по-надясно от тях май са само привържениците на Ку-клукс-клан. Те са бели, те са по-възрастни и най-вече - те са ядосани. Гневът им направи впечатление на Америка и днес акциите на движението Чаена партия привличат все повече внимание.
Старият политически елит и медиите в САЩ говорят за "чайниците" с опасение и презрение. Председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси нарече привържениците на Чаената партия нацисти. Медиите пък обикновено ги изобразяват като невежа, провинциална, пасивна тълпа с неконтролируеми емоции и със слаби възможности за аналитично мислене, провокирани и манипулирани от демагози, целящи осъществяването на свои собствени планове.

Картина, изобразяваща историческия момент на метежа в Бостън

Проучване, поръчано от Си Би Ес и "Ню Йорк таймс", показва обаче, че нещата изглеждат малко по-различно:
18 процента от американците се определят като привърженици на Чаената партия. Огромната част от тях - 89% - са бели, само 1% са цветнокожи.
Повечето са по-възрастни. Трима от всеки четирима са на 45 г. или по-възрастни. Освен това са и предимно мъже (59%).
Те са по-добре образовани от повечето американци: 37% са завършили колеж.
Те също така имат добри доходи - 56% печелят над 50 000 долара годишно.

Снимка БГНЕС

Едно от най-популярните лица в Чаената партия е Сара Пейлин, станала обект на непрестанни подигравки преди, по време и след президентската кампания, в която беше кандидат-вицепрезидент на Джон Маккейн и претърпя съкрушителна загуба от Обама и Джо Байдън. Пейлин обаче заложи на популизма и сега Вашингтон я взима съвсем насериозно, протрепервайки при мисълта за президентските й мераци за 2012 година. Проучване на общественото мнение съвсем наскоро обаче показа, че засега Пейлин няма надежда - едва 22% от американците я искат за президент. Дори "чайниците" не я харесват - само 47% от привържениците на Чаената партия са готови да гласуват за нея през 2012-а

Повече от половината (54%) се определят като републиканци, други 41% твърдят, че са независими. Едва 5% са демократи.
Почти трима от всеки четирима казват, че са с консервативни убеждения, а 39% - с много консервативни. 60 на сто твърдят, че винаги гласуват за републиканците.
53% от "чайниците" казват, че са "бесни" на това, което се прави във Вашингтон.
77% определят Обама като "прекалено либерален" (в цяла Америка това мнение се споделя от 31%), 56% смятат, че президентът покровителства бедните (за страната този процент е 27). 92 на сто вярват, че политиката на Обама води страната към социализъм. 52% от всички американци също споделят това мнение.
От цялото това проучване става ясно, че типичният привърженик на Чаената партия е състоятелен бял американец, с ниво на образование по-високо от средното за страната и с убеждение, че президентът мисли за проблемите на афроамериканците, а не на белите.
Откъде обаче се пръкнаха тези немалобройни и доста шумни привърженици на Чаената партия? Движението се появи преди малко повече от година, когато републиканците атакуваха икономическата програма на Обама и неговата реформа в здравеопазването. Този проект раздели страната. Именно тогава, по време на противопоставянето в началото на 2009-а, се роди Чаената партия, радикално обществено движение за защита на традиционните американски ценности: конституцията, ограничаване на намесата на федералното правителство в личния живот на хората и пазарните отношения.
В САЩ протестите не са рядкост, "чаените бунтари" обаче издигнаха лозунг за ново превземане на Америка.
Името на движението всъщност е заимствано от едно ключово събитие в борбата на американците за независимост срещу британската корона.
Учениците в САЩ учат, че на 16 декември 1773 г. в пристанището на Бостън група метежници превзема стоката от чай на един британски кораб и я изхвърлят в морето в знак на протест срещу митата, с които Лондон е облагал популярната напитка. Буквите Т-Е-А всъщност означават "Стига вече такси" ("Taxed Enough Already"). Ето този епизод извадиха на бял свят днес десните популисти, за да свържат идеите си с историята на бащите-основатели на независимостта.
Кръщенето на Чаената партия става на 15 април 2009-а, три месеца след встъпването в длъжност на президента Обама. Именно тогава е трябвало да се подават декларациите за доходите и протестиращите се обявяват против огромните държавни разходи от 787 млрд. долара, одобрени от демократичното мнозинство в Конгреса. През цялата страна преминава добре режисирана "вълна от народен гняв" за дискредитиране на президента и Демократическата партия.
Тази последна вълна на американския популизъм се финансира от няколко много богати хора. Сред тях са и някои петролни милиардери като Дейвид и Чарлз Кох, които настояват да се намалят данъците на свръхбогатите и да се отменят държавните субсидии за бедните, такива като социалното осигуряване и програмата на Обама за здравеопазване.
Не е тайна, че кръстник на Чаената партия бяха републиканците. Движението обаче май им беше необходимо само за солова акция, колкото да се опитат да провалят реформата в здравеопазването, и съвсем не им трябваше като постоянна сила. Но "извънбрачната" политическа рожба се оказа по-жизнена от очакваното. Изтощеното от тежката икономическа криза американско общество се вкопчи в идеите на новата сила. Ето някои от принципите на "чаеното" движение:
американският гражданин знае по-добре от правителството как да се разпореди със собствените си пари,
държавата трябва да спре да прахосва пари и да живее на кредит,
трябва да се намалят данъците, да се съкрати бюрократичният апарат.
С други думи - големият брат трябва да стане малък.
"Чайниците" знаят и как да постигнат тези цели. Просто федералните разходи трябва да бъдат драстично орязани - да се закрият безполезните според Чаената партия министерства на образованието и земеделието, да се анулира законът за стимулиране на икономиката, драстично да се съкрати броят на високоплатените бюрократи, кардинално да се намалят отпусканите средства за безработица и социална помощ, а парите за образование и здравеопазване за нелегалните имигранти незабавно да бъдат спрени.
Кратко и съвсем ясно. След като се запознае с тези идеи, човек бързо разбира защо някои наблюдатели ги слагат на една плоскост с Ку-клукс-клан. Защо обаче толкова американци се присъединяват към "чайниците"? Шумните акции на Чаеното движение традиционно събират над 300-500 хиляди души! Отговорът отново се крие в цифрите.
Шестдесет и един процента от американците смятат, че днес страната им е в упадък и че нацията се води в грешната посока. Две трети от независимите гласоподаватели, на чийто вот Обама е много задължен за спечелването на президентските избори, са песимисти, дори само 56% от демократите гласуват вот на доверие на лидера си. Доверието в държавните структури е спаднало до исторически минимум. Хората не виждат решенията, загубили са надежда, коментират анализаторите. Прекъсната е връзката и е налице тотално разминаване между начина, по който живеят обикновените американци, и Вашингтон. И както изтъква журналистът Дейвид Брукс в италианския в. "Република", всяко десетилетие си има своите движения: "Днес аутсайдерите, които със силата на страстта си разтърсват политическата система, са представителите на Чаената партия."
Движението прикова погледите към себе си още повече в навечерието на междинните избори през ноември. В тях американците ще гласуват за 435 представители на Камарата на представителите и за 37 места в Сената. Ако Републиканската партия спечели междинните избори, тя ще може да твърди, че е получила доверие от избирателите да преследва собствените си политически приоритети и да блокира президента Обама тогава, когато неговите виждания не съвпадат с десните.
Обратно, ако демократите спечелят, това ще даде възможности на президента Обама да прокара политическите си приоритети. С други думи, през ноември ще разберем дали Демократическата партия и администрацията на Обама ще получат достатъчно подкрепа, за да запазят мнозинството си в Конгреса на САЩ. Или пък републиканците ще започнат отново да печелят. Никой не се съмнява, че състоянието на икономиката наистина е основният фактор, който ще повлияе върху вота на избирателите. Демократите са сериозно разтревожени, но безпокойство цари и в лагера на републиканците. Тяхната уж еднократна политическа рожба не просто разпери криле, но започна и да отмъква гласове.
"Чайниците" обаче не са партия, а гражданско движение. Според конституцията и изборните закони право за издигане на кандидатура за един или друг пост има или самият кандидат лично, или представител на някоя от регистрираните партии. "Чаената партия" обаче такива права няма. Поне засега. Скоростта, с която "чайниците" печелят популярност, показва, че може би не е далеч денят, когато ще се сбъдне вековната мечта на американците - да имат истинска трета партия, която да стане реален конкурент на омръзналите вече републиканци и демократи.