Животописи
Детето
/ брой: 153
Съжалявам, че този текст, за мен - истинска находка, не ми попадна преди 1 юни Деня на детето, та да ми влезе в работа. Но пък си и мисля, че за децата може да се пише не само на празника им. Още повече, че в тоя дух е прочетеното в кн. 2 от 1932 г. на "Дом и училище" - списание за популяризиране възпитателната наука и практика, редактор: Димитър п.Николов: "Засега Денят на детето остава още само празник на децата. А би имало смисъл неговото празнуване, ако той бъде празник на всички граждани. В тоя ден трябва да се подчертава ценността на детето и да се припомнят и втълпяват у възрастните задълженията, които те имат и които поемат спрямо децата." Моят приятел Любо Янов казваше, че 1 юни трябва да се чества като най-големия празник на човечеството, защото всички хора на този свят са настоящи или бивши деца. Бойко Борисов и той е бил дете. И то какво! Симеон Кобургготски, на когото Бойко беше бодигард, също, но дете-цар. А за настоящо дете, според закона, се брои всяко физическо лице до 18 години.
Но да се върнем към "Дом и училище", там авторът припомня, че България официално се е присъединила към Женевската декларация за правата на детето, за да изброи задълженията по нея: "I. Детето трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно телесно и душевно. II. Гладното дете трябва да бъде нахранено; болното дете да бъде лекувано; недоразвитите деца трябва да бъдат насърчени; заблудените деца трябва да бъдат вразумени; сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани. III. Детето трябва първо да получава помощ във време на бедствие. IV. Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде защитено от всяко изкористване. V. Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите качества то трябва да употреби в услуга на своите братя". И авторът се пита изпълняват ли се тези задължения.
И на мен започнаха да ми идват едни въпроси. А отговорите биха били приблизително такива:
I. Българската челяд е обречена да не се развива правилно телесно и душевно. Освен семейството и обществото за нея се грижат няколко министерства, има и агенция за нейната закрила, а фондациите и асоциациите нямат чет. А детето е оставено без защита. През 2009 г. над 2000 деца са пострадали от престъпления, 1300 през 2008 г. са ранени от катастрофи по пътищата и улиците. Убийствата, отвличанията и принуждаването към проституция са се увеличили два пъти. Никой не знае кой ще бъде следващият Веско, изчезналото дете, чието телце бе намерено в Искър! Кой ще върне безследно изчезналите деца (вече са 64) на агонизиращите им родители? Наред с надписа "Търси се изгубено куче" ще видите изстрадания зов "Издирва се детето ми". Ужас! България е сред седемте страни в Европа с отрицателен естествен прираст. В сравнение с 1990 г. децата у нас са намалели с 28.8 на сто, с тях и детските градини с 50 на сто, а училищата са с 37 на сто по-малко от тогава. II.Гладните деца няма кой да нахрани, за болните парите не стигат, недоразвитите са оставени на произвола, улицата и наркотиците решават съдбата на заблудените, сираците и изоставените са в зарешетени домове и живуркат в очакване някоя леля от Швеция да ги отведе оттук. Милион и половина читав наш народ се пръсна по света и челядта му ще остане там и ще скъса с българския език. III. За съжаление обрулената държава е и глуха - децата и да викат "Спасете нашите души", няма кой да ги чуе. И сляпа е. Деца раждат деца и ги хвърлят на боклука. Пеленачета мрат при неизяснени обстоятелства. IV. Подрастващите имат един открит лист - към кражби, проституция, наркотици, просия. 25 на сто от турчетата и 65 на сто от циганчетата не могат да четат и пишат. V. "Най-добрите си качества" проявяват в агресията си срещу връстниците си. Не се забравят случаите в Перник, Пловдив, Варна, София - деца убиват деца с жестокостта на изпечени садисти. А след като видях момичета да се налагат с необяснима злост, окончателно разбрах, че няма сила да се спре агресията, защото е превърната в култ от ненормалната ни държава, потъпкала семейните ценности, християнските добродетели и простите човешки правила за общуване.
Когато патрицианките отиват на гости на Корнелия и поискали да видят нейните съкровища, естествено очаквали да им покаже бижутата си, а тя ги води в спалнята, открива люлката и показва спящите братя Гракхи. Това е нейното съкровище. Съкровището на България са децата. Но у нас има милост за олигарсите и мафиотите, за мутрите, за некадърните политици, за корумпираните, за педофилите, за насилниците, за пияните шофьори-убийци, но за децата - милост няма.